След Иран американската служба по санкциите OFAC се насочва към Русия

Санкциите като тенденция

Обръщайки се към санкциите в отговор на руските действия спрямо Украйна, Обама прибегна до една тенденция, използвана от Джордж Буш преди него – употреба на финансов натиск вместо на американските военни в кризи от Северна Корея, през Иран до Сирия. Така OFAC се оказва на фронтовата линия в битката с противниците на САЩ. Службата с персонал от 170 души се състои основно от адвокати и анализатори на разузнавателна информация и може да прекъсва доларовите транзакции навсякъде по света и да включва компании и лица в забранителни списъци.

Компаниите, които се сблъскват с OFAC и нейните санкции, се оплакват, че тя налага наказателни мерки, без да предоставя ключови доказателства в подкрепа на действията си. Освен това има обвинения, че надхвърля правомощията си в блокирането на транзакции, които сметне за подозрителни. Но малко от жертвите на санкции от страна на финансовото министерство успяват да отвърнат на удара в съда, твърдейки, че са третирани несправедливо.

Говорител на Путин нарече американските санкции "недопустими". Но OFAC е на друго мнение. "Това вероятно е една от най-мощните правителствени служби, за които никой не е чувал", казва пред Reuters Марк Дъбовиц от аналитичния център Foundation for Defense of Democracies, който подкрепя по-твърди санкции върху Иран заради ядрената му програма.

Успешният пример Иран

Санкциите невинаги работят, особено едностранните. Петдесет и четири годишното американско търговско ембарго срещу Куба не можа да промени режима в страната. Но има и успехи, като например твърдите петролни и финансови рестрикции срещу Техеран, които го принудиха да седне на масата за преговори относно ядрената си програма. През 2012 г. иранската икономика започна да се клати. Отчетени бяха загуби от милиарди долари на месец, тъй като санкциите пречеха на продажбите на петрол. Националната валута се срина, инфлацията скочи, а икономиката влезе в рецесия.

Това доведе до постигането на временна сделка през ноември, след която САЩ и ЕС вдигнаха някои от санкциите за период от шест месеца. Обещанията са за по-значително прекратяване на рестрикциите, ако се стигне до трайна договорка. Макар че последния път, когато американското правителство отхлаби санкциите, за да насърчи ядрената дипломация в случая със Северна Корея, нямаше добри резултати.

Сега пред САЩ се очертават два проблема. След като Вашингтон с години убеждаваше международната общност във важността на санкциите срещу Иран, сега, ако преговорите с Техеран са успешни, ще бъде дори още по-трудно да се вдигнат рестрикциите за правене на бизнес там. Освен това има все повече спекулации, че Вашингтон сам може да се превърне в жертва на финансови атаки от страна на страни като Китай и Русия. Пекин вече изготвя свои закони за оторизиране на едностранни санкции.

Ето защо ролята на OFAC ще става все по-централна. Създадена през 1950 г., на службата е вдъхнат нов живот след атаките от 11 септември, за да развива финансови оръжия срещу "Ал Кайда" и други терористични групи. Бюджетът й е в размер на 30.9 млн. долара за фискалната 2013 г., а в момента надзирава 37 програми за санкции.