Американците вече не са оптимисти
И това е истинска социална криза, твърдят пред "Капитал" проф. Томас Хиршл и проф. Марк Ранк
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
За мнозина американската мечта е просто илюзия – това показва ново изследване на двама социолози, проф. Томас Хиршл от университета Cornell и проф. Марк Ранк от Washington University в Сейнт Луис. В продължение на 30 години те са изследвали процеси, свързани с бедността и неравенството на доходите в САЩ и са описали работата си в книгата "Chasing the American Dream" ("В преследване на американската мечта"), която ще излезе през април. Работата на проф. Ранк беше цитирана от президента Барак Обама в негова реч за икономическата мобилност през миналия декември.
През януари се навършиха 50 години, откакто президентът Линдън Джонсън в една своя годишна реч "За състоянието на съюза" обяви война на бедността в САЩ. Какво се е променило оттогава?
Ранк: В началото на 70-те години нивото на бедността се стопи почти на половина. Оттогава насам обаче няма промяна – средно между 11% и 15% от американското население живее в бедност. Това отчасти се дължи на икономическите промени през този период. Американската икономика създава много работни места с ниско заплащане и без социални осигуровки. За хората е трудно да осигуряват съществуването си с подобна работа. Друг проблем беше, че президентът Джонсън обяви война на бедността, но Виетнамската война погълна много държавни ресурси.
Хиршл: Интересен момент във войната срещу бедността е един епизод с Мартин Лутър Кинг. Малко преди да бъде убит, той отива до Маркс – малко градче в щата Мисисипи. Там посещава училище, което се помещавало в една-единствена стая, с осем ученици и един учител. Кинг трябвало да пристигне сутринта, но се забавил и отишъл едва на обед. Дошло време за ядене, но никой от учениците нямал храна. Единствено учителят имал една ябълка, която разделил на десет парчета и дал по едно на всички. Това станало едно от ключовите преживявания, които вдъхновили Кинг да създаде своето движение против бедността.
Днес американското правителство харчи милиарди за бедните, въпреки това в много отношения страната е в много по-лошо състояние от тогава. В онези години причината за бедността в Мисисипи бяха технологичните промени в земеделието, довели до намаляване на работните места. Днес сме свидетели на огромно свиване на заетостта в индустрията и пример за това е Детройт. Парите, които бяха предвидени за "борбата срещу бедността", все още са в наличност, но днес не са достатъчни, за да я овладеят. В Америка продължава да има 46 млн. бедни хора.
В книгата си вие изследвате икономическата несигурност, в която живеят американците. Какво точно означава терминът?
Ранк: Проследяваме дали някой попада 150% под нивото на бедността, дали разчита на правителствени програми за подпомагане на социално слаби или член на домакинството му губи работата си. Когато в живота на човек настъпи едно от тези три събития, ние наричаме това икономическа несигурност. В хода на работата си установихме, че 79% от американците на възраст между 25 и 60 години веднъж в живота си преживяват едно от тези три неща. Това означава, че четирима от всеки пет американци изпитват на собствен гръб силна икономическа несигурност.
Има ли я тогава все още американската мечта?
Хиршл: Заглавието на книгата ни е "В преследване на американската мечта", което означава, че все още не сме я постигнали. Ще дам пример, който е чудесна илюстрация на това. Проведохме серия интервюта с един мъж, глава на семейство, който като електротехник във фабрика е печелел 100 000 долара годишно. Един ден обаче губи работата си и решава да започне собствен бизнес – ремонтира покриви, занимава се също с фотография. Но не успява да се доближи до предишните си доходи и семейството му изпада в сериозно финансово затруднение. Той много се срамува и непрекъснато мечтае да се върне назад във времето и да възроди фабриката. Президентът Обама наскоро пътува до Северна Каролина, където говори за необходимостта да върнем индустрията обратно в страната. Аз се опасявам, че това е изгубена кауза. Отчасти това се дължи на факта, че в Китай производството е по-евтино. От друга страна обаче, това е заради роботите и компютрите. Трябва да помислим за нови алтернативи пред обществото и пазара на труда.
Защо американското правителство е готово да спаси големи корпорации от банкрут, но не и градове като Детройт, където пенсиите на хиляди граждани са в опасност?
Хиршл: Политиката в САЩ се е превърнала в мултимилиарден бизнес. Големите фирми и техните собственици се намесват в политиката и получават от нея всичко, което искат. Обикновените хора виждат това и затова основават движения като Move to Amend (Движение за промяна – бел. ред.). В медиите няма да намерите много информация за него, но това са хора, които се стремят към промяна на конституцията, така че фирмите да престанат да бъдат третирани в САЩ като личности от правна гледна точка. Конституционният ни съд е решил, че фирмите са личности и имат права, тоест парите имат права. Хората обаче започват да виждат, че в това има нещо гнило.
Защо днес в САЩ бедността и неравенството в доходите са толкова голяма тема?
