Пътуване към китайската мечта

Със своя БВП от малко над 1 трлн. долара Гуандун е икономика номер 15 в света, като за миналата година ръстът е бил 8.5%. Вицегубернаторът на провинцията Сю Шаохуа скромно отбелязва пред "Капитал", че се надяват скоро да задминат Южна Корея и да се изкачат с едно място нагоре в глобалната класация.

Но Гуандун е и емблема на това какво не е наред с главоломния ръст на китайската икономика през последните три десетилетия. Системата на евтино и масово производство започва да скърца и да показва своите недостатъци. В Гуандун работниците стават все по-трудни за намиране, заплатите растат бързо, цените на земята и на суровините вървят нагоре, китайският юан поскъпва, а други региони в страната и извън нея стават по-атрактивни за производство.

"Когато преди десет години публикувах статия във в. WallStreet Journal със заглавие "Недостигът на работна ръка в Китай", колегите ми се смяха и казваха, че точно в страна с 1.3 млрд. население едва ли ще се стигне до дефицит на работници", казва пред "Капитал" Хуанг Инпин, професор по икономика от Пекинския университет и един от водещите съветници на китайското правителство. И добавя, че днес вече повечето икономисти и някои политици признават, че бързият ръст на заплатите, който изпреварва този на БВП, променя структурата на китайската икономика.

В Гуандун, където доходите на работниците бележат двуцифрен скок всяка година, това се усеща особено ясно. И нарастването на разходите за труд ще продължава както заради демографията (дългите години на прилагане на политиката на едно дете вече водят до свиване на населението в активна възраст), така и заради линията на централното правителство да развива по-изостаналите провинции, за да свие неравенството в доходите. Резултатът е намаляване на вътрешната имиграция, тъй като хора, които преди биха оставили семействата си, за да търсят работа в Гуандун, сега предпочитат да останат в родните си провинции, където възможностите се увеличават.

Тези тенденции вече притесняват не само мултинационалните компании в делтата на Перлената река, принудени да вдигат цените на стоките си или да се примирят с по-ниски печалби, но и местните политици, загрижени за загубата на конкурентоспособност. "Провинция Гуандун винаги е задавала темпото на реформите и развитието в Китай", казва нейният вицегубернатор. Сега предизвикателството е дали ще успее да преобрази индустрията си и да се качи нагоре по веригата от евтините стоки към производството с висока добавена стойност. Сю Шаохуа дава следния пример: "Сега от един iPhone местната фабрика печели само 5 долара при обща печалба от 100 долара. Целта е да преминем от икономика на потта към умна икономика и да правим поне по 50 долара на iPhone."

От количество към качество

Като част от скока към по-високотехнологично производство и услуги Гуандун развива няколко нови икономически зони, които да привлекат индустрии, базирани на знанието. Една от тях е Цянхай в Шънджън, като надеждите са тя да се превърне във финансов център.

"Китайците са много добри в ученето", казва пред "Капитал" Джао Хай, директор на комитета по развитие и управление на Китайско-германската зона за индустрия и услуги в град Фошан. Според него фокусът вече не е върху скоростта, а върху качеството на развитието - продукти с висока добавена стойност, по-чисто производство и по-добра околна среда. Вицегубернаторът Сю Шаохуа формулира това по следния начин: "Когато ходим в Европа, забелязваме, че там небето е синьо и въздухът е чист въпреки икономическия напредък. И се възхищаваме на това." Зоната във Фошан, която цели да се превърне в клъстер за иновативно производство, е пример за тази нова философия. "Вече не искаме капитал и производствена база, както в миналото, а технологии и знание. Сега искаме със сътрудничеството с Германия и Европа да използваме техния опит в иновациите, мениджмънта, урбанизацията, зелените градове и намаляването на въглеродните емисии", казва Джао Хай. Така при една от сделките, обявени при посещението на Меркел - изграждането на два нови завода на Volkswagen в Китай - се говореше колкото за новия производствен капацитет, толкова и за обещанието на автомобилния гигант да въведе германската система за дуално професионално обучение за работниците във всички свои поделения в страната.

Според проф. Хуанг Инпин Китай ще успее да се качи на следващото стъпало на производството просто защото компаниите са под силен натиск. "Преди фирмите произвеждаха едни и същи продукти в продължение на 10-20 години. Сега това вече не е възможно. И промяната в Китай ще има глобални ефекти, тъй като ще доведе до преразпределение на труда в световен мащаб", казва той.

Големият скок

"Изправени сме пред историческа повратна точка за китайската икономика," смята проф. Хуанг Инпин. Той припомня, че Третият пленум на Китайската комунистическа партия през ноември миналата година е задал принципи като "решаваща роля" на пазара в икономиката, увеличаване на значението на частния капитал и други почти революционни политики. "Програмата от пленума включва неща, които никога не съм мислил, че могат да влязат в подобен документ. Дори половината от тях да бъдат изпълнени, това ще преобрази Китай, ще означава преход от икономическото чудо от миналото към по-нормално развитие", казва професорът от Пекинския университет.

Докато някои външни наблюдатели наричат китайския модел червен капитализъм, самите китайци го определят като "социализъм с китайски характеристики". Една от тези характеристики е, че Китай е една от малкото държави, където правителството определя темпа на икономическия растеж, отбелязва пред "Капитал" бившият посланик на ЕС в Китай Серж Абу. След десетилетия на двуцифрен ръст сега официалната цел, поставена от Пекин, е за около 7.5% през тази година. "Имаше голям дебат дали да е 7% или 7.5%", казва проф. Хуанг Инпин, който е участвал в разискванията. Според него важното е, че китайските лидери най-после са приели, че растеж от 8% не е нужен, след като години наред са смятали, че падането под този праг ще е бедствие за страната.

Забавянето е не само желано, но и нужно. "Когато шофираш твърде бързо, има опасност да катастрофираш", отбелязва професорът от Пекинския университет. Намаляването на скоростта също крие рискове - нарастване на безработицата и лошите кредити, социално напрежение, загуба на инвеститорско доверие. Според проф. Хуанг Инпин една от надвисналите заплахи е от финансова криза. "Няма как Китай да остане единствената голяма икономика без финансова криза. Рано или късно ще има такава, но това няма да е краят на света", смята той. Неговата прогноза е, че в близко бъдеще ще има несигурност, рискове и дори нестабилност. "Но ако реформите са успешни, предстои огромна трансформация. Всъщност тя вече е започнала."