Димната завеса на мнимите "медии"

Кои са мнимите медии

Ясна класификация на този тип сайтове няма как да бъде направена. Проследихме някои от тях, без да претендираме за изчерпателност, за да проверим ясно ли е кой стои зад тях и на какви теми залагат най-често. Част от тях официално са агрегатори на новини (RSS), т.е. единственото, което правят, е да намират автоматично нови текстове от други сайтове, които после показват само със заглавията им и връзка към първоначалния източник. Други фактически са агрегатори, макар официално да се представят за информационни агенции. Трети пък са сайтове на регионални медии, които понякога имат и хартиени издания. Дори те обаче не са имунизирани срещу желанието за повече кликове или пък убежденията на собствениците им. Ако се върнем на "новината" за ножа в гърба на Путин, тя първо е публикувана в сайта на най-големия югозападен всекидневен таблоид dailypress.bg, чийто управител до април 2014 г. е общинският съветник от "Атака" в Гоце Делчев Павел Петелов, а към днешна дата според сайта на медиата той е директор "Маркетинг и реклама". Името на журналиста, което стои на текста за Путин, обаче липсва в списъка с работещите за таблоида.

Преди две години българският блогър, живеещ в Канада, Красимир Гаджоков публикува списък с анонимни "медии". Към началото на декември тази година в него има 65 сайта, за които няма публикувана информация за собственост (физическо лице или име на фирма), както и телефон или физически адрес. След като публикацията на Гаджоков придоби популярност, а той създаде приставка за интернет браузъри, която да предупреждава при зареждането на подобни сайтове, част от тях добавиха информация за собствеността си. Но други като budnaera.com, bradva.bg и bultimes.com остават в списъка. За "Капитал" Гаджоков каза, че причината да започне да класифицира тези сайтове е практиката за тиражиране на клевети от всевъзможни източници, които се приемат напълно безкритично. "Оказа се, че почти никой от тях няма не само източник или автор на материала, но дори и посочено кое физическо лице или фирма притежава сайта", коментира Гаджоков. Той ограничава своето проучване само до сайтове, които претендират да информират гражданите по обществени въпроси, защото те създават нагласи за обществените процеси. "Няма нищо осъдително в това някой да направи интернет медиа, която да печели чрез реклами", казва Гаджоков. Но според него няма логично обяснение за поведението на по-голямата част от тези сайтове. "Имайки предвид тематиката, "шаблона" на "новините" им, систематичността и постоянната посока на техните публикации, те най-вероятно са издържани от хора с интереси да внушават определени обществени тези, предимно клевети и очерняне на политическия противник", смята блогърът.

Друг блогър - Милен Георгиев - пък решава да направи проучване как се финансират подобни медии, след като статии от тях заливат Facebook стената му. Въпреки че не успява да направи конкретни обобщения, Георгиев остава с убеждението, че "сайтовете харчат чужди пари и повечето се опитват да скрият собствеността си". Проучването на блогъра води до следните интересни открития. Собственик на домейна bultimes.com се оказва Крум Фильов Фильовски, а зад сайта не стои търговско дружество. Единствената активна фирма на Фильовски има загуба от 48 хил. лв. за 2011 г., 58 хил. лв. за 2012 г., 69 хил. лв. за 2013. За 2014 г. фирмата има печалба от 10 хил. лв. Георгиев намира още, че budnaera.com е регистриран през 2013 г. на името на Адриан Антонов, който живее в Аръндел, Австралия. "В австралийския търговски регистър намерих само едноличен търговец, регистриран на същото лице, а за този тип фирми там няма счетоводни данни", пише Георгиев.

Влиянието на псевдомедиите изобщо не е малко. Най-големите десет сайта без ясна собственост, които "Капитал" провери, са генерирали общо над 5.5 млн. клика само през октомври тази година.

За същия месец например similarweb.com регистрира 1.6 млн. импресии за bradva.bg, което поставя сайта на 125-о място по посещаемост сред българските уеб страници. Ресурсът, с който се постига огромното количество съдържание (от първия текст на сайта на 23.01.2014 г. до 01.12.2015 г. са публикувани 21 546 статии), изглежда доста скромен. Според Търговския регистър единствената фирма, която е регистрирана на името на собственика на домейна на bradva.bg - Петър Папакочев, е търговското дружество "Новуз медия" ООД (с предишно име"Акваголд" ЕООД). То има само един социално и здравно осигурен служител освен тримата си съсобственици. В сайта почти няма оригинално съдържание - проверка в търсачката показва, че в 7650 от тези статии екипът на bradva.bg е цитирал ПИК или "Блиц". Много статии пък се позовават на други подобни мними медии, чуждестранни агенции и т.н. Подобна е ситуацията в dunavmost.bg, където според трима запознати източници от медийния пазар в Русе работи само един човек.

"Капитал" се опита да зададе въпроси на някои от сайтовете, които имаха посочени контакти. Не успяхме да се свържем или не получихме отговор от dunavmost.bg, bultimes.com и budnaera.com. А от bradva.bg ни отговориха, че концепцията им е да покрият "максимален брой теми", така че да привлекат по-широка аудитория. "Съдържанието на сайта е тип "дайджест" и отразява всичко - от изчерпателни местни и международни новини до теми за жената, здраве, спорт, пътешествия, история, хумор, астрология и много други", отговарят от екипа на bradva.bg. И добавят, че докато авторските им материали "ежедневно биват разпространявани от други медии", те си сътрудничат "успешно с редица колеги съобразно законите на Република България".