Ранк: Когато в едно демократично общество неравенството в доходите все повече расте, самият демократичен процес се обръща. Когато онези, които разполагат със значителни ресурси, могат да впрегнат тези ресурси в политическия процес, това не е добре за демокрацията. Същевременно редица изследвания показват, че колкото по-голямо е неравенството в доходите в едно общество, толкова по-нездраво е то физически и психически.
Хиршл: Американците традиционно гледат с оптимизъм на бъдещето. Но днес не могат да са оптимисти за живота на собствените си деца. Това е истинска социална криза.
12 коментара
А българите никога не са били.
Е,те това е истината,Емигрантите се връщат,щото...
в редакцията да не е настъпил катарзис?
Малко тенденциозни изказвания. В последното изречение пускат голи фрази като "Когато в едно демократично общество неравенството в доходите все повече расте", макар че самите те преди това казаха, че от края на 60те години когато в Америка бедността намалява на половина до ден днешен бедността се движи все в рамките между 10-15%. Та нищо епохално не се е случило. Последните години имаше фаза на повишена безработица (до към 8% - нива за които в много европейски страни само могат да мечтаят) и съответно възнагражденията изоставаха. Сега като безработицата пада и икономиката се задвижва възнагражденията пак ще тръгнат нагоре.
И другото е че 10-15% от населението е до толкова приемлив процент, че винаги ще има такава част от обществото които не са адекватни към пазара на труда и съответно са бедни. И в някои Европейски страни процентът не е по-малък. И дори в северноевропейските страни по-малката част бедни се дължи единствено на дотирането им от данъкоплатците, в Америка такова нещо няма.
Та не виждам никакви причини за паника. Цялата работа е малко изкуствена. Както и в Германия в момента са полудяли на тема бедност, нищо че тя не само не е никак голяма но и днешните бедни са истински тузари сравнено със стандарта от преди 30-40 години. Да не говориме за международни сравнения...
"колкото по-голямо е неравенството в доходите в едно общество, толкова по-нездраво е то физически и психически."
Неравенството в американското общество расте, а у нас това е перманентно състояние. Изобщо в целия сват се наблюдава стопяване на средната класа и все по-голяма разлика в доходите на бедни и богати. Американците се старят да тушират бедността със социални помощи, но все пак бедността и безработицата са факт.Скоро видях надпис на една тениска със следното съдържание: "They call it american dream, because you have to be asleep to beleave it".
До 5, това мисля че е израз на George Carlin.
Публикувано през m.capital.bg
Като чета как говорят за това неравенство в доходите ми става ясно колко разбират за какво говорят двамата социолози. Неравенството може да расте и все пак темпът на ръст на доходите на бедните да е по-голям от темпа на ръст на доходите на богатите - чисто математически. Т.е. проблемът е в измерването. Но истината е, че ако всички равнища на доходите растат реално, то промяната в неравенството не е от такова значение. Да, със сигурност богатите с достъп до политическа власт не са хубаво нещо за една демокрация. Но те изобщо не могат да се сравняват с една олигархия, където властта по дефиниция е само в богатите олигарси, които изземват всичко и мамят хората. Така че тези изказвания ми се струват доста преувеличени.
" ... Президентът Обама наскоро пътува до Северна Каролина, където говори за необходимостта да върнем индустрията обратно в страната..."
Да звънне на Стойньо Пръдлето, дето с моите пари ще купи Химко, та да му пуши комина. На загуба, разбира се. Е, Газпором ще е на печалба, ма карай. Та, комунистите в цял сват са еднакви. Ще оправят и Америка. Откъм дълг го докарват, явно са взимали акъл от ПАСОК ;-)
До коментар [#5] от "apolitichna":
[quote#5:"apolitichna"]Изобщо в целия сват се наблюдава стопяване на средната класа и все по-голяма разлика в доходите на бедни и богати.[/quote]
Средната класа е исотрически феномен на индустриалната революция. В цялата история на човечеството, като изключим първобитната история, обществото е било разделено по начин, към който отиваме (връщаме) сега (95:5). Всички опити това да се блокира водят само до държавни дългове и пропадане на държави и цели региони. Няма да споря дали е добре или зле, но Джини расте навсякъде.
До коментар [#4] от "antikommunist":
[quote#4:"antikommunist"]днешните бедни са истински тузари сравнено със стандарта от преди 30-40 години. Да не говориме за международни сравнения...[/quote]
Малко е :-) Запада, в т.ч. САЩ е свикнал да има слуги. Като няма слуги се чувства беден :-) Пази Боже той да слугува :-) Никой вече не реве за храна или подслон, всички искат да са началници, звезди, отегчени съпруги на милионери и т.н. Във всички реклами мацката пие питието, а хубав сервитьор ѝ го носи. Не се сещам за реклама, дето сервитьора се кефи че поднася Швепс, все пиещия се превъзнася :-) "Защото го заслужаваш".
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.