Непосилната тежест на икономиката

"Ако сравняваме БВП на България за първото тримесечие на тази година със същия период на миналата, трябва да се вземе предвид, че тогава имаше протести и политическа нестабилност. Така че сега има някакъв базов ефект", казва Красен Йотов от Industry Watch. По-подробен разрез на статистиката показва, че растат инвестициите. "Едно от обясненията, което се вижда и от бюджета, е, че капиталовите разходи се увеличават. Възможни причини са наближаващите избори или публичната инвестиционна схема. По-добре обаче би било да растат частните инвестиции", казва Десислава Николова от Института за пазарна икономика. В същото време БНБ отчете спад на преките чуждестранни инвестиции за първите три месеца на годината, като спрямо неревизираните данни за януари - март 2013 г. те са със 168 млн. евро по-малко. Приносът на нетния износ е отрицателен предвид спадовете, които отбеляза през първите три месеца на годината. Очакванията на анализаторите обаче са, ако няма ново потъване на европейската икономика, износът да се върне към растеж и да има положителен принос за ръста на БВП.

Данните за първото тримесечие показват още един любопитен детайл - че номиналният БВП е спаднал с около 3%. Това се дължи на дефлацията, която статистиката отчита вече девет поредни месеца. "Понякога се надценява значението на реалния растеж на БВП и се забравя, че първоизточникът на данните е номиналният размер на този показател. Затова и има разминаване между данните за реалния ръст на БВП и усещането на домакинствата за това как се развива икономиката. Да не забравяме и ефекта на дефлацията. Ако имаше 1-2% инфлация, най-вероятно реалният растеж щеше да е нула", казва Красен Йотов.

Така очакван ръст

Ако има добра новина, то тя е, че и на тримесечна, и на годишна база има ръст на потреблението, след като беше на минус през цялата 2013 г. Прогнозите както на Министерството на финансите, така и на Европейската комисия залагат на вътрешните сили на икономиката като още един двигател за растеж през тази година.

"Вътрешното търсене постепенно ще започне да се възстановява и ще има положителен принос за растежа в резултат от слабо повишение на частното потребление и инвестициите в основен капитал", обобщават от БНБ в първия си икономически преглед за годината.

Всъщност данните за потреблението на домакинствата са в унисон с пазара на труда, който започна да се съживява в началото на годината. Броят на заетите отбеляза най-големия си ръст от 2009 г. насам (с почти 40 хил. души) и безработицата намаля до 13% (от 13.8% година по-рано). Въпреки че стандартно показателите на пазара на труда реагират със закъснение на положителните сигнали в икономиката, те променят поведението на домакинствата. "Ако хората смятат, че има по-малък риск да останат без работа, желанието за потребление на домакинствата няма да е толкова депресирано", обяснява Георги Ангелов от "Отворено общество". Все пак през следващите тримесечия ще стане ясно дали ръстът на работните места е бил еднократен ефект или устойчива тенденция. При втория сценарий увеличаването на заетостта и повишеното потребление ще подтикне фирмите, които работят за вътрешния пазар да започват нови проекти. "А ако икономиката се подобрява, ще дойдат и чужди инвестиции", обяснява Ангелов.

Рисковете

Описаният дотук сценарий за развитие на икономиката обаче не отчита потенциалните рискове, които носят колебливото възстановяване на Европа и кризата в Украйна. Доколкото почти две трети от експорта на България е към ЕС, развитието на региона директно влияе на данните за БВП тук. Още повече че износът към трети страни през първото тримесечие се сви заради проблемите на Турция, Украйна, Китай и спадът на цените на медта. В допълнение, Германия отчете спад на инвеститорското доверие през март, а българските износители (най-вече машиностроителни компании) са традиционен поддоставчик на германските. А и еврозоната все още е с нездравословно ниска инфлация и висок курс на еврото, което прави експорта й неконкурентен. Ръководителят на Международния валутен фонд Кристин Лагард, цитирана от MarketWatch, също обърна внимание, че темповете на инфлация в еврозоната и други водещи икономики "са твърде ниски и представляват риск за перспективите пред света".

"Споровете какви мерки да предприеме ЕЦБ отново показаха, че Европа взима решения бавно и това води до допълнителни рискове", казва Георги Ангелов. Според него по-големият риск за България е развитието на кризата в Украйна. "Не в сегашната тлееща форма, а ако тръгне ескалация на санкциите и контрасанкциите, ако Русия спре газа или ЕС забрани издаването на визи за руснаци. Това е катастрофичен риск, който е малко вероятен, но ако се случи, може да нетира всички положителни фактори на растежа", допълва икономистът. Данните на туроператорите показват, че ситуацията около ключовия руски и украински пазар остава напрегната. Ранните записвания на двата пазара отчитат спад от около 10%. А туризмът е важен фактор през второто и третото тримесечие на годината. Дефлацията и по-ниският номинален ръст на БВП от очаквания може да се окажат проблем за изпълнението на бюджета през тази година. Данните до март вече показаха подобна тенденция и ако цените на петрола и на храните на международните пазари останат ниски, това допълнително ще усложни задачата на финансовия министър. Още повече, че не е ясно какви корекции ще има по еврофондовете и дали не трябва да се финансират от бюджета. "Един от основните рискове в икономиката е традиционен: липсата на доверие в институциите в държавата. А наличието на доверие, както в институциите, така и между икономическите субекти, е едно от основните преимущества за функционирането на която и да е икономика", допълва списъка с рискове Любомир Димитров, старши икономист в Българската банка за развитие.

На на последно място риск за развитието на икономиката остава и правителството. Сигналите, които се излъчват от управляващото мнозинство напоследък, се разчитат като липса на сигурност и предвидимост за частните вложения. Вече надеждите за воля и подкрепа за реални (и отлагани последните няколко управления) реформи са съвсем илюзорни, но не е ясно и дали пазената до момента финансова стабилност в един момент няма да се жертва заради поредното популистко хрумване, свързано с по-ниска цена на тока или пък неразумни социални разходи.

Всичко това с времето прави българската икономика все по-тежка и трудна за вадене, дори и по случайност да се появи някакъв консенсус, стратегия и всички да почнат да действат в една посока.

Преглед на оригинала

Автор : Капитал Преглед на оригинала