Любимата тема - руското величие

Автор : Капитал Преглед на оригинала

Освен, че често копират съдържанието си от други медии, сайтовете с псевдоновини подхождат крайно тенденциозно към информационния поток. Много от тях имат изключително явна проруска и антиевропейска, анти-НАТО и анти-САЩ насоченост. Прави впечатление например, че сайтовете се заиграват с темата за разпадащия се и слаб ЕС, чиито устои според тях биват подривани от бежанците (виж инфографиката). Друга любима тема, особено в последния месец, е конфликтът между Русия и Турция. Когато например в руския жълт сайт bloknot.ru политологът Леонид Крутаков е цитиран да казва, че има вариант Турция да затвори морския път през Босфора за руски кораби, "новината" веднага се озовава в "Блиц", а bradva.bg я прецитира оттам със заглавие "Турция затваря Босфора за руските кораби?". "Memoria de futuro" също публикува статия, в която се твърди, че според свидетели от Истанбул десетки руски кораби са се струпали в района на Босфора, и се позовава на РИА "Новости" и РТ. Същата новина излиза и в "Правда". Разбира се, българските сайтове пропускат да отбележат официалното опровержение на РИА, което е публикувано скоро след първоначалната статия и се позовава на Министерството на отбраната на Русия.

Във вътрешнополитически аспект псевдомедиите също имат ясни любимци и хора, които нападат. Тъй като bradva.bg и dunavmost.bg например копират огромна част от съдържанието на "Блиц" и ПИК, тяхната политическа позиция не се различава много от тази на медийните говорители на Пеевски и се състои основно от атаки срещу президента Росен Плевнелиев, Реформаторския блок и вече бившия министър на правосъдието Христо Иванов. "Масово тези сайтове показват крайна сензационност и липса на източник, при положение че е кристално ясно как "новината" не е оригинално тяхна", обобщава Красимир Гаджоков.

Понякога не е трудно за псевдоновините да стигат и до сериозни иначе медии. Водещият на "Панорама" Бойко Василев дава пример: "Лъжите и клеветите се цитират от жълти вестници, оттам – към радиостанции и телевизии – и така, докато по метода на Гьобелс, се превърнат в истина." Така отговорността на сериозните медии става още по-голяма. Защото, както казва Василев: "В тази система от концентрични кръгове на манипулацията журналистите, които цитират, не са наивници, а съучастници."

Задушаващата хватка на псевдомедиите

Освен че не играят по правилата на журналистиката, сайтовете, които разпространяват фалшиви новини, сриват доверието на хората в медиите като цяло. "Замърсяването на публичната среда с неистини е само по себе си опасно. То "разболява" общественото мнение, прави го податливо на всевъзможни внушения, включително на опасен радикализъм", предупреждава Николета Даскалова от фондация "Медийна демокрация". Според нея честите практики на дезинформация отнемат и от и без това твърде крехкото доверие на гражданите към българските медии. "Остава сянка на съмнение, че едва ли не всички медии и журналисти са лъжливи, склонни да заблуждават публиката или просто че са некомпетентни", добавя Даскалова. А колко важно е доверието припомня с друг пример и Жана Попова, асистент в журналистическия факултет в Софийския университет: "Световните агенции за информация защитават авторитета си, защото от доверието на медиите към информацията зависи абонаментът за тях."

Изкривяването на медийната среда е опасно и според Бойко Василев, водещ на предаването "Панорама", който казва, че тези сайтове задават фалшива публичност, а оттам и лъжливи мнозинства. "Нормалните, здравомислещите хора започват да се чувстват малцинство, въпреки че не са", казва Василев и добавя: "Пораженията върху обществения морал са доста големи."

Решението е в (само)регулацията

Според Мария Черешева, заместник-председател на Асоциацията на европейските журналисти в България (АЕЖ), в тази ситуация на огромно информационно замърсяване медиите, които претендират за сериозност и високо качество, носят дори по-голяма отговорност. И не трябва да оставят надпреварата за бързина и кликове да остави на заден план проверката на информацията и разговорите с източници.

Освен да следят за собственото си качество обаче, сериозните медии - а и не само те - трябва да водят и активна кампания срещу манипулативните издания. Според медийния юрист Бойко Боев трябва да се акцентира на медийното ограмотяване на публиката, а за проблема да се говори от политици и медии. "Хората не могат да направят разлика между това, което четат в интернет, и това, което гледат по телевизията и четат във вестниците. Трябва да се следи медиите да спазват правилата за съдържанието си. Има начин държавата да направи това", смята Боев и добавя, че е нужно онлайн медиите специално да приемат правила за качеството си, за модериране и отговор на оплакванията. Бойко Василев заключва, че ако в България лъжата не може да бъде различена от истината, проблемът е много по-голям и изисква по-дълбок подход, включително аудиторията сама да си поиска истината.

Сайтовете, които тиражират скандални новини и изопачават реалността, обикновено се радват на голяма популярност сред обществото именно заради сензационния си характер, смята Мария Черешева. "Това ги прави и атрактивни за рекламодателите, дори и на автоматично ниво чрез Google реклама например. Така сериозните медии са поставени в неравностойна конкуренция, защото те инвестират ресурси в подготвени екипи и време в разработката на качествени материали", смята журналистката. Но според нея това не е най-страшното - подобни сайтове лишават аудиторията от основното й право на достъп до информация, като по този начин унищожават репутацията на журналистиката като цяло и сриват крехкото доверие на гражданите в медиите. Затова е нужно подобни сайтове да бъдат отбелязани на медийната карта, да бъдат регулирани или - ако не търпят регулация - манипулациите им да бъдат разобличавани.

По темата работи и Мила Чернева