Новият фронт на Атина

Основната вълна от бежанци

които трафиканти превеждат през сухопътната й граница с Турция или в препълнени лодки през Средиземно море. Броят им в страната е достигнал близо милион, а заради продължаващата война в Сирия правителството очаква тази година към тях да се присъединят още около 100 000 души. Някои от тях са принудително затворени в препълнени центрове за бежанци без елементарна хигиена и медицинска помощ или каквото и да било лично пространство. Без достъп до околния свят хората там често с месеци чакат да получат или статут на бежанци, или да бъдат обявени за икономически имигранти. Повечето обаче са на улицата – цели семейства с малки деца живеят буквално по тротоарите, включително на централния атински площад "Омония" и в уличките около него.

Проблемът с наплива на имигранти действително не е само гръцки. Над 220 000 души са се добрали до Европа по море през миналата година – четири пъти повече от 2013 г. Още по-стряскащ е броят на неуспелите – 3200 са намерили смъртта си в Средиземно море на път за Стария континент само през 2014 г. Поредната ужасяваща трагедия се разигра в понеделник – 400 загинали на път от Либия вероятно за Италия, сред които много малки деца. И това са само документираните случаи, които вече превърнаха Средиземноморието в най-смъртоносния емигрантски маршрут в света.

Защитниците на човешките права винят ЕС в липсата на адекватна политика за имиграцията, заради която ежегодно се пропиляват толкова човешки живот. В същото време в Брюксел, а и в националните столици, продължават да текат философски дебати за изход от ситуацията. Идеите варират от хуманитарна помощ и проекти за заетост в държавите, които "произвеждат" нелегални имигранти, до систематично преследване на трафикантите на хора. Реални резултати засега няма. Резултатите от работата на европейската гранична агенция Frontex остават противоречиви. Методите, с които местните гранични служби от България до Испания връщат имигрантите от другата страна на браздата, за да не стъпят на европейска територия, са съмнителни и от правна, и от морална гледна точка, но са израз на безсилието на властите да се справят със ситуацията.

Тя е свързана с Дъблинското споразумение, което се счита от мнозина за една от най-големите недомислици на европейската имиграционна политика. Всъщност става въпрос за три документа. Първият бе подписан през 1990 г. от 12 членки на ЕС и влезе в сила седем години по-късно. В момента действа т.нар. Дъблин III. Той е от 2003 г. и прави страната членка, която първа вземе пръстови отпечатъци от имигрант и регистрира молбата му за убежище, отговорна за процедурата по даване на убежище. Така държавите, които са външни граници на ЕС, като например България, Гърция, Италия и Испания, трябва да поемат на територията си наплива от трети страни. Гърция и Италия, чиито икономики не са в цветущо състояние, вече изнемогват. Самите имигранти не горят от желание да останат в тези държави, а се стремят да отидат на север – към Германия, Скандинавия или Великобритания, където имат приятели и роднини или поне по-големи шансове за намиране на работа.

В Гърция процедурите по определяне на статута на имигрантите реално не функционират от години. "Бежанците ще бъдат отделени от икономическите имигранти", декларира след извънредното си заседание гръцкото правителство. Защо това намерение ще се превърне в реалност именно сега, е неясно при липсата на промяна на действащото в момента законодателство. Повод за това вероятно са бягащите от войната в Сирия. "Основният мотив на тези хора да дойдат тук не е икономическата бедност, а непосредствената заплаха за живота им", заяви Сакеларидис. И докато в някои случаи действително не е трудно да се отсеят истинските бежанци, под въпрос е как може да се случи това изведнъж, след като до този момент гръцката система е била неспособна да направи подобно разграничение – поради недостатъчен капацитет и прекалена бюрокрация.

А що се отнася до сирийските имигранти в страната, те отдавна се третират от гръцките власти по различен начин, казват правозащитници. "Онази група, която протестираше пред парламента през декември, вече си замина", каза Константину, имайки предвид няколкоседмичната окупация на площад "Синтагма" в Атина. За разлика от останалите пришълци, при залавянето им на гръцката граница сирийците веднага получавали документ за пребиваване за шест месеца, който после се удължава с още шест и с още шест и така до безкрай. "Но всъщност този документ им дава легалното право да напуснат Гърция за два месеца в рамките на тези шест. Дали те действително се връщат след това, е под въпрос", обяснява активистът.

Гръция вече няколко пъти безуспешно се опита

Да използва имигрантите като коз

в преговорите с международните си кредитори от ЕС, ЕЦБ и МВФ за получаването на последния транш от 7.2 млрд. евро от спасителната програма. "Ако (от Европа – бел. ред.) ни нанесат удар, трябва да знаят, че всички имигранти ще получат документи за пътуване и ще заминат за Берлин", заяви през март гръцкият министър на отбраната Панос Каменос. Дни преди това министърът за гражданска защита Янис Панусис обяви: "Ако Европа не разбира какво й говорим, ще дадем документи на 300 000 имигранти, които да наводнят Европа."

Макар и да идва в навечерието на поредната среща на Еврогрупата, на която отново ще се обсъждат гръцките предложения за реформи, мотивът на Атина този път едва ли е евтино пазарене. "С оглед на срещата на ЕС на високо равнище и конференцията на ресорните министри, гръцкото правителство ще предприеме всички необходими стъпки да се обърне към въпроса за миграцията и прилива на бежанци в Европа в контекста на европейската солидарност и на пропорционалното разпределение на бежанци във всички страни от ЕС", пише в заявлението на правителството. Ако се държи по-разумно, отколкото на преговорите за спасителната програма, това е кауза, за която гръцкото правителство може да намери съмишленици в Европа.