Пьотр Бураш: Целта на Русия е да отслаби ЕС

Смятате ли, че ЕС е наясно какво се опитва да направи Русия?

Това е част от по-голям проблем, защото Русия се стреми към все по-голямо присъствие и в съседните на ЕС страни в Западните Балкани, флиртува с Гърция и Унгария и това стряска европейските лидери. Скорошната визита на Ангела Меркел в Будапеща беше ясна реакция на това усещане. Посещението ѝ не случайно бе две седмици преди Путин да гостува в страната. Така че виждаме надпревара между основните европейски сили и Русия за периферните страни, но и не само. Това е надпревара и в сърцето на ЕС. Естествено не е лесно да се противодейства. Например в Унгария, каквото и да си мислим за Орбан, се касае за политически и икономически решения на демократично избрано правителство. България също е една от страните, където може да се наблюдават някои от тези тенденции. Това очевидно е предизвикателство, но влиянието на ЕС е ограничено.

Готов ли е ЕС да се състезава с Русия в Западните Балкани?

Очевидно е, че има такава надпревара и ЕС трябва да играе много по-сериозна роля в региона, отколкото в момента. Брюксел трябва и да си вземе някои поуки от миналото. Европейската политика спрямо Западните Балкани не е особено последователна. Освен умората от разширяването двете големи кризи на изток и на юг ограничават европейския капацитет за разрешаване на други проблеми. Но Западните Балкани са лакмус за външната политика на ЕС. Защото, ако не успеем в Западните Балкани и те се изплъзнат към руската сфера на влияние или просто се превърнат в провалени държави, това ще бъде катастрофално за ЕС и за авторитета му като партньор.

И във външните кризи, и във вътрешната еврокриза всички гледат към Германия. Какво да очакваме от нея?

Германия действително е стълб в ЕС и нейната политика е абсолютно решаваща за бъдещето му. Фактът, че Германия устоя на руското предизвикателство и се изправи срещу Русия, сам по себе си е голямо постижение и всъщност никой не го очакваше. Германия се превърна в най-голямото разочарование за руския елит през миналата година. Владимир Путин не беше подготвен за такава реакция от Берлин. Но ако ме питате какви са дилемите на Германия и какво да очакваме от нея, трябва първо да си дадем сметка, че страната в момента е в много неудобна позиция. Тя е сила без противовес в ЕС. Тя е лидер по подразбиране и никой не може да се сравнява с нея. В същото време на Германия ѝ се налага да води останалите към неща, които никога не е искала да прави. Това важи и за еврозоната, и за източната политика на ЕС, където Берлин е единственият лидер и двигателят на политиката на санкции. Една от критиките към Германия е, че не предлага никакви конструктивни идеи, а просто се противопоставя на процеси, които не ѝ харесват. В случая с Русия е малко по-различно, защото Германия прие факта, че досегашната й политика се провали. Новата създава напрежение, включително в самата Германия, и то ще продължи да съществува. Но поне за момента канцлерът Ангела Меркел е гарант за последователността на тази нова източна политика.

Как и кога може да приключи войната на източната граница на ЕС? Продължителен ли ще бъде конфликтът и може ли да бъде разрешен единствено с дипломация?

Няма твърде обнадеждаващи сценарии. Най-оптимистичният засега е замразяване на конфликта в Донбас. Но можем да си представим и по-офанзивни действия от страна на проруските сепаратисти в Украйна извън границите на самопровъзгласените отцепнически републики. Със сигурност това ще бъде много продължителен конфликт, защото в него има два проблема. Първият е Крим, който ще остане неразрешен дълго време и ще има отзвук върху отношенията ЕС - Русия. Вторият - и по-важният към настоящия момент, е войната - защото именно тази дума следва да използваме за Украйна. Най-спешното е да се сложи край на убийствата и да се върнем към дипломатическите преговори. Особено драматични са дискусиите за доставки на оръжие за украинската армия. Ползата от подобно нещо е спорна и има много рискове. Без да съм военен експерт, предполагам, че тези доставки трябва да станат бързо, но е нужно също така украинската армия да бъде обучена да използва тези оръжия. Всичко това естествено изисква време. Въпросът е дали Москва ще чака това да стане, или подобно решение ще я провокира към още действия. Вероятността за ескалация от страна на Русия е много по-голям, отколкото от Запада. И въпросът е какво правим, ако подкрепа с оръжейни доставки не е достатъчна. Ще имаме ли възможност и желание да направим следващата стъпка? Това би било много трудно решение. Ето защо е нужно да мислим много ходове напред. Но дори САЩ да тръгнат към оръжейни доставки за Украйна, в ЕС няма консенсус за подобно нещо. Така че, ако Америка предприеме такава стъпка, това ще бъде много трудно изпитание за ЕС. Ако Великобритания, Полша или прибалтийските страни решат да се включат, какво ще означава това за европейското единство?

Газът е едно от оръжията, които използва Русия. Предложеният от Полша енергиен съюз е един от възможните отговори на ЕС, но поне за момента не изглежда, че той ще бъде осъществен в най-амбициозния си вариант, включващ колективно договаряне на цените, обща инфраструктура и създаване на истински единен пазар. Върви ли все пак ЕС в тази посока?

Да, ЕС върви в тази посока, но за момента с много малки крачки. Това е процес, който трябва да се извършва последователно – стъпка по стъпка. Не бива да очакваме революции. А един общ газов проект би бил истинска революция в европейската енергийна политика и това бе най-амбициозното и същевременно най-спорното предложение, направено от предишното полско правителство начело с Доналд Туск. То не намери особено топъл отзвук по различни причини. Някои страни не искаха да отслабват преговорните си позиции към основните си доставчици на енергия, което би се случило, ако предложението беше прието. Има също сериозни юридически пречки, защото съществуват множество различни енергийни системи в отделните страни членки. В Полша например има държавна компания, която е отговорна за националната енергийна сигурност. Така че държавата се занимава със стратегии, партньорства, покупки и тази част на преговорния процес. В Германия има напълно свободен пазар и големи компании, които могат свободно да преговарят за газови цени и споразумения. Според германското законодателство енергийните компании са отговорни за енергийната сигурност на страната. Това създава проблеми, тъй като поддържа доста високи цените на енергията в Германия, но такава е правната ситуация и е трудно тя да бъде преодоляна. Все пак енергийният съюз е изключително важен и е един от ключовите проекти, над които ЕС работи в момента. Но мисля, че най-амбициозната цел - общият енергиен пазар, няма да бъде постигната в близко бъдеще. Въпреки това, ако ЕС създава инфраструктура и инвестира например в интерконектори, това вече ще е значима стъпка напред.