Защо италианските плажове са отворени за бизнес, но не и за конкуренция
Управлението им е пример за една от най-големите пречки пред икономическото развитие на страната
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Италианските плажове, простиращи се по дългата 7500 км брегова ивица, са семеен бизнес и това е проблем за третата по големина икономика в еврозоната, пише Reuters. Повечето от тях от десетилетия се управляват от малки бизнеси на концесия, която се предава от поколение на поколение. И въпреки че лицензите са държавни, те рядко минават през публични търгове, което позволява на концесионерите да държат в здрава хватка различни услуги - от наемането на чадър до плажните барове и ресторанти.
Според концесионерите настоящата система поддържа цените ниски за туристите. Но местни и чужди предприемачи твърдят, че нямат шанс за участие. Битката за плажовете е пример за една от най-големите пречки пред икономическото развитие на Италия – липсата на конкурентност в различните сектори. Гилдии, асоциации и други лобистки групи с политическа власт от десетилетия пречат на вливането на свежа кръв в икономиката и са една от причините тя да отбелязва слаб ръст през последните 20 години.
Дупки в системата
"Концесиите за плажовете трябва да се дават на хора, които ще ги управляват ефективно и ще работят здраво за създаването на работни места", обяснява бизнесменът и бивш инвеститор във Формула 1 Флавио Бриаторе. Той управлява плажния клуб Twiga в лъскавия курорт Forte dei Marmi през последните 15 години. Но никога не е имал възможност да отиде на търг за лиценза директно. Вместо това пренаема плажа от друг човек, държащ лицензите, за 250 000 евро на година. За сравнение, 3570 евро средно плаща на правителството всеки директен притежател на линценз. "Не трябва да се предоставят концесии на тези, които спекулират, като ги дават за пренаемане", твърди Бриаторе.
Много предишни правителства са се опитвали да отворят части от италианския сектор на услугите, включително аптеките, но със смесени резултати. Преди две години кабинетът на Марио Монти опита да въведе дерегулация, но много от мерките бяха размити от групи, бранещи различни интереси. Новият премиер Матео Ренци заложи репутацията си на изчистването на италианския бизнес и на поощряването на заслужилите за развиването му.
ЕС също се опитва да се намеси. През 2006 г. на страните членки бе наредено да отворят за конкуренция различни сектори. Конкретно за Италия бе поискано да предложи своите 28 000 плажни лиценза на публичен търг. Страната все още протака изпълнението. Първо накара Брюксел да се съгласи на удължаване на сегашната система до 2015 г. После, през 2012 г., правителството отново се поддаде на натиска на плажните концесионери и прокара закон, отлагащ крайния срок до 2020 г.
Сега Ренци се опитва да убеди Брюксел да приеме това решение, но рискува възможна наказателна процедура, която може да доведе до налагане на глоба. Новото правителство твърди, че се нуждае от удължения срок, за да направи основен ремонт на лицензионната система, докато се опитва да ограничи щетите за хилядите концесионери.
Фрагментирана индустрия
Италианските плажове генерират приходи от почти 10 млрд. евро на година според лидера на "Зелените" Анджело Бонели. Но едва около 100 млн. евро годишно отиват в държавата чрез концесионната система.
Клубът на Бриаторе привлича заможни туристи от Великобритания, Русия и други страни под своите чадъри, в дискотеките и ресторанта си. Давайки плажа за пренаемане, тези, които държат лицензите, могат да печелят значителни суми. "Плажният бизнес в Италия създаде привилегирована класа. Лицензите се раздават на частен принцип без търгове. Това е лобизъм в пълния смисъл на думата", казва Бонели.
"Държавните активи трябва да се експлоатират изцяло. Плажните лицензи не генерират приход, съответстващ на истинската им стойност", твърди зам.-министърът на икономиката Пиер Паоло Барета.
Хиляди семейства подновяват лицензите си от десетилетия. Марио Пелучи от аналитичния център Nomisma казва, че това е фрагментирана индустрия, в която около 90% от бизнеса е управляван от едни и същи семейства. През 2008 г. ЕС официално разкритикува тази система, посочвайки, че прекалено много концесии са подновявани, без да се допуска влизането на нови играчи.
Но според Фабрицио Ликордари, който е представител на концесионерите, малките семейни бизнеси, държащи плажовете, са спрели доминацията на големите хотели, които не уважават местните традиции. Той смята, че управителите на плажовете трябва да имат правото сами да решават дали лицензите да се дават на нови лица. "Някои от моите колеги не изпратиха децата си в колеж, за да ги научат на професията. Сега с всички тези търгове те рискуват някой друг да дойде и да ги остави без работа", казва Ликордари.
4 коментара
Ей това е, южните народи винаги ще си останем прости тарикати.
Под "твърди Бриаторе" да разбирам, че вестникът го е попитал за мнение или просто превеждате избирателно статии от чуждестранни медии?
До коментар [#2] от "Да, ама не":
Е, да неби да има значение.
Важно е по нашето крайбрежие мутрогенезиса да бъде ограничен, защото Бриаторе го боли дроба, когато брои четвърт милион евро всяка година на един думбазин, които не си мърда пръста за нищо освен да брои парите.
Така се прави.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.