Икономическото възстановяване в еврозоната забавя скорост
БВП на региона е нараснал двойно по-малко от очакваното
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Икономическият растеж в еврозоната през първото тримесечие се оказа много по-слаб от очакваното, а през април инфлацията в региона е останала опасно ниска, показват данните на Евростат. Според сезонно изгладената статистика през първите три месеца на годината брутният вътрешен продукт на страните от валутния съюз се е покачил с 0.2% спрямо предишното тримесечие. Това е двойно по-ниско от предварителните прогнози на анализаторите. В целия Европейски съюз икономическият растеж за периода е достигнал 0.3%. В сравнение с първото тримесечие на миналата година растежът в двете зони е съответно 0.9 и 1.4%.
Германия начело
Европейската статистическа служба също така е ревизирала надолу икономическия растеж за периода октомври-ноември 2013 г. до 0.2% спрямо първоначално отчетените 0.3%. Представянето на отделните държави в региона отново подчерта нарастващите различия в икономическото развитие. Най-голямата европейска икономика Германия отчете силен растеж през първото тримесечие, докато втората по размер на БВП държава Франция е изпадналd в стагнация, а третата – Италия, отчита спад.
Икономическият растеж от 0.8% в Германия надминава леко очакванията и е двойно по-висок спрямо последното тримесечие на 2013 г. Добрите резултати се дължат основно на повишаващото се вътрешно потребление. Анализаторите очакваха Франция да отчете растеж, макар и нисък, но статистиката показва, че единствено подобрените стойности на публичните разходи и складовите наличности са предотвратили свиване. Сега страната се нуждае от растеж от 0.5% през следващите три тримесечия, за да постигне заложената от правителството цел от 1% годишен ръст.
БВП на Италия неочаквано се е свил през тримесечието, което прекъсва икономическото възстановяване, започнало в края на 2013 г. Тогава страната излезе от най-продължителната си рецесия след края на Втората световна война. Холандската икономика също отчита спад, а Финландия отново изпада в рецесия. Другите държави в ЕС, чиито икономики са се свили през тримесечието, са Естония, Кипър и Португалия. Данните обаче са добри за икономиката на Испания, която е нараснала най-много от три години. Това позволи на правителството да повиши прогнозата си за икономическия растеж през 2014 от 0.7 на 1.2%.
Ниска инфлация
Слабият икономически растеж ще увеличи натиска върху Европейската централна банка да разхлаби допълнително паричната си политика. Към минималния икономически растеж, който се очаква да се забави още повече през второто тримесечие, се добавя и опасността от дефлация. През април инфлацията се е ускорила до 0.7% спрямо 0.5% през март. Нарастването на потребителските цени обаче остава в определената от ЕЦБ като "опасна" зона под 1%. Основни фактори за ниската инфлация в еврозоната през миналия месец са били ниските цени на горивата, както и поевтиняването на телекомуникационните услуги и зеленчуците. Поскъпване се отчита при ваканционните пътувания, тютюневите изделия и електричеството.
2 коментара
Май санциите срещу Русия се връщат като бумеранг към Европа. Европа е на ръба на рецесия. По големи санкции ще вкарат Европа зорлем в рецесия
Публикувано през m.capital.bg
На икономиката на Евросъюза няма ли кой да ѝ каже, че най-после трябва да престане да се запъва като магаре на мост и да тръгне напред с поне два или три процента годишно? Евроагите вече няколко години прогнозират, че ето на, ей сега ще тръгне, а тя неще и неще. Въпросът е: Защо се запъва? И кой е виновен за това?
Верният отговор е, че е виновен принципът на алкохолиците, които когато нещо не е наред, прилагат принципа „От каквото е станало, от това и ще се оправи”. И по този принцип щом се събудят махмурлии, за да им мине, веднага се напиват пак. Та и нашите евроаги: За да оправят икономиката и финансите, те упорито прилагат същите методи и средства, чийто прилагане преди това е довело икономиката и финасите до сегашното им дередже. И ако до към края на тазгодишния януари това все пак можеше да бъде оправдано, след него тази инатливост на авроагите да се опитват да оправят икономиката като прилагат същите инструменти, които са довели до кризата е, меко казано, очудваща.
Защото през януари, 2014, участниците-меритократи във Форума в Давост най-после признаха, че след стартирането на неолибералната политика на глобализирания капитализъм (след 1980 година) е възникнал сравнително бърз процес на разширяването и на задълбочаването на пропастта между бедни и богати, която вече е станала прекалено голяма и заплашва стабилността на света, в който живеем. И че това е в момента най-голямата заплаха за съвременното човечество.
Но икономиката и финансите са в криза поради това, че прилаганите до сега така наречени „пазарни механизми” се довели до прогресивно нарастващата имуществена и социална пропаст между бедни и богати, което пък е довело до неискащата да си отиде криза. И до силно занижаване на покупателните възможности на обикновените хора от народа, които са основните крайни потребители. Следователно, ако искаме хем да разрешим кризата по един достатъчно радикален начин, хем едновременно с това да намалим пропастта между бедни и богати, трябва да се откажем от сега приети за „пазарни” механизми и да ги заменим с други, при които процентът на печалбата на бизнеса ще намалее, но покупателната възможност на обикновените хора от народа, които са основните крайни потребители, ще нарастнат. По този начин едновременно ще бъдат решени два проблема: Кризата ще си отиде, защото търговията ще се раздвижи, а проблемът за прекалено голямата социална и имуществена пропаст между бедни и богати ще престане да бъде опасен за обществото, макар че ще остане да съществува и да смрачава политическия хоризонт.
Разбира се, аз не мисля, че сегашните евроаги ще разберат казаното по-горе и набързо ще се оправят – и те лично, и обществото, и икономиката, и политиката. Не защото са глупави и неграмотни, а защото са предубедени и защото не виждат, че по този начин те ще действат в посока не само на обществените, но и на своите собствени лични интереси. А най-трудно е да убедиш не глупавия и неграмотния, а предубедения. Особено ако той има прекалено високо мнение за себе си. Също толкова трудно е да докажеш на един търговец, че при определени условия намалената норма на печалба ще му донесе по косвен път по-голяма крайна обща печалба, просто защото за това наистина трябва да имаш малко повече мозък и той да е подпомогнат от поне малко автентични познания не само за бизнеса, но и за неговата връзка с политиката и с поведенческата (социалната) психология.
Впрочем, точно в това е фундаменталната грешка и на създателите на макроикономиката, която пренебрегва тази неразривна връзка между икономика и политика, поради което на практика е валидна само за неолиберални общества, при които развитието все още не е достигнало до разтварянето на прекалено голямата социална и икономическа пропаст между бедни и погати, а значи и все още не не е стартирала неизбежната криза.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.