Къде са парите

Съвсем логична последица от натрупването на нови неблагоприятни обстоятелства в Гърция е, че сега

Отливът на евро

от гръцките банки е осезаемо по-голям от този преди три години. "Нивото на депозитите в гръцката банкова система беше започнало да се свива още в началото на кризата и това продължи до вторите избори през 2012 г. Всъщност изтеглянето на депозити се засили между двата вота, но когато се сформира ново правителство, това изтичане спря и потокът на пари постепенно се обърна обратно, като между юни 2012 г. и ноември 2014 г. нивото на депозитите се повиши с над 15 млрд. евро", казва пред "Капитал" Панос Цакоглу, професор по икономика в Атинския университет. Пари започнаха отново масово да напускат гръцките банки в навечерието на последните предсрочните парламентарни избори на 25 януари. "Отливът започна отново през ноември 2014 г., след като стана очевидно, че СИРИЗА ще спечели изборите и всъщност се засили леко след формирането на новото правителство", обяснява Цакоглу.

Онова, което той нарича леко засилване, всъщност подценява драматизма на последните събития. По данни на Гръцката национална банка още през декември 2014 г, 4.2 млрд евро бяха изтеглени от банкови сметки в страната. Масовото изнасяне на пари обаче се случи през януари, когато вложители изтеглиха близо 12.8 млрд. евро от гръцката банкова система. Нещата се поуспокоиха до 3 млрд. евро през март, но през април отново скочиха – до 7 млрд. евро. Бягството на капитали най-общо следваше успехите и паденията в преговорите между Атина и нейните кредитори за получаване на останалите 7.2 млрд. евро от международния спасителен пакет за страната. Когато напрежението между преговарящите се обтегна дотолкова, че се заговори по-интензивно и за евентуален капиталов контрол, някои хора започнаха превантивно да теглят спестяванията си в петък и когато драстичната мярка се разминаваше през почивните дни - да ги връщат по сметките си отново в понеделник.

Все още няма официални данни за

Изтичането на депозити

през май, но прогнозите са тенденцията да продължи, като сумата ще спадне до 2.8 млрд. евро. Това обаче съвсем не означава разведряване на атмосферата и възвръщане на доверието към правителството. Забавянето се дължи на факта, че по-голямата част от средствата вече просто са напуснали страната, обяснява пред "Капитал" Николаос Георгикопулос от атинския Център за планиране и икономически изследвания KEPE. "Онези, които са решили да изнесат парите си в чужбина, вече са го направили", обобщава икономистът.

"Изглежда, че фирмите са преместили средствата си в чужбина, за да могат да продължат да оперират с тях, дори и в случай на настъпването на силно неблагоприятни обстоятелства в Гърция", казва Цакоглу. Действително, официалните статистики показват, че отливът на депозити в последните месеци е най-висок от сметки на физически, а не на юридически лица. През ноември 2014 г. фирмените депозити са възлизали на 29.33 млрд. евро, през март те вече са паднали до 21.86 млрд. евро, сочат данни на Гръцката национална банка. За същия период сметките на частни лица са се свили от 136.48 до 118.27 млрд. евро. И докато хора с малки депозити от по няколко хиляди евро предпочитат или да ги заключат в банков сейф, или просто да си ги приберат вкъщи, по-заможните се пренасочват към краткосрочни инвестиции зад граница, най-вече в Европа.

По време на предишния отлив на депозити през 2012 г. Кипър се превърна в една от най-предпочитаните спасителни дестинации за гръцки пари. След шока от капиталовия контрол на острова обаче сега гърците пренасочват спестяванията си към традиционно сигурни финансови пристанища като Люксембург и Швейцария, но също и към други страни от ЕС. "Хората не искат да се проследят парите им и затова инвестират в държавни облигации, например в Германия и Австрия", обяснява Георгикопулос. По данни на Бундесбанк, гръцки инвеститори са вложили в Германия 756 млн. евро само през първите три месеца на настоящата година. Друго предпочитано капиталовложение е в недвижимо имущество, например във Великобритания, казват икономисти. Гръцки медии съобщиха също за засилен интерес на по-състоятелни вложители към фондове на управители на активи като швейцарската частна банка Pictet Group, която има представителства в 26 страни. От банката отказаха да дадат информация за работата си с гръцки капитали, защото произходът на клиентите им по принцип се третира конфиденциално. Цитираните в медиите краткосрочни фондове на Pictet обаче били предпочитани от хора, които искат да вложат парите си на сигурно място в несигурни времена, обясниха от банката.

Георгикопулос е оптимист за бъдещето на Гърция в еврозоната и е убеден, че сделка с кредиторите най-сетне ще има – най-късно през първата седмица на юни. Време и пари този път наистина вече няма, аргументира се той. Що се отнася до това кога емигриралите в чужбина гръцки депозити отново ще започнат да се завръщат в страната, икономистите са единодушни - репатрирането на средствата ще отнеме много време. Важно условие е трайна политическа стабилност в Гърция. Цакоглу добавя още едно: "Това може да се случи само постепенно и само когато хората се почустват сигурни, че рискът от връщане към драхмата е намалял много значително."