Свят

Еврозоната се споразумя за банковия съюз

Европейската централна банка ще има решаваща дума при затварянето на слаби банки

Капитал

Reuters © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

След продължителни преговори, завършили в четвъртък, страните от еврозоната договориха последната част от бъдещия банков съюз, чрез който трябва да се изгради обща система за справяне с кризи в сектора, съобщава Financial times. След като решението бъде формално одобрено от Европейския парламент, ще се пристъпи към създаване на единна система за закриване на фалирали банки във валутния съюз – Единен надзорен механизъм, както и споделен фонд в размер на 55 млрд. евро за покриване на разходите.

Компромисно решение

Споразумението е резултат от компромис между позициите на ЕП и някои държави и ще позволи започване на реалната дейност през есента, когато Европейската централна банка ще поеме ролята на общ регулатор. Тогава ЕЦБ ще получи възможност да затваря банки, за които се установи, че са твърде слаби. "Днешният компромис ни позволява да завършим архитектурата на банковия съюз. Той ще помогне за по-ефективното управление на банкови кризи", заяви еврокомисарят Мишел Барние, който отговаря за новите регулации.

Окончателното споразумение намалява възможностите на отделните държави да противодействат на решенията на ЕЦБ. Еврокомисията ще одобрява решенията, взети от независимия борд на регулатора, като финансовите министри на страните ще могат да отхвърлят решенията в ограничени случаи.

Най-големият компромис е направен по отношение на фонда, с който ще се уреждат разходите по фалити на отделни банки и който ще се финансира от такси върху самите финансови институции. Неговото изграждане е ускорено от десет на осем години, освен това по-голяма част от него ще бъде споделена от всички членки в ранния етап. Според сделката 40% от вноските ще са споделени през първата година, а 60% - през втората. Тази точка е в най-голямо противоречие с позицията на германския финансов министър Волфган Шойбле, който настояваше разрастването на споделянето на разходите да не изпреварва темпа на изграждане на фонда.

От своя страна европарламентът и ЕК настояваха за напълно споделен фонд със силна външна кредитна линия, работещ по условия, даващи последната дума при решенията на Брюксел, а не на страните членки. Германия е отстояла позициите си за това акционерите и кредиторите на банките да понасят загуби в случай на фалит и да няма споделена гаранция за депозитите.

Недостатъчно финансиране

Крайната форма на споразумението среща критики заради излишната сложност на правилата и недостатъчното финансиране, най-вече от страна на ЕЦБ. Според централната банка размерът на фонда е твърде малък и ще бъде бързо изчерпан. "Правилата за налагане на загуби на облигационерите на затруднените банки ще намали тежестта върху фонда, но въпреки това обемът му е твърде скромен. Размер от 55 млрд. евро на фонд за целия регион предизвиква повдигане на вежди", коментира пред Reuters Марк Вал, главен икономист за еврозоната на Deutsche Bank.