298 живота по-късно

Този гняв, още преди наличието на безспорни доказателства, е насочен към Русия. Отговорът на Москва беше да влезе в информационна война срещу Вашингтон с цел изграждане на алтернативен наратив за случилото се. Данните на САЩ сочат, че поразилата боинга ракета е била изстреляна от територия, контролирана от проруските сепаратисти. Министерство на отбраната в Москва контраатакува с пресконференция, на която разпространи друга версия в опит да оневини бунтовниците.

Руските военни показаха снимки, с които да докажат, че зенитно-ракетен комплекс "Бук", с какъвто се предполага, че е бил свален самолетът, е имало в намиращия се под властта на правителството в Киев град Красноармейск. Само че анализатори и блогъри по-късно забелязаха, че на фотографиите над зенитната батарея се виждат тролейбусни жици. А в Красноармейск няма тролеи. На същия брифинг бяха демонстрирани и данни от радари, сочещи, че украински щурмовик Су-25 е кръжал близо до MH17. Малко след тиражирането на тези твърдения статията в Wikipedia за Су-25 бе редактирана и максималната височина, на която той може да лети, беше увеличена от 7000 метра на 10 000. Може би защото иначе би било странно да се твърди, че самолет от този тип е бил близо до боинга, летящ на почти 11 000 метра във фаталния момент.

Бумерангът на пропагандата

И това не е всичко. Ако следите руските медии, ще знаете, че полет MH17 е бил натоварен с трупове, а не със живи хора, когато е излетял от Амстердам. Също така по някакви мистериозни причини точно в този ден той се е отклонил от редовния си маршрут и е прелетял над контролирания от бунтовниците район. Освен това е бил свален от украинската армия, защото са го помислили за президентския самолет на Путин. И изобщо цялата история носи почерка на ЦРУ и е част от американски заговор за провокиране на мащабна война в Русия. Точно седмица преди тази случка пък ще сте разбрали, че войниците, подчинени на нацистите в Киев, са разпънали на кръст тригодишно момченце в Славянск. И вероятно ще сте гледали документалния филм, сравняващ действията на украинската армия с геноцида в Руанда.

Цялата тази паралелна реалност, конструирана от руската пропаганда, е колкото абсурдна, толкова и опасна, включително за нейните създатели. "За Путин е политически невъзможно да се отклони от поетата линия. В допълнение към собствената му решимост тази социална динамика е една от основните причини защо той не може да прави отстъпки в украинския конфликт. Той разпали национализъм и пожъна ползите под формата на излетял към небето рейтинг. Той наби в умовете на хората представата за надвисналата фашистка заплаха над техните руски сънародници. Той създаде и екипира сепаратистите, след като обществото в Източна Украйна показа малко желание да следва повелята на Русия. Спирането на подкрепата за сепаратистите би поставила под въпрос цялата система от лъжите на Путин и би го направила да изглежда слаб и провалящ се в политиката си към Украйна и Запада", казва Йорг Форбрих.

Както отбелязва бившият съветник на Путин Глеб Павловски, пропагандата толкова добре си е свършила работата, че това вече е проблем за самия Путин, защото той няма как да свали температурата. "Той не може просто да каже "успокойте се". Това е опасен момент", отбелязва руският политолог, цитиран от The New Yorker.

Според Йорг Форбрих руският президент просто трябва да продължава с офанзивата и съвсем скоро е вероятно навлизане в Източна Украйна, което да превърне прикритата война в открита. Идващите от САЩ данни сочат, че в дните след драмата с боинга Москва продължава да снабдява сепаратистите с още ракетни комплекси и танкове, увеличават тревогите, че бойните действия се разгарят, вместо да затихват. "Свалянето на MH17 няма да направи по-лесно разрешаването на конфликта, макар да имаше надежди, че трагедията може да се превърне в катализатор за мир", смята анализаторът от German Marshall Fund.

Същевременно вътре в Русия нарастват опасенията докъде ще доведат действията на Кремъл. Бившият финансов министър и настоящ близък икономически съветник на Путин Алексей Кудрин предупреди през седмицата, че конфронтацията със Запада и нарастващата изолация на Москва вредят на интересите на руския бизнес и застрашават политическото развитие на страната. Фактът, че коментарите на Кудрин бяха разпространени от държавната агенция ИТАР-ТАСС, говори, че вероятно либералите и хардлайнерите в Кремъл са в битка за посоката на държавата. "Последните развития сочат, че системата на властта в Русия отскоро е значително променена. Тесен кръг, състоящ се вероятно от не повече от 5-6 души, включително самия Путин, в момента е поела командването", отбелязва Йорг Форбрих. По думите му тези хора имат сходно минало, свързано с КГБ, в повечето случаи са от Санкт Петербург, споделят обща мисия за възстановяване на позицията на Русия в света и са готови да преследват тази цел с всякакви средства. Всички други, с различни професии, произход и мнения, са изключени от този вътрешен кръг. "Нито олигарсите и технократите, нито военните и дипломатите, и със сигурност никакви либерали и настояващи за по-мека линия вече са въвлечени до централизираното взимане на решения. Именно този "дворцов преврат" от малка група хора прави Русия толкова опасна в момента", казва анализаторът от German Marshall Fund.

Санкции и още нещо

ЕС и САЩ ще трябва да отговорят с нещо повече от думи на това, което писателката и журналистка Юлия Латинина нарече руският Локърби. "Международната репутация на Путин изчезна. Тай бързо се превръща в парий", казва Йорг Форбрих.

Факт е, че санкциите са далеч от перфектен инструмент. "Не мисля, че санкциите ще имат ефект и ще променят поведението на Путин по отношение на Украйна. Първо, защото в Русия не се разбира защо Западът е на страната на правителството в Киев. И второ, политиката на Путин за защита на руснаците в чужбина има силна подкрепа и известни жертви в нейно име ще бъдат счетени за поносими", казва пред "Капитал" Андрей Сушенцов, политолог и преподавател в Московския държавен институт по международни отношения (МГИМО).

Но въпросът се свежда до степента на поносимост. САЩ вероятно ще наложат ограничения върху цели сектори от руската икономика. ЕС върви към т.нар. трета фаза на санкциите, включително забрана за износ на оръжия и технологии, затваряне на достъпа на руски компании до европейските финансови пазари и вероятно дори ограничаване на вноса на нефт и газ от Русия, прогнозира Йорг Форбрих. "Вероятно дори с по-сурови санкции Путин няма лесно да промени курса си. Той вече започна да подготвя руското общество, вероятно ще се опита да издържи на икономическите трудности, причинени от наказателните мерки, и има резерви, които могат да закрепят ситуацията за няколко месеца. По-важното е, че Путин е поел идеологическа мисия за възстановяване на глобалното величие на Русия. Предвид този почти месиански импулс той ще игнорира рационалните аргументи и щетите", смята анализаторът от German Marshall Fund. Или поне ще го прави до момента, в който външният натиск и болката не доведат до вътрешен бунт.

Що се отнася до рикошета, с който санкциите ще ударят самата Европа, той е по-скоро приемлив. "Да, ако има сериозни финансови санкции например, това ще засегне европейската финансова система и ще нанесе щети на реалната икономика. Но можем да се справим с това. Стига да има политическа воля да го направим", казва пред "Капитал" Гунтрам Волф, директор на влиятелния брюкселски аналитичен център Bruegel. А тя би трябвало най-после да се появи предвид цената на това Путин да бъде оставен да продължава както досега.