Къща от рубли

Зад имплозията на рублата стои комбинация от външни и вътрешни фактори - поевтиняването на нефта, западните санкции срещу Москва и лошото управление на руската икономика. "Дългосрочната причина за кризата е абсолютната липса на икономически реформи и съответно продължаващата зависимост от петрола и газа", казва пред "Капитал" Йорг Форбрих, анализатор от German Marshall Fund. Когато нефтът формира 10% от БВП на една държава и половината от приходите в бюджета й, няма как стръмният спад на цените му от лятото насам да не боли. "Това намали прилива от твърда валута. В допълнение дойде ускореният отлив на капитали, достигащ до 120 млрд. долара тази година, и отрязването на достъпа на руските компании до глобалните финансови пазари, като и двете неща са резултат от политическата конфронтация със Запада, провокирана от Москва", обобщава Форбрих. Казано с други думи, руснаците получиха сметката за анексирането на Крим и войната в Украйна.

Предположенията какво дръпна спусъка и превърна продължаващия с месеци в синхрон с котировките на петрола спад на рублата в колапс сочат към "Роснефт". Тежко задлъжнелият и ударен от санкциите държавен нефтен гигант, контролиран от близкия до Путин Игор Сечин, на 12 декември пласира деноминирани в рубли облигации на стойност 11 млрд. долара, изкупени от няколко руски банки. Странното е, че това се случва при по-благоприятни условия от тези, при които държавата може да тегли кредити. Още по-странно е, че РЦБ моментално приема облигациите като обезпечение, срещу което закупилите ги могат да заемат средства от самата централна банка.

Както обяснява в статия за в. Financial Times бившият ректор на Московската икономическа школа и настоящ професор в Sciences Po в Париж Сергей Гуриев, сделката изпраща няколко опасни сигнала към инвеститорите. Първият е, че приоритетът на Москва не е да се бори с надхвърлящата 9% инфлация и да стабилизира рублата, а да подкрепя "Роснефт". Вторият е, че РЦБ е готова да използва съмнителни и опасни за банковата система схеми, за да подкрепя управлявани от приятели на Путин държавни компании. И третият е, че насред бурята Русия се носи без капитан, защото централната банка и правителството не разбират колко сложна е ситуацията и нямат стратегия как да излязат от нея.

Както преди или по-добре

А нещата няма изгледи да се подобрят от само себе си. Както обяснява Мат О'Брайън в блога на в. Washington Post, Русия е хваната в нещо като параграф 22. Икономиката й има нужда от ниски лихви, за да може да мръдне нагоре, но на задлъжнелите руски компании им трябват високи лихви, които да побутнат рублата нагоре и да направят по-евтини всички тези долари, които те са взели назаем. Така, каквото и да направят властите, Русия е обречена. Ако не бяха вдигнали лихвите, рублата щеше да продължи да копае дъното, инфлацията да скочи и щеше да има фалити на големи компании, но поне растежът нямаше да бъде задушен. Вместо това те избраха шоково повишаване, което ще запрати икономиката в дълбока рецесия (прогнозата на РЦБ е за свиване с между 4.5% и 4.7% догодина, ако цената на петрола остане на 60 долара за барел) и няма гаранция, че ще спре девалвацията въпреки затишието в средата на седмицата.

"Фундаменталните причини за кризата остават неадресирани и сегашното успокоение може да се окаже временно, ако РЦБ и правителството не предприемат по-драстични мерки", казва д-р Константин Гурджиев. Според него една от тях е ограничен капиталов контрол, който да спре доларизацията на депозитите и изтичането на средства навън. Трупането на дългове от компании и банки обаче изисква друго лекарство - например временно замразяване на лихвените плащания по заеми за директно ударените от санкциите фирми, за да избегнат фалит. "И двете решения са от типа, който наричаме "ядрени опции", и за момента руското правителство ги избягва. Но ако кризата отново пламне, дори те трябва да бъдат сложени на масата", смята преподавателят от Trinity Collegе.

Въпреки драматизма паралелите с краха преди 16 години са пресилени. "Сценарий тип фалит като през 1998 г. не е на хоризонта. Руските валутни резерви предполагат, че страната може да издържи на комбинацията от евтин петрол, бягство на капитали и западни санкции почти две години", смята Йорг Форбрих. Като дължината на периода зависи от това дали нефтът ще остане на сегашните нива, или ще слезе още надолу, дали санкциите ще останат в сила и дори ще бъдат продължени и засилени и доколко правителството в Москва ще успее да свие бюджетните разходи. "Но дори и в най-лошия случай нещата ще станат наистина тежки едва през лятото догодина", смята анализаторът от German Marshall Fund. Във валутния резерв на Русия все още има 370 млрд. долара (макар не всички от тях да са бързо и лесно достъпни), но и външен дълг (държавен и корпоративен) в размер на над 600 млрд. долара.

Колко опасна е ранената мечка

Внезапната криза разкри уязвимостта на модела на Путин, базиран на неща, което той не може да контролира - цената на петрола и глобалните финансови пазари. По време на традиционната си годишна пресконференция в четвъртък руският президент обясни краха със западен заговор, който цели да "надене верига" на руската мечка и след това да й "изтръгне зъбите и ноктите". Само че виновниците са други - авантюризмът на Путин в Украйна и пропитият от корупция и бюрокрация клиентелистки режим у дома.

"Съдейки по последните речи на Путин, той няма рецепта как да обърне курса на кораба. Вместо това предлага идеи, които вече е обявявал още преди десетилетие и никога не е изпълнявал. Не е много вероятно сегашната криза да доведе до по-голямо желание за реформиране на икономиката. А без това Русия е обречена на стагнация и дори рецесия за години напред", казва Йорг Форбрих.

Въпреки това за момента не е много вероятно властта на Путин да бъде разклатена. Според анализатора от German Marshall Fund Кремъл ще опита да прехвърли болката от кризата върху обикновените руснаци и ще се опита да ограничи щетите върху политическата и корпоративната върхушка. "Точно елитът е истинското предизвикателство, защото лоялността му е ключова за политическото оцеляване на Путин. Докато населението вероятно ще е готово да понесе известни трудности в името на връщането на руското величие, както свидетелства високият рейтинг на президента. Накратко - нещата трябва да се влошат още много, преди руснаците да започнат да поставят под въпрос управлението на Путин", смята Йорг Форбрих. Д-р Константин Гурджиев посочва и още една причина засега Кремъл да не се чувства застрашен - просто няма опозиция, която може да предложи алтернатива. "Изключвайки президентството, в Русия цари политически вакуум", посочва преподавателят от Trinity Collegе. 

Най-опасният резултат от икономическата агония би бил, ако ранената мечка стане още по-войнствена. "Ситуацията в момента е много нестабилна и силно непредвидима. Не е невъзможно кризата да придвижи Русия и Запада към смекчаване на позициите им и помиряване. Има нужда от конструктивен диалог между тях по цял куп геополитически въпроси. И има нужда Русия да бъде силен, но кооперативен участник в това. За танго обаче трябват двама", казва д-р Константин Гурджиев. В идеалния вариант ЕС и САЩ ще помогнат на Путин да излезе с минимални поражения от кризата в Украйна, а той ще започне да уважава независимостта и териториалната цялост на страната и ще спре да провокира НАТО. "Може ли 2015 да бъде годината, в която ще видим положителни промени в тази посока? Много се надявам да е така. Но индикациите са, че първо ще видим ескалация на кризата, преди да се появи решение", смята д-р Гуржиев.

Преглед на оригинала