Йемен във войната на другите

С това съставките на отровния коктейл не свършват. Към тях се прибавя и местният клон на "Ал Каида" - "Ал Каида на Арабския полуостров" (АКАП), поела отговорност за атентата срещу редакцията на Charlie Hebdo в Париж и набираща сили в южната и източната част на Йемен. И сякаш това не стига, миналия месец ИДИЛ също изникна в страната със серия смъртоносни атаки срещу джамии в Сана. Сега като капак на всичко това идва и офанзивата на Рияд, който винаги е разглеждал Йемен като свой заден двор и очевидно реши, че повече не може да търпи настъплението на хутите, подкрепяни от Иран.

"Макар саудитците да побързаха да залепят на хутите етикета, че са ирански марионетки, не е ясно колко подкрепа получават те всъщност от Техеран", отбелязва пред "Капитал" Мохамед Бази, професор по журналистика от New York University и бивш шеф на близкоизточното бюро на в. Newsday. Факт е, че в момента има 28 самолетни полета седмично между Сана и Иран - при нула преди хутите да завземат столицата - и наскоро Техеран обяви, че започва да доставя петрол на Йемен. Това, заедно с настъплението към Аден, се оказа достатъчно да изчерпи търпението на Рияд и да го накара да се отзове на призива на Хади за външна интервенция, която да му помогне да си върне властта. "Саудитска Арабия се намеси, защото е силно обезпокоена от иранското влияние и смята хутите за инструмент на Техеран. Това е твърде опростено. Макар хутите да имат връзки с Иран, те не са под неговия контрол", казва пред "Капитал" Адам Барън от Европейския съвет по външна политика (ECFR).

Авантюра със съмнителен край

Всъщност на дипломатическо ниво бързото сформиране на коалиция от десет арабски държави е безспорен успех за саудитския крал Салман, поел трона през януари и успял да затопли отношенията със страни като Катар и Турция. Това вероятно ще помогне на монарха да консолидира и вътрешната подкрепа за управлението си, тъй като синът му Мохамед бин Салман, чието назначаване за министър на отбраната бе посрещнато първоначално със скептицизъм заради младостта му, сега е представян в медиите като лично ръководещ операция "Решителна буря" в Йемен.

С това обаче плюсовете свършват. "Саудитската интервенция силно нагнети ситуацията в Йемен. Страната вече е много близо до пълномащабна гражданска война и е трудно да се предвиди как ще се развият нещата оттук нататък. Проблемът за Рияд е, че хутите трудно ще бъдат възпрени само с бомби. И тогава идва въпросът дали саудитците са готови за сухопътна офанзива", посочва Адам Барън. Както показва скорошният опит от Ирак, Сирия и Либия, въздушните удари не са достатъчни за постигане на победа. Това се вижда в момента и в Йемен - въпреки протичащата вече втора седмица по въздух и море "Решителна буря", настъплението на хутите към Аден не спира и в четвъртък бунтовниците нахлуха в президентския дворец в пристанищния град.

Докато операцията продължава, цивилните жертви вече се измерват в десетки и от службата на Върховния комисар на ООН по въпросите на човешките права Раад Зейд ал Хюсеин предупредиха в изявление, че страната, "изглежда е на ръба на тотален колапс". Времето и нарастващият брой не невинно пострадалите също са против Рияд. "Колкото повече се проточи конфликтът, толкова по-вероятно е хутите да спечелят широка подкрепа сред населението като защитници на независимостта на Йемен срещу аргесивния и бъркащ се във вътрешните им работи съсед", посочва проф. Мохамед Бази. Не е изключено и бунтовниците да опитат нападения през границата в Саудитска Арабия и така атаката да се върне към нея като бумеранг, поставяйки под въпрос собствената й стабилност и сигурност.

За самия Йемен бъдещето също не е светло, освен ако водената от Рияд интервенция не се трансформира бързо от военна офанзива към умела дипломация, която да принуди хутите да седнат на масата за преговори и така помогне в Сана да се установи управление, способно да помири враждуващите фракции. В противен случай страната я чакат още по-голям разпад и радикализация, създаващи перфектни условия за процъфтяване на групировки като ИДИЛ и АКАП.

Саудитската авантюра няма да е без последствия и за целия Близък изток. "Има риск случващото се в Йемен да разпали по-широк регионален конфликт. Всъщност това вече се случва - самото съставяне на саудитската коалиция, в която участват държавите от Персийския залив плюс Мароко, Йордания, Египет, Судан и Пакистан е на практика регионализация на конфликта", казва Адам Барън. Сунитският съюз около Рияд е споен от опасенията от настъплението на Иран, като усещането е, че той се опитва да се намести в традиционни арабски зони на влияние.

Както се похвали наскоро един влиятелен ирански депутат и ключов съюзник на аятолах Хаменей, в момента Техеран чрез подкрепяни от него шиитски милиции контролира четири арабски столици - Багдад, Дамаск, Бейрут и Сана. Макар това да е преувеличение и да е доста спорно дали някой от тези режими следва преки заповеди от Техеран, сунитските страхове са факт. И вероятно ще се засилят още повече, ако напредъкът по споразумението за иранската ядрена програма доведе до някакъв вид разведряване между Техеран и Вашингтон. "Сред сунитската общност ударите в Йемен се възприемат като начало на войната срещу Иран, възстановяване на арабската гордост и т.н., и те приветстват саудитската офанзива", казва пред "Капитал" базиран в региона дипломат, пожелал да не бъде назоваван.

Проф. Мохамед Бази обобщава, че "както Иран, така и Саудитска Арабия все повече гледат на съперничеството си като на конфликт от типа "победителят взима всичко" - ако шиитската групировка "Хизбула" спечели надмощие в Ливан, тогава ливанските сунити - и съответно техните саудитски патрони - губят рунд от Иран. Ако доминирано от шиитите правителство овладее Ирак, то Иран печели още един рунд. Така саудитската монархия се втурва да подкрепи съюзниците си в Йемен, Сирия, Бахрейн и навсякъде другаде, където се притеснява от иранското влияние". И ако задочната война продължава в този стил, то най-опасният регион в света ще става само още по-опасен.