Приятели по неволя

Все пак е ясно, че Москва и Пекин стават все по-близки. Блокирането на множество резолюции в Съвета за сигурност на ООН за Сирия показва колко ефективна може да е тази дружба. Събитията в Украйна само ускоряват затоплянето. "Процесът на сближаване между Русия и Китай, вървящ досега вяло, със скърцане и по силата на инерцията, беше рязко катализиран по силата на външни обстоятелства", отбелязва пред в. "Ведомости" главният редактор на сп. "Россия в глобальной политике" Фьодор Лукянов. Но партньорството им е колкото логично, толкова и трудно. И е още рано да се бие тревога, че двете големи източни сили се съюзяват срещу Запада.

С много газ и малко любов

Розата в букета от сделки е 30-годишният договор за доставка на руски газ в Китай. Пекин ще предплати 25 млрд. долара и се задължава да плаща целия обем на предвидените доставки от 38 млрд. куб. метра газ годишно за периода между 2018 и 2048 г., дори и да не ги използва. Освен това ще се строи нов газопровод с китайски пари, който трябва да бъде готов до 2020 г.

На пръв поглед това е триумф за Путин, особено на фона за конфликта в Украйна и западните санкции срещу Москва. Русия диверсифицира износа на природни ресурси, приходите от които допринасят за над 50% от федералния бюджет, и в същото време ще развива своите отдалечени и слабо населени далекоизточни територии с китайски пари. Със свиването на зависимостта от западните пазари се смалява и евентуалната заплаха, ако Европа спре да купува руски газ. Но по-внимателно вглеждане в детайлите показва, че газовата сделка може и да не е толкова печеливша за Москва.

"Тя е подготвяна от над 10 години. В началото на май "Газпром" обяви, че 98% от договора са съгласувани. Останалите 2% - това беше въпросът за цената", казва пред "Капитал" Андрей Островский, ръководител на центъра за социални и икономически изследвания на Китай в Руската академия на науките. Въпросът е, че Пекин имаше възможността да се пазари до последния момент, защото има и други източници на синьо гориво - тръбопроводите от Туркменистан и Бирма (известна и като Мианма). Русия също не бързаше, но кризата в Украйна ускори нещата.

"Сделката не беше сключена в извънреден режим. Визитата на Путин в Китай беше планирана от няколко месеца, дори преди украинската криза, и не може да се каже, че имаше усещане за спешност и са били направени отстъпки, които да навредят на руските интереси", казва пред "Капитал" Андрей Сушенцов, политолог и преподавател в Московския държавен институт по международни отношения (МГИМО). Но фактът, че след десет години преговори пробивът идва точно сега и подписването е било в 4 ч. сутринта, показва, че Путин е бил твърдо решен да си тръгне от Шанхай с договор. И очевидно той е този, който има по-голяма нужда от сделката. "Китай държи козовете в отношенията с Русия, защото икономически е много по-силен и има алтернативи за доставки на газ и от други страни", обобщава пред "Капитал" Сара Лейн от Royal United Services Institute for Defence and Security.

Ползи ще има и за двете страни. За ненаситния за енергийни ресурси Китай руският газ е шанс намали използването на въглища и да успее да се справи със зловещото замърсяване на въздуха в страната. "Руският газ ще отиде в Северен Китай, който в момента буквално се задушава. Всичко, което би заменило ТЕЦ-овете с въглища, е добре дошло. Околната среда е много, много сериозен проблем", обяснява пред "Капитал" Франсоа Годомон от Европейския съвет за външна политика.

За Путин споразумението е възможност да демонстрира на ЕС и САЩ, че ако те не го харесват, той може да си намери други приятели на Изток. Само че дори с тази сделка количеството газ, което Москва ще продава на Пекин към края на десетилетието, все още ще е под 25% от това, което в момента продава на Европа. Макар договорената ценя да не беше разкрита, предположенията са, че около 350 долара за 1000 куб.м – тоест по-малка от средната, плащана от Европа. Освен това разходите за доставка към Китай ще са по-високи. Същевременно газът за Китай ще идва от ново, неразработено находище. Това означава, че ако Европа се откаже от руските доставки, Москва за момента няма варианти ги пласира другаде. Така Русия няма да спечели особено от сделката, докато Китай всъщност може да мине без руски газ. Но оста Пекин - Москва не се крепи само на енергетика.

