🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

В деветия кръг на петрола

Въпреки геополитическите рискове цените вървят надолу. Това е добра новина за световната икономика и лоша за страни като Русия и Иран

Джихадисти водят ожесточени битки на километри от Багдад и обстрелват града. Нигерия е ударена от епидемията от ебола в Западна Африка и също се огъва пред ислямски екстремисти. Либия и Сирия са в хаос. Русия е оплетена във войната в Украйна. Въпреки всички тези кризи в държави - производителки на петрол, неговата цена, обикновено свръхчувствителна към всякакви турбуленции и дори намек за такива, не се е изстреляла нагоре. Точно обратното - тя е паднала с близо една четвърт от пика през юни, когато беше достигнала 115 долара за барел, и е на четиригодишно дъно. 

Макар да циркулират конспиративни теории как САЩ и Саудитска Арабия са сключили пакт за сриване на цената на петрола с цел да съсипят Русия и Иран, най-вероятното обяснение е по-прозаично и се крие в класическия закон за търсенето и предлагането. Както обобщава Даниел Йергин, вицепрезидент на консултантската компания IHS и един от световните енергийни гурута, в момента "има изобилие на геополитически риск, но и още по-голямо изобилие на петрол". Когато към това се прибави забавянето на икономиката в Европа, Китай и Япония и съответното свиване на потреблението, поевтиняването на петрола спира да изглежда толкова мистериозно.

По-интересни са последствията от него. Като се изключат притесненията за дефлация в Европа, ниските цени са предимно добра новина за развития свят и най-вече за САЩ. В Москва, Техеран, Каракас и останалите нефтени столици обаче политици, финансови министри и централни банкери се тревожат как да се справят със спадащите приходи и да ограничат бюджетните щети. Евтиният петрол ще има и политически ефекти и ще повлияе на неща като преговорите за ядрената програма на Техеран и стабилността на режима на Владимир Путин в Москва. 

Нефтен дъжд, златен дъжд

"Потреблението на горива стагнира или пада в повечето развити държави, а намаляването на икономическия растеж и увеличаването на ограниченията за притежаване и употреба на автомобили в Китай свиват консумацията и там. Но най-важният фактор е бързият скок на производството на петрол в САЩ и очакванията за още по-голямо увеличение в бъдеще", казва пред "Капитал" Даниел Спърлинг, директор на Policy Institute for Energy, Environment, and the Economy към University of California, Davis. Така потапянето на цените през последните месеци се дължи на комбинация от развития както от страна на търсенето, така и на предлагането.

Някои от тях са изненадващи - като повишената продукция от разкъсваните от вътрешни конфликти Ирак и Либия, и може да се окажат краткотрайни. В тази категория спадат и сигналите от Саудитска Арабия, че за момента е готова да толерира по-ниски цени. Сред временните ефекти е и изсипването на огромни количества петрол на пазара - според някои оценки стигащи до 2 млн. барела дневно - от хедж фондове, закупили го в очакване на поскъпване и сега бързащи да се отърват от него.

Други от факторите са по-трайни като стагнацията в еврозоната, която няма да бъде излекувана от инжекцията на евтиния петрол. Но макар ниските цени да са симптом на боледуващото търсене заради отслабването на световната икономика, те са също така индикатор за здравословно предлагане. И ако производството в Ирак и Либия може бързо да се срине, погълнато от следващ спазъм на нестабилност, то бумът в САЩ изглежда устойчив.

Благодарение на фракинг революцията, направила шистовия нефт икономически изгоден, добивът в САЩ почти се е удвоил в последните шест години и според прогноза на Международната агенция по енергията (IEA) през 2015 г. страната ще задмине Русия и Саудитска Арабия и ще се превърне в производител номер едно в света. "Много малко вероятно е поевтиняването на петрола да доведе до край на бума в САЩ. Разходите за производство са значително по-ниски от настоящите цени и добивът ще продължава да нараства", смята Даниел Спърлинг. В момента той е с близо 1 млн. барела дневно по-висок, отколкото е бил само преди година. И след като според изчисления на американското Министерство на енергетиката едва 4% от шистовото производство в Северна Дакота, Тексас и останалите щати има нужда от цена на петрола над 80 долара за барел, за да могат инвеститорите да излязат на нула, възходящата тенденция едва ли ще се обърне.  

