НАТО-рализацията на Черна гора

Сега те твърдят, че се нанася фатален удар за откъсване на Черна гора от естествената й орбита около православния център Москва. За да се подсили ефектът, Кремъл предупреди официално Черна гора, че присъединяване към НАТО ще "влоши икономическите отношения между страните ни". Подобни доводи, както и фактът, че начело на протеста застана духовник, и то от Сърбия, отблъсна от протестите мнозина обикновени черногорци, които искат да живеят в европейска страна от XXI в., продължава политологът. Демонстрациите не станаха по-масови, дори и когато протестът поиска оставка на премиера Мило Джуканович и нови избори. Нещо повече - черногорци се организираха в социалните мрежи, за да сигнализират на полицията, че "празните палатки" в центъра на Подгорица пречат на трафика.

Протестът отшумяваше, когато на 17 октомври полицията щурмува със сила палатковия лагер. Последвалите батални сцени изкараха на следващия ден няколко хиляди души на протест. Този път те негодуваха срещу полицейското насилие, липсата на реформи, но и срещу управленската култура на корупция. В исканията им нямаше и дума против или за НАТО.

"Това е разковничето за разбиране на Черна гора", казва Ковачевич. Според него в родината му, както например в съседна Босна, обществото страда от едни проблеми, но се боричка по съвсем други въпроси. В Босна например е широко възприето схващането, че Дейтънското споразумение е първопричина за неволите на страната. "Вероятно много повече пречи неизтребимата корупция сред политиците", казва черногорецът. Така и в родината му разделителната линия в политическия дебат минава по оста Русия срещу Запада. "Това може и да разпалва духовете, но просто отмества фокуса от истинските проблеми."

А те, както и в Босна, се коренят в корупцията. Политиката в Черна гора се доминира от 25 години от Мило Джуканович. Той бе последователно премиер на федералната югославска република, премиер на страната в краткотрайния Държавен съюз Сърбия и Черна гора, президент и отново премиер вече на независимата страна. През 2003 г. съд в италианския град Бари опита безуспешно да подведе Джуканович под съдебна отговорност за участие в мрежа за трафик на цигари към Италия и пране на пари. Тогава италианската Direzione Investigativa Antimafia описа Черна гора като "истинска Тортуга в Адриатическо море", сравнявайки страната с прочутия пиратски остров в Карибите, припомня сараевският Center for Investigative Reporting.

Мило-виден капан

Истинските проблеми на Черна гора бяха посочени в излезлия наскоро доклад на Европейската комисия за напредъка на страната в интеграцията. Става дума за баналната, но основополагаща липса на реформи в избирателната и съдебната система. "Вместо за това двете основни сили в черногорската политика говорят за или против Русия", посочва Ковачевич. Ефектите от това са очевидни.

В очите на иначе прагматичните черногорци всеки апел от проруските сили, бил той и най-разумният, за оставка на Джуканович и реформи звучи отблъскващо. Пример са протестите от октомври. Погледнати отстрани, те приличаха изцяло - в иконографията, посланията и дори ползваните изображения, на протестите, довели до свалянето на сръбския президент Слободан Милошевич през 2000 г., пише в блог за London School of Economics and Political Science черногорският журналист Мирко Бошкович. В двата случая обаче врагът е различен. Тогава бе автократичен управник, когото Хага по-късно съди за престъпления срещу човечеството, а протестният "Отпор!" имаше подкрепата на Запада. Сега протестът течеше буквално на руски език, а целта е свалянето на Джуканович, който обяви, че приоритет на Подгорица е евроатлантическата интеграция. Очевидно е, че тези искания и тези актьори няма да постигнат целта си, пише Бошкович.

"Това вкарва автентичните демократи в страната в капана на дихотомията Джуканович - Русия", казва Ковачевич. Това не е единственият капан, смята Флориан Бибер от университета в Грац. Като поставя НАТО и ЕС за приоритети на управлението, самият Джуканович принуждава опозицията да се равнява по този маркер, пише Бибер в блога на Center of Southeast European Studies към университета. Затова премиерът публично обвини Русия за "подбудител и основен участник в протестите". Така опозицията отново е принудена да избира - или НАТО и ЕС, това значи Джуканович или Русия, а това значи маргинализация. "Както виждате, този избор е подмяна на политическия диалог", коментира Ковачевич.

Да се излезе от този капан не е лесно. Може би именно поканата за членство в НАТО може да помогне на опозицията или поне на онази част от нея, която е съгласна, че Черна гора принадлежи икономически и политически на Европа, заключава Бибер. Оптимизмът му се подхранва както от последните развития на местната политическа сцена, така и от фактите.

През есента лидерът на Демократичния фронт Миодраг Лекич направи своя политическа формация. Нейните привърженици не участваха в проруските протести сега. Заедно с него друга емблематична фигура на опозицията се разграничи от искането за скъсване с НАТО и направи партия. Социологически проучвания нареждат двете партии на второ място, веднага след управляващите. Дали новите сили ще запазят позициите си ще стане на ясно на парламентарните избори догодина.

От друга страна, противно на широко разпространеното мнение Москва не е главният актьор на черногорската икономическа сцена. Русия е едва четвъртият най-голям инвеститор в страната след Италия, Норвегия и Австрия. Най-голямата руска инвестиция - алуминиевият завод в Подгорица, който Олег Дерипаска купи през 2005 г., фалира осем години по-късно. Така се превърна в алегория на нездравите икономически връзки между двете страни. След обтягането на отношенията между Русия и ЕС пък, в което Черна гора се нареди на страната на Брюксел, руските пари започнаха да се изтеглят и от черногорския пазар на недвижими имоти. Според местни наблюдатели това е основна причина за трайното поевтиняване на имотите в последната година с над 15%.

"Всъщност за инвеститорите е важна стабилността на страната", продължава Ковачевич. Тази стабилност минава през членство в НАТО и ЕС. Ако втората организация има пряка връзка с икономическото развитие на страната, първата носи единствено стабилност. "Разбира се, НАТО едва ли има нужда от нашите 2100 войници, нито пък ние имаме необходимост от голям отбранителен съюз, след като съседите ни от север и юг вече са част от НАТО", казва Ковачевич.

Затова за наблюдатели като него е ясно, че членството в алианса хвърля мост - буквално и преносно. С приемането на Черна гора за член НАТО получава изцяло "приятелско" Адриатическо море и това е пряката полза. По-далечната е посланието към бъдещите политически и икономически партньори. В този смисъл "Московският мост в Подгорица е неуспешен от самото си начало и пряко, и метафорично, защото той извежда до бюста на Владимир Висоцки, който критикуваше всичко онова, по което днес тъгува Кремъл", заключава Ковачевич.

С приемането на Черна гора (в червено) НАТО ще направи Адриатическо море "вътрешно". Преглед на оригинала