Призракът на 90-те броди из Русия

Вече дори правителството признава, че икономическата ситуация може в най-скоро време рязко да се влоши, ако цената на петрола, който е сред основните износни продукти на страната, продължи да пада. Ето защо управляващите подготвят антикризисен план, а миналия месец президентът Владимир Путин повика в Кремъл ръководителите на седем от големите държавни корпорации, за да обсъди с тях евентуална приватизация. Идеята за продажба на дялове в ключови компании като петролния гигант "Роснефт", втората по активи банка ВТБ и авиопревозвача "Аерофлот" беше разчетена като начин за пълнене на зейналите дупки в държавния бюджет. Освен пожарните мерки обаче са нужни сериозни реформи, казват икономистите от опозицията, които засега не се стремят към власт и предпочитат да "пасуват" в ситуацията. Хората, от друга страна, изразяват готовност да протестират, но засега продължават да се надяват на държавата.

Надолу и назад

Търсенето на "цена за барел петрол" е сред най-популярните в руските онлайн търсачки. Въпреки че според общото мнение петролът в момента формира 45% от бюджетните приходи срещу цели 70% по-рано, именно неговата цена е основният показател за състоянието на руската икономика. В социалните мрежи активно се обсъжда и курсът на долара. Светещите табла пред банките съобщават, че американската валута струва вече над 80 рубли за долар. Имаше и дни, когато изглеждаше, че психологическата граница от 100 рубли за долар ще бъде пробита.

Затова и новината, че полетите до Египет, прекратени след терористичния акт срещу руски самолет над Синай, може да бъдат възобновени, вече не радва никого. Според проучванията руснаците масово намаляват пътуванията си в чужбина и започват да пестят. Средната класа – едно от постиженията от първите спокойни години управление на президента Владимир Путин, видимо изтънява. За сметка на това сe наблюдава нещо, което Марина Красилникова от

независимата социологическа агенция "Левада-център" нарича "закотвяне на бедността" - домакинствата все повече се фокусират върху базови и всекидневни нужди, отлагат по-големите покупки и харчат предимно за храна и дрехи.

Въпреки това рейтингът на самия Путин остава достатъчно висок, макар и да пострада леко. Според данните на "Левада-център" 82% от населението одобряват действията на Путин при 85% през декември. В същото време 34% от интервюираните смятат, че страната се движи в неправилна посока, а 45% мислят обратното.

Реформи на каква цена

Повечето от критиците на властта и отдясно, и отляво уверено твърдят, че правителството ще се реши на реформи, ако цената на петрола падне под 20 долара за барел, както е станало през 90-те години, въпреки че тогава ситуацията е била значително по-лоша. Сякаш точно за да припомнят за онези дни, една от руските телевизии излъчи филм за фалита от 1998 г. и падането на правителството на премиера Сергей Кириенко след изявлението му за отказа на Русия да обслужва външния си дълг.

За евентуално повторение на 1998 г. съвсем наскоро намекна и финансовият министър Антон Силуанов, макар да имаше предвид не фалит, а висока инфлация, с която обществото може да се сблъска, ако бюджетът не бъде преразгледан. Правителството вече започна да коригира разходната му част, като засега е известно, че бюджетите на всички министерства ще бъдат орязани с 10%, с изключение на социалните задължения. Само че, както отбелязва в. "Комерсант", целият този план обаче се равнява на 737 млрд. рубли, докато реалните нужди са за съкращения от над 1.7 трлн. рубли.

В допълнение правителството подготвя и антикризисен план. Той включва финансова помощ за такива сектори от икономиката като селското стопанство, машиностроенето, жилищното строителство и леката промишленост.

Без план за спасение

Бившият финансов министър Алексей Кудрин, който сега е близък до либералната опозиция, но все още има определено влияние върху президента, вече разкритикува плана. Според Кудрин този план няма да спаси икономиката на Русия. Трябва да се пристъпи към структурни реформи. "Много пера ще трябва да се ревизират,  каза Кудрин пред журналисти. Много е важно да не се пипат образованието и здравеопазването, но не може да не се засегнат социалните разходи и отбраната. Всичко това обаче трябва да става изключително предпазливо."

Икономистът Антон Табах казва пред "Капитал", че за момента властите се опитват да "устискат" на високия курс на долара и не искат да пристъпят към сериозна ревизия на бюджета. "Ако това не помогне, тогава ще се намеси или Кудрин, което означава ръст на данъците и съкращаване на социалните разходи, или Глазиев, който ще въведе капиталов контрол и ще включи печатарските преси", казва Табах.

Експертът не случайно споменава името на икономиста Сергей Глазиев, който някога бе министър в либералното правителство на Егор Гайдар, а после премина в лагера на левицата. Глазиев е привърженик на дирижизма в икономиката. Той не крие негативното си отношение към днешния икономически курс.

Глазиев предлага централната банка на Русия да намали основната лихва, както и да се ограничи купуването на валута от юридически лица. Трябва да се отбележи, че част от идеите на Глазиев за повторна индустриализация и конкретно тази за повсеместно изместване на вноса в индустрията от собствено производство се подкрепят от някои от умерените либерали, като например бившия министър Андрей Клепач и президентския омбудсман за дребния и средния бизнес Борис Титов.