Ако има държава, която може да смени посоката на световния пазар, това е Саудитска Арабия. При настоящата ситуация тя има две опции - да приеме период на по-ниски цени, за да запази пазарния си дял, или да намали производството си на петрол и да рискува да загуби пазарен дял в името на по-високи цени. За момента шейховете в Рияд, изглежда, са избрали второто. "Те осъзнават, че имат намаляващо влияние върху цените", смята Даниел Спърлинг. Според Нат Кърн, президент на базираната във Вашингтон консултантска компания Foreign Reports, петролното кралство може да свие предлагането и да стабилизира цената на 100 долара за барел, но при слабото търсене в момента скоро може да се озове в ситуация, в която ще трябва да свива отново и отново и да губи пазарни позиции. А и вдигането на цена само ще окуражи добива на шистов нефт в САЩ и други по-скъпи производители. "За Саудитска Арабия значително намаляване на предлагането точно сега би било самоубийствено", казва Кърн пред в. Financial Times. Рияд вече отхвърли искането на Венецуела за свикване на спешна среща на Организацията на страните - производителки на петрол (ОПЕК). Така петролният картел ще обсъди ситуацията на пазара чак на редовното си заседание през ноември, но предвид разнопосочните интереси на страните в него и тогава не е много вероятно да се стигне до решение, което да обърне пазара. Макар ниските цени да са неприятни за Рияд, натрупаните 750 млрд. долара валутни резерви му осигуряват значително пространство за маневриране. Ситуацията в други петролни държави като Иран, Венецуела и Русия е доста по-различна.

Кой не обича евтиния петрол

В икономическо отношение за страните потребителки евтиният петрол действа стимулиращо като намаляване на данъците. Ед Морс от Citigroup например изчислява, че спад до 80 долара за барел би се равнявал на средно 600 спестени долара годишно за всяко американско домакинство. За някои от държавите износителки обаче свиващите се приходи може да се окажат дестабилизиращи и да доведат до социално напрежение и хаотични политически действия.

Най-уязвима към ценовия шок изглежда Венецуела и вече започнаха спекулации, че страната, която по оценка на Deutsche Bank Research има нужда от 160 долара за барел, за да балансира бюджета си, се плъзга към фалит. Каракас имаше затруднения да обслужва външния си дълг още преди поевтиняването на петрола и с топящите се валутни резерви, бурната инфлация и недостига на базови стоки като лекарства и тоалетна хартия правителството на президента Николас Мадуро е притиснато до стената.

Режимът в Техеран също е под натиск, като болката от евтиния петрол се засилва от ефекта на международните санкции заради противоречивата иранска ядрена програма. От Техеран вече се чуха обвинения, че вечният регионален съперник Саудитска Арабия умишлено натиска цените надолу и обслужва интересите на САЩ.

Подобни спекулации циркулират и в Москва. Секретарят на Съвета за безопасност на Руската федерация Николай Патрушев наскоро припомни в интервю за в. "Российская газета" теорията, че преди три десетилетия САЩ са свалили цената на петрола, за да сринат СССР. Всъщност поне за момента ситуацията в Русия не е критична. "Евтиният петрол не е чак такава голяма заплаха за руските публични финанси и платежния баланс, защото рублата пада заедно цената на петрола. Но ударът върху икономическия растеж е доста силен", казва пред "Капитал" Андерс Аслунд от базирания във Вашингтон Peterson Institute for International Economics. Според Сергей Гуриев, бивш ректор на Руската икономическа школа и настоящ професор в Sciences Po в Париж, натрупаните валутни резерви и плаващият курс на рублата смекчават шока и Русия би могла да издържи нива от 80 - 90 долара за барел в продължение на две години. Но западните санкции стесняват опциите на Москва за търсене на външно финансиране и задълбочават стагнацията. "Санкциите вероятно ще отрежат 2.5% от БВП на Русия тази година", смята Андерс Аслунд. И прогнозира, че "колкото повече се влошава икономическата ситуация, толкова по-силна ще става мотивацията на президента Путин да залага на външна агресия, за да помпа вътрешната си популярност на базата на национализма. Паралелът със Слободан Милошевич е очевиден". Така в морето от евтин петрол светът ще е по-богат, но не задължително по-сигурен.

