Украйна - голям съсед или малък брат

Сигналите от Брюксел показват, че смяната на властта в Киев е призната, макар свалянето на Янукович да не беше по редовната процедура за импийчмънт. Председателят на комисията по външни работи в европарламента Елмар Брок вече заяви, че ЕС е готов да даде 20 млрд. долара, ако новите управляващи започнат да провеждат реформи. "Ние ще подкрепим това правителство. Хората не бива да се страхуват, че ще се случи фалит и Украйна ще остане без подкрепа", обеща Брок. Но подкрепата от Европа не бива да спира само с даването на определена сума пари.

"ЕС трябва без бавене да подпише споразумение за асоцииране с Украйна, да отвори пазара си за украинския износ, да съфинансира споразумение с МВФ и да се ангажира в реформирането на украинския държавен апарат чрез сътрудничество между държавните агенции в страни от ЕС с техните колеги в Украйна", изрежда пред "Капитал" Андерс Аслунд, старши сътрудник в Peterson Institute for International Economics и бивш икономически съветник на украинското правителство.

Всичко това може да подготви Украйна за следващата стъпка към ЕС. "Нужно е да се даде някаква перспектива, че членството е възможно. Хората, които правят реформите, трябва да знаят, че в края на тунела има пълно членство в ЕС", казва Станислав Секриеру. Това може да е допълнителен стимул за изтърпяване на неизбежните съкращения и загуба на работни места, през които трябва да мине украинската икономика, ако иска да отговаря на европейските стандарти.

Стой, недей Има и друга важна роля, която Западът може да изиграе в събитията в Украйна. Това е възпирането на Русия от необмислени действия, които да дестабилизират безвъзвратно обстановката. Засега Москва не се притеснява да разбунва духовете сред етническите руснаци в Кримския полуостров и други части на Източна Украйна. Версията, старателно подхранвана от руските медии, накратко връща историята със 70 години назад и внушава на руснаците в Украйна, че отново се бият срещу фашистите. В допълнение Путин нареди започване на незабавна проверка на бойната готовност на армейските части в западния военен окръг, който граничи с Украйна. Цялото това дрънкане с оръжия естествено бе забелязано и последваха предупреждения да не се играе с огъня. "До голяма степен от Запада зависи дали Русия ще се въздържи от авантюри", обобщава пред "Капитал" украинският политолог Володимир Фесенко от аналитичния център "Пента".

Но дори и без руските оръжия, напрежението на Кримския полуостров остава високо. В градовете Севастопол и Симферопол се стигна до сблъсъци между местни украинци, кримски татари (които са срещу Русия) и проруски активисти. Парламентът в Симферопол бе превзет от неизвестни тежковъоръжени мъже, които издигнаха руското знаме над него и допускаха в сградата само депутати. Те избраха за нов премиер Сергей Аксенов от партията "Руско единство" и обявиха, че в Крим ще има референдум за бъдещето на полуострова - с Русия, в състава на Украйна или независимост.

Игра с огъня

Тези настроения в Кримския полуостров, изглежда, старателно се подхранват не само от руските медии. Парламентът в Москва обсъди закон, който трябва да облекчи получаването на руски паспорти от етнически руснаци, които живеят в Украйна. Руското външно министерство предупреди, че правата им масово се нарушават. В допълнение в Севастопол пристигнаха руски депутати, сред които и високият 216 см бивш боксьор Николай Валуев. Посланието е ясно - и ние ще участваме във взимането на решенията тук. Всичко това, включително даването на паспорти, навява спомени за Южна Осетия в навечерието на военния конфликт от 2008 г. "Това е т.нар. грузински сценарий. Раздават се паспорти, а след това Русия се намесва, за да защити гражданите си. В Крим обаче мнозинството може да са етнически руснаци, но има 15% кримски татари, 20% украинци и т.н. Украйна освен това е много по-голяма от Грузия. Затова трябва да се върви към сваляне на напрежението", казва Володимир Фесенко.

Русия може да е част от проблема, но тя също така може да е и част от решението. Збигнев Бжежински нарича това финландски модел - еднакво активни икономически връзки с Брюксел и Москва, но без по-голямо обвързване и членство във военни блокове. Украйна определено не е Финландия, но може би ще съумее да намери свой баланс. Дотогава следващите дни и седмици в страната ще продължат да бъдат напрегнати.