Ричард Гирагосян: България има потенциал да бъде регионален лидер на Балканите

Губи ли ЕС своята притегателна сила заради вътрешните си кризи като тези с Гърция и с бежанците? И това усеща ли се в отношенията със страните от "Източното партньорство"?

Не бих казал, защото, колкото и стресиращи и дестабилизиращи да са тези вътрешни кризи, просто няма друг модел, няма алтернатива на европейския начин. Дори да са принудени да отстъпват пред Русия, преобладаващата част от управляващите и обществата в тези държави предпочитат потенциала на европейското обещание.

За много от тези постсъветски държави като Армения, Украйна и Грузия това е битка за независимост и суверенен избор. За мнозина в тези страни усещането е, че са поставени под натиск и лишени от глас. Не става въпрос за това дали си проруски или антируски настроен. В Украйна видяхме граждани, които искат думата по определяне на собственото си бъдеще. Дали това ще бъде Русия, Евразийският съюз или ЕС, има второстепенно значение. Основното е, че гражданите искат да решават пътя на страната си. Има и хора в България, Румъния и останалите нови членки, които се чувстват донякъде недооценени в ЕС и считани за даденост. От другата страна в някои страни от ЕС чуваме изказвания, че не е трябвало да се приемат България и Румъния. Това е погрешно и опасно.

Казвате, че в дългосрочен план Русия е в по-слаба позиция и няма атрактивен модел. Но в близко бъдеще способен ли е ЕС да намери правилния начин да отговори на Русия?

Не е ясно дали скоро ще намери достатъчно ефективна стратегия. Но не виня само ЕС, защото това е проблем на Запада. Проблем е също и на САЩ, които залагаха твърде много на т.нар. презареждане на отношенията с Русия. Дълго време във Вашингтон цареше заблуда, че предишният руски президент Дмитрий Медведев е атрактивен партньор и алтернатива на Владимир Путин. Сега вече е ясно, че той е просто негова сянка. Ключовият въпрос е дали Русия е такава, каквато е сега заради Путин, или Путин е резултат на реалността в днешна Русия. И изглежда, че Русия е произвела и овластила Путин. Което означава, че независимо дали той ще остане, или ще си тръгне, това няма да промени Русия. Следователно ЕС и САЩ трябва да имат нова стратегия за ангажиране на Русия, но също и за сдържането й.

Какво може и иска да предложи ЕС на страни като Грузия и Украйна? И готов ли е да се ангажира истински в региона? 

Ангажимент има, но перспективата за членство в ЕС е много по-малка, отколкото беше някога. И всъщност членството не е задължително да е най-силният стимул за тези държави. За тях споразуменията за асоцииране с ЕС са не само път за влизане в него, но и политическо прикритие за правене на трудни реформи. Те могат да обвиняват ЕС, вместо да поемат сами критиките и отговорността. За политическите елити, които в повечето от тези държави имат малка легитимност и слаба обществена подкрепа, е полезно да имат изкупителна жертва. И ако резултатът са дълбоки реформи, това е чудесно. Така в известен смисъл споразуменията за асоцииране са по-важни по отношение на изпълнението, отколкото на резултатите.

Важи ли същият принцип и за страните от Западните Балкани? До каква степен ЕС може да стимулира промяна там и да даде на страните перспектива?

Западните Балкани са различни от страните от "Източното партньорство". Там има общ модел, базиран на вътрешна взаимна зависимост и на общи неща. При "Източното партньорство" всяка от страните е много различна от другите и няма обща визия. На Балканите, дали става въпрос за Сърбия, Босна, Черна гора, Косово или Албания, те имат в много по-голяма степен споделено бъдеще и стратегическа ориентация. И за страна като България има потенциал да бъде регионален лидер. Досега тя не успява да изпълнява тази роля и да превърне потенциала в реалност. Но има надежда, че ще успее, а също и Румъния. Положителен пример може да бъде Полша, която е регионален лидер по отношение на "Източното партньорство". Ако Полша прави това, защо да не може и България? Причината София все още да има твърде много потенциал и твърде малко от него да е претворен в реалност е липсата на стратегическа визия у българските политици. Те, изглежда, отказват дори да се стремят към подобна регионална роля. И това е една от причините Турция например да има много по-голямо влияние на Балканите, отколкото вероятно би трябвало.