Независимо дали Путин ще хареса "либералния" или "левия" план за укрепване на икономиката, цената на петрола едва ли ще се вдигне скоро. Това ще доведе до проблеми за някои руски региони, много от които се издържат от дотации.

Интересно е, че повечето от разходите в антикризисния план се предполага да се насочат именно за кредитиране на регионите. Вниманието към тях е важен индикатор за ситуацията, защото властите се опасяват, че влошаването на икономическото положение ще удари на първо място регионите, а това може да породи социални протести. Жителите на регионите вече почувстваха спад на жизненото равнище заради ръста на инфлацията. Най-силно това се усети в Уралска област, където цените скочиха с 15%.

По ирония на съдбата именно от този край идва първият президент на Русия Борис Елцин, който успя да се превърне в лидер на опозицията в СССР именно заради социалните протести в страната. Проучване на социологическата агенция ФОМ от края на миналата година сочи, че 17% от руснаците може да вземат участие в евентуални протести. Преди броени дни няколко десетки гневни граждани, станали жертва на "валутна ипотека", в отчаянието си блокираха спонтанно една от главните московски улици - "Тверская". Всички те са взели ипотечни кредити в долари, когато американската валута струваше 36 рубли, и сега вече не могат да плащат вноските си. Длъжниците са готови да протестират, но смятат, че държавата, която не е успяла да осигури стабилност в страната, сега трябва да им помогне.

Експерти очакват, че евентуални протести може да тръгнат и от забавяния на заплатите – още една препратка към 90-те. Вече десетки хиляди души от цялата страна се оплакаха от този проблем в обръщение до Обществената палата. Тази институция бе създадена навремето от властите като отдушник на общественото недоволство. Повечето от жалбите постъпват от служители в сектора на комуналните услуги или в работещи в училища. Премиерът Дмитрий Медведев допусна, че е възможно да има хронично забавяне на заплатите заради кризисната ситуация.

В Русия от време на време избухват социални протести, но незначителни по мащаб, и засега е рано да се говори, че те могат да се разраснат, обяснява в разговор с "Капитал" политологът Георгий Бовт. "Нивото на търпимост в Русия е голямо. Възможно е да припламнат регионални прояви на недоволство, но за да възникнат сериозни протести, трябва нивото на доходите да падне почти два пъти", казва той.

Засега повечето руснаци търсят начини не да се съпротивляват, а да печелят допълнително пари в кризата. Така например таксиджия от старинния руски град Твер, който е на 4 часа път с кола от Москва, разказва пред "Капитал", че това е втората му работа. Освен това той работи за 10 000 рубли (130 долара) като охрана в санаториум. В допълнение дава под наем един от апартаментите си. "Това стига за двама ни с жена ми", казва и той и добавя, че не желае да протестира, защото се опасява, че в такъв случай положението ще се влоши още повече.

Дебатът за това, че икономиката има нужда от промяна, присъства и в руската телевизия. Сериозните предавания на тази тема обаче по правило се излъчват късно вечерта, а през деня се въртят безкрайни полицейски сериали. Напоследък, точно както по времето на СССР, по телевизията започнаха да се появяват сюжети за това каква тежка криза е налегнала страните от Западна Европа. Журналистката Елена Лория се шегува по този повод от страницата си във Facebook, като припомня статии от съветския печат: "Това ми напомня нещо: Ню Йорк се готви за Рождество Христово. Безработният Джон обаче не се радва", пише Лория.

Приближеният до Кремъл политолог Олег Бондаренко не е склонен на шеги. "Едва ли ще се върнем към 90-те, защото тази летва вече е прескочена, но е истина, че Европа действително в последните години живее в режим на икономии", казва Бондаренко пред "Капитал". При това той отбелязва, че хората в Русия продължават, както и преди, да се надяват, че властта ще реши социалните проблеми. "У нас винаги на първо място е държавата. Ако няма върховенство на държавата, няма и държава."

Нищо, че тази държава продължава да живее с икономически модел, чийто провал бе демаскиран от срива на петрола. "Русия не само е хвърлена в жестока криза, тя страда от вътрешна криза на доверието и от липса на усещане за посока. И всичко това се случва във време на необичаен външнополитически активизъм, когато Русия разчупва доминирания от САЩ световен ред, установен след студената война, и се намесва военно в Украйна и Сирия", пише в свой анализ Дмитрий Тренин, директор на московския офис на "Карнеги". Надеждите, че нефтеният шок ще върне Русия към политически и икономически реализъм и ще осигури нужния тласък към икономическа диверсификация, технологично развитие и инвестиции в човешки капитал, за момента не се оправдават. "Сегашните финансови и властови елити са толкова вплетени в сега действащата схема, че не желаят да я променят. Вместо това се надяват, че цената на петрола ще се вдигне отново до комфортно ниво. Групите, заинтересувани от промяна, остават твърде слаби, за да направят нещо. С отлагането на руското възраждане падението се ускорява", обобщава Тренин.

* Александр Братерский е руски журналист, който работи за Gazeta.ru, Moscow Times и "Капитал"