България а-ха и да нападне Македония

Подозрения относно намеренията на България бяха повдигнати от самото начало, но сега други събития и изказвания, идващи от страната, явно потвърждават това, което наистина стои зад привидно загадъчния ход.

Възможно е България, с безусловната подкрепа на САЩ и ЕС, да се опитва да възстанови своите де-факто претенции над територията и народа на Република Македония, като средство за допълнителна дестабилизация на страната, предотвратявайки руския проект "Балкански поток" [така е в оригинала - бел. ред.], и отвличайки вниманието от собствените си вътрешни неуредици.

Ето и последните развития

Разговори за анексация: 

Изпращането на повече войски към българо-македонската граница не се случи случайно, тъй като някои вътрешни интереси отдавна натискат София да се намеси в местните и държавните дела на своята съседка. Вземете за пример директора на Националния исторически музей Божидар Димитров, който провокативно намекна [в интерес на истината този път Димитров всъщност беше въздържан и не казва това - бел. ред.], че България може да бъде изправена пред избора отново да анексира своето бившо завоевание от фашистката ера, в случай, че българите с двойно гражданство в Македония го поискат.

Следва да се отбележи, че той отправи своя призив половин седмица преди струпването на българско военно присъствие по границата с Македония, така че е възможно тази влиятелна и добре позната академична и културна личност да е оказала влияние върху това решение.

Освен това Димитров е широко познат с радикалните си анти-македонски възгледи, след като дори стигна дотам да публикува книга, в която твърди, че международно признатата съседка на страната му е наистина част от Велика България и че не съществува такова нещо като Македония, македонци, или македонски език.

Пряка политическа намеса:

Загрижеността за влиянието на България над вътрешната криза в Македония стигна критична точка в неделя, когато бившият български премиер и настоящ председател на Партията на европейските социалисти Сергей Станишев присъства на прокламирането на Цветната революция и надъхваше анти-правителствената тълпа като говори както на английски, така и на български.

По време на своята реч, той изобщо не спомена думата "македонци", като по този начин извърши обичайната расова обида отстрана на българите, които отказват да признаят съществуването на етническата принадлежност "македонец". Още по-стряскащото беше обаче, че той имаше наглостта да го направи от подиума, като висок гост на "опозицията" на Цветната революция, показвайки, че нито той, нито неговите домакини имат и най-малката грижа за проблема, който формира сърцевината на идентичността на тази страна.

Кукловодството:

И накрая, показателно е също и че българският външен министър Даниел Митов беше избран да обяви плановете на ЕС за създаване на единен подход към македонската криза [не е вярно - бел. ред.]. Това подсказва, че Брюксел взима съзнателно решение да се възползва от българската, доказана в историята, националистическа нагласа спрямо Македония, като я коронясва за пълномощник-кукловод на Запада.

Такова признание вероятно само ще окуражи България и националистическите сили, които действат в нейното правителство и общество; този изчислен ход сега увеличава натиска върху Македония откъм досега спокойната и стабилна източната граница на страната, който, в комбинация с идващия натиск от Албания, създава политическо сдружение срещу демократично избраното и законно правителство. История на хегемония

В исторически план България се е опитвала да доминира физически Македония и да изтрие всякакви препратки към македонците като етническа група, и това се е случвало поне три пъти през последния век:

Втората балканска война:

По-малко от месец след като Балканската лига на Черна гора, Сърбия, България и Гърция освобождава значителна част от полуострова от Османски контрол, България предава своите съюзници и се опитва да завладее придобитите от тях територии на 29 юни 1913.

Една от основните цели на София е да изтика Сърбия от територията, на която днес се намира Република Македония, и да анексира страната като част от Велика България. Въпреки, че продължилата месец кампания се проваля, България не губи експанзионистичните си намерения, които се пробуждат отново по време на Първата световна война.

Първата световна война:

Неутолимата амбиция на България за сръбска и гръцка територии е най-важната причина, поради която страната избира да застане зад Централните сили по време на войната. Това й дава възможността да окупира Македония и да я направи част от Велика България. Историческата трагедия на македонците продължава до есента на 1918 г., когато страната им е освободена от български контрол за следващите две десетилетия.

Втората световна война:

На Балканите историята намира странни начини да се повтаря постоянно и последната световна катастрофа доказва това. България се присъединява към нацистка Германия, отчасти заради нестихващото й желание да доминира Македония, и малко след като Хитлер побеждава Югославия през април 1941 г., тя изпраща войска, която да анексира заветната територия. Македонците гордо се съпротивляват, като така започва тяхната Национално-освободителна война срещу окупаторите, която продължава до пълното изтикване на нацистките и български войници от земята им.

Днешният контекст

В момента България е в много лоша форма - както икономически, така и политически. Тя държи незавидния рекорд за най-бедна страна в ЕС, а стотици хиляди души живеят като икономически мигранти в Западна Европа.

Българското правителство също е нестабилно, в него често се случват рокади и се подават оставки. Премиерът Бойко Борисов се върна на власт през ноември, като от тогава е заел отявлена анти-руска позиция.

Всъщност, причината, заради която Русия трябваше да изостави проекта "Южен Поток" и да го замени съответно с "Турски" и "Балкански поток" бе, че правителството на Борисов, както и предишното, застанаха упорито зад Брюксел и неговия рестриктивен Трети eнергиен пакет.

По обясними причини българските граждани са разстроени от прекратяването на финансирането, защото тяхната обедняла държава изведнъж загуби милиaрди долари инвестиции и транзитни печалби. Анкета, направена по поръчка на "Спутник" показа, че 64% от българите мислят, че този ход ще има негативен ефект върху икономиката на тяхната страна, а 66% от тях вярват, че страната, а не Европейската комисия трябва да има последната дума по въпроса дали на Русия е трябвало да бъде позволено да построи газопровода.

Изправен пред общественото недоволство, предизвикано от икономически самоубийствените анти-руски политики на правителството му, Борисов се е почувствал принуден да защити управлението си. Той прави това, като отвлича гражданското внимание от проблемите в страната към външна криза, а от там следва и агресивната българска позиция и засилващият се, шумен национализъм по отношение на Македония.

Има вероятност възраждащият се национализъм в България да е насърчаван от Запада, който изглежда е обещал да си затваря очите към подобна нападателна риторика в замяна на позицията на страната срещу "Южен поток". Все пак Брюксел не предложи никаква реална икономическа помощ, която да запълни огромната инвестиционна загуба, претърпяна от страната след края на "Южен поток". Много е вероятно вместо това на страната да са дадени други, нематериални придобивки, като например "карт бланш" за националистически лозунги.

Нещо повече - като се връща в ролята си на един от най-обезпокоителните играчи на Балканите, България помага на Запада да постигне една от ключовите си геополитически цели - да дестабилизира свързания с Македония проект "Балкански поток". Комбинираната опасност от страна на Велика Албания и Велика България тежи над политическите лидери на Македония. Те се оказват позиционирани между две псевдо-експанзивни сили, който явно виждат в разкъсването на обединена, мултикултурна Македония свои национални интереси.