37 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    jorosrabskia avatar :-|
    jorosrabskia
    • - 9
    • + 79

    Добра статия

    Нередност?
  • 2
    paraflow avatar :-|
    paraflow
    • - 11
    • + 65

    Щатите имат запаси(шисти) два пъти повече от втория.
    http://dollardaze.org/blog/?post_id=00153&cat_id=10
    Цената няма как да не върви надолу.
    Освен това идват хибриди и електро-возила, което Капитал пропускат.

    Нередност?
  • 3
    effi avatar :-|
    иван
    • - 84
    • + 24

    Кога за последен път си бил в Щатите и си видял бинарните возила? Това са глупости, поне на този етап. Между другото шистовият продукт е скъп, повечето производители за задлъжняли здраво и падането на цените би затруднило както инвестициите, така и връщането на дълговете. Щатите нежно галяг игиловците (ИД) от въздуха, защото износът на "нелегален" петрол яко подбива международната му цена. Едва след това идва забавянето на икономическите темпове на развитие (защо само преди две години, когато кризата едва отшумяваще в Америка, петролът беше скъп?). Вярно е, че големи консуматори на петрол се плъзгат към рецесия и купуват по-малко, но натиск от Щатите към производителите на петрол от ОПЕК има!

    Публикувано през m.capital.bg

    Нередност?
  • 4
    joro4900 avatar :-P
    joro4900
    • - 17
    • + 62

    До коментар [#3] от "иван": Оооох Иванушка, и здесь ли пришел...нещо сълзи виждам, или бъркам?

    Нередност?
  • 5
    polovtsian avatar :-|
    polovtsian
    • - 2
    • + 72

    ами да падат цените. За нас и за целия ЕС така е по-добре.

    Нередност?
  • 6
    engineer2004 avatar :-|
    Krasimir Petrov
    • - 4
    • + 86

    Каквато и да е истинската причина за падането на цените на петрола:
    1. За нас в БГ и за ЕС така е по-добре...
    2. Страните получаващи огромни суми от производството на петрол обикновено замислят глупости - или ядрени програми, или анексии на чужди територии, или дрънкане на оръжия...
    3. Ако руснаците искат да бъдат наистина велики, да направят така, че да не зависят от цените на петрола и газа...или щом са толкова велики...нека те да диктуват цените ако могат, а не да обвиняват външните сили за нещастията си...

    Нередност?
  • 7
    jive avatar :-@
    Double Talking Jive
    • - 6
    • + 90

    Колкото и да падат цените, Лукойл нито ще си плаща данъците нито ще намали цената на горивата в България.

    Нередност?
  • 8
    judjuk avatar :-|
    Judjuk
    • - 9
    • + 45

    Аз сутринта зареждах, не видях цените да са паднали, вие къде видяхте?

    Нередност?
  • 10
    rage_against avatar :-P
    Rage Against
    • - 9
    • + 40

    До коментар [#8] от "judjuk":

    те цените не падаха и през 24 октомври 1981-ва.
    а пък после какво стана, вие отказвате да разберете вече 33-та година :) :) :)

    п.п. странно как в Стария завет никой не е споменал, че светът ще бъде полазен от комунистическата тъпанарщина... и в сравнение с тази комунистическа тъпанарщина библейските проклятия ще ни се струват като новогодишните пожелания...

    Нередност?
Нов коментар