Врагът на моя враг

"Много е трудно да се говори за тази сделка от чисто икономическа гледна точка. Това са политическо-икономически решения. В отношенията ни с Китай винаги нещата вървят в пакет", казва пред "Капитал" Алексей Маслов, ръководител на катедрата по китаистика в руската Висша икономическа школа. Той припомня, че от подписването на Договора за добросъседство през 2001 г. досега между Пекин и Москва тече засилен диалог. Затова и десетките споразумения сега не идват като изненада.

"До голяма степен те съвпаднаха инцидентно с кризата в Украйна. Разбира се, в интерес на Русия е да им даде максимална публичност", казва пред "Капитал" Клифърд Гади от Brookings Institution. Андрей Сушенцов посочва, че част от другите подписани договори също се подготвят отдавна и сред тях има такива в стратегически сфери като космически проучвания и съвместно разработване на граждански самолет за полети на дълги разстояния, който да конкурира Airbus и Boeing. "Тези споразумения бяха сключени с Китай отчасти защото Русия не намери партньори другаде. Москва търсеше сътрудничество и с европейски и американски компании за самолетите, но не успя. Затова сега ще разработва граждански самолети с Китай и изтребители от трето поколение с Индия", казва преподавателят в МГИМО.

Същевременно геополитическото сътрудничество между Москва и Пекин датира далеч преди украинските събития. То проличава и в сирийската криза, в която двете държави заедно се противопоставят на Запада и цитират изповядваната от тях концепция за "ненамеса на чужди държави във вътрешните работи на една страна". "Китай и Русия споделят недоволство от доминацията на САЩ и американските критики за някои от действията им. Така съюзът между тях е логичен", смята Сара Лейн от RUSI.

Изолирането на Москва от Запада е още една причина за сближаване с Пекин. За Русия опасностите от кризата в Украйна са най-вече икономически. "Колкото повече капитали изтичат от Русия, колкото е по-голям рискът от санкции, толкова повече Путин е принуден да брои картите си", казва Франсоа Годомон. А и завоят му на Изток идва в момент, когато отношенията между Китай и САЩ не са в добра форма, както показа и избухналият наскоро скандал с обвинените от Вашингтон в икономически кибершпионаж китайски военни. Освен това Пекин има собствени проблеми в Южнокитайско море, където има териториални претенции. "Китай се притеснява от опитите на САЩ да сглобят блок от държави, които да му се противопоставят в региона – Япония, Южна Корея, Филипините и дори напоследък Виетнам", казва руският китаист Андрей Островский.

Приятелството е с пари

Все пак анализите за промяна на разположението на силите в "стратегическия триъгълник" на глобалната дипломация между САЩ, Русия и Китай изглеждат прибързани. "Китай и Русия имат нужда от САЩ като търговски партньор и като балансираща сила в света и не могат напълно да се изолират от нея", посочва Сара Лейн от RUSI.

В момента САЩ са основният търговски партньор на Китай и стокообменът между двете държави е пет пъти по-голям, отколкото този с Русия. Освен това 60% възлизащите на близо 4 трлн. долара китайски валутни резерви са вложени в американски ценни книжа и доларови активи. "Пекин не е готов да изостри отношенията си с Вашингтон въпреки американските усилия за сдържане на китайското влияние. Преговорите с Япония и разполагането на американски контингент на Филипините по-скоро са ограничителни мерки, а не подготовка за политическо или икономическо настъпление срещу Китай", отбелязва Алексей Маслов.

Същевременно партньорството между Пекин и Москва съвсем не е безоблачно и лишено от напрежение. "Двете държави са остро независими. Никоя от тях не иска да обвързва съдбата си с другата", казва Клифърд Гади от Brookings Institution. А и както посочва Андрей Сушенцов, китайците са сложни партньори за преговори, защото много тясно се придържат към интересите си и е трудно да им се повлияе. "Но в известен смисъл отношенията между Русия и Китай са по-лесни, отколкото между Русия и Запада. Причината е, че двете страни са прагматични и не поставят такъв акцент върху въпроси като граждански права, свобода на словото и т.н. Докато за САЩ и Европа тези неща са важни и може да бъдат проблем при сътрудничеството", отбелязва преподавателят в МГИМО.

Но взаимното недоверие и подозрителност между Москва и Пекин остават. И дори теориите, че двете страни са обречени да бъдат вечни съперници, да се окажат неверни, няма и голям шанс да се превърнат във вечни приятели.