Теория и практика на хибридната война

Както и асиметричната, хибридната война няма ясно очертана "фронтова линия" и води с всички военни и невоенни средства на няколко условни бойни полета – в конфликтната зона, в редиците на нейното население (което се използва като камуфлаж и щит), сред населението "у дома" (борба за обществена поддръжка в подкрепа на кампанията, пропагандиране на омраза към врага, елиминиране на вътрешната опозиция и т.н.) и на ниво международна общност, където се търси легитимност. "Имаме хибридна война, когато една страна или недържавен "актьор" са склонни да използват едновременно целия набор от средства, с които разполагат. Това включва редовна армия, партизански действия и инструменти за психологическо влияние върху възприятието на хората и на тези, които ръководят другата страна", коментира за "Капитал" доц. Тодор Тагарев, бивш служебен министър на отбраната и анализатор в сферата на сигурността. "Сега дойде моментът, когато виждаме, образно казано, "нещо по средата" на конвенционалната и асиметричната война. Например организации като "Хамас" и "Хизбула" едновременно търсят политическо представителство, но не са държава. Те обаче използват някакви средства за постигане на политическо представителство и функции тип държава, като създават формирования, които имат някакви черти на държавна армия. От друга страна обаче, са склонни да използват терористични тактики и инструменти, както и да действат по скрит начин. Това, което видяхме през последните месеци, показва, че и някои държави са склонни да използват по-широк набор от инструменти, за да постигат своите политически цели", продължава Тагарев.

"Горещ" мир

Може би най-важната характеристика на хибридната война е съчетаването на военни и невоенни действия за постигането на поставените цели. Така държавата - обект на агресия, до последния момент трудно може да каже с достатъчна увереност дали срещу нея се води координирана офанзива или не. А дори и да е наясно с това, скритият характер на хибридните тактики не й дават достатъчно легално основание да отвърне със сила или да иска помощ от своите съюзници (в случая с натовските държави – да активира колективната отбрана по силата на член 5 от устава на алианса). Трябва да се отбележи също така, че използването на невоенни средства за натиск и налагане на политическа воля над друга държава не означава непременно, че тези действия имат за цел да провокират някаква форма въоръжен конфликт, а не са просто агресивна дипломация.

Размитата граница между мира и войната всъщност е най-опасното оръжие на хибридните заплахи. "Въпросът е да не започнем да използваме твърде свободно термина война. Ако вземем частния случай с Русия, тя има своите интереси в ЕС и НАТО. Най-общо казано, идеята е да провокира разнобой в двете организации. Но да кажем, че прокарването на тези интереси означава война, би значело да изпаднем в параноя и хората да спрат да правят разлика кое какво е", коментира по този повод Тодор Тагарев. Бившият служебен министър поставя ясна граница кога една подобна потенциална заплаха еволюира в реален конфликт. "Когато говорим за хибридна война, това означава, че този, който ни противостои, все пак използва и армия. Шпионажът например не означава задължително война. Когато пък става дума за кибер сигурност, проблемът е, че ако наблюдаваме подобни атаки, трябва да сме наясно доколко те преследват военни цели и имат характеристиките на въоръжено нападение. За момента се приема, че оценката е на база на резултата – когато има унищожаване на физическа инфраструктура и/или човешки живот", добавя той. И обобщава: "Тогава, когато говорим за икономическо, финансово и политическо влияние, спонсориране на политически партии и политически инженеринг, който се прави от друга държава, аз бих избягвал термина война. Просто държавата и специалните служби трябва да действат по отговорния начин и да свършат това, за което им се плаща. А не да ходят да проверяват търговете за детски градини в Тетевен."

Скритата ескалация на хибридните заплахи до реални въоръжени конфликти съвсем логично води до извода, че ключовият елемент за противодействието им са тайните служби и в частност контраразузнаването. Именно тяхна задача е да добиват информация кога чужди държави незаконно се намесват във вътрешните работи, като инфилтрират свои агенти на възлови места в политическия и икономическия живот и манипулират взимането на държавнически решения. В случая с България структурата, която би трябвало да се занимава с това, е ДАНС. Или, казано с други думи, организацията, която, след като не бе оглавена от "успелия млад мъж на 33" Делян Пеевски, сега се ръководи от също близкия до ДПС Владимир Писанчев...