Тежкият избор на Сърбия

Допълнителна доза национализъм съпроводи и освобождаването по здравословни причини на отговорния за престъпления срещу човечеството Воислав Шешел от затвора в Хага. Посрещнат като герой, той не пропусна да напомни за "сръбския характер на Вуковар" и да се закани за реванш – изявления, които изобщо не се понравиха на съседна Хърватия.

Последните събития в Сърбия и особено липсата на адекватна реакция от премиера Александър Вучич и президента Томислав Николич пораждат сериозни опасения, че страната може да тръгне отново по пътя омразата и конфронтацията, който доведе до кървавото разпадане на Югославия по времето на Милошевич. Самият Вучич също бива възприеман противоречиво заради националистическото си минало. Дори подобни опасения да са преувеличени, комбинацията от всички тези злополучни фактори би могла да отдалечи еврочленството за Сърбия за едно неопределено бъдеще, и то точно в период, когато самият ЕС не е готов за прием на нови държави членки. Подобни настроения изобщо не са безопасни в регион, който все още е възприеман като източник на проблеми за цяла Европа.

Едни се карат, Москва печели

И все пак има един човек, който потрива доволно ръце от бъркотията в балканската страна. Това е руският президент Владимир Путин. За него 2014 ще остане годината, в която обяви война на целия световен ред след Студената война. След Украйна и другите страни в постсъветското пространство, Москва вече обръща поглед и към Балканите – друг регион, в който тя има стратегически интереси. И ако ситуацията тук е по-комплексна, защото някои от държавите са вече членки на ЕС и НАТО, то Сърбия е един доста желан съюзник за Русия.

Сърбия, като част от този район на Европа, винаги е била на кръстопът между Изтока и Запада. Красноречив пример е и развитието на Югославия след Втората световна война. Днес Кремъл има сериозни икономически и политически лостове за влияние в сръбската политика. Достатъчно е да припомним влиянието на "Газпром" върху сръбската индустрия ("Газпром" притежава над 50% от сръбската национална петролна компания NIS), като страната е важна част от току-що спрения проект "Южен поток".  Много от най-големите инфраструктурни проекти в Сърбия са именно с руско участие. Русия е и външнотърговски партньор номер четири на Белград, което беше в основата на отказа на сръбското правителство да се включи в европейските санкции срещу Кремъл заради кризата в Украйна.

Като прибавим към този списък и историческите отношения между Русия и Сърбия, както и сериозните проруски настроения на голяма част от сръбската общественост, то Москва излиза победител в тази игра. Посещението на Путин в Сърбия през октомври предизвика ответна реакция от страна на ЕС и през ноември тази година еврокомисарят по добросъседство и преговори за разширяване Йоханес Хаан дойде на визита в Белград. В сръбската столица Хаан се опита да склони Сърбия да се включи в санкциите срещу Русия, ясно подчертавайки ангажиментите на Сърбия по пътя към ЕС. Усилията му удрят на камък за момента.

Самото сръбско правителство начело с Александър Вучич също се чувства притиснато от две посоки. От една страна, един от водещите ангажименти, които Вучич заяви при идването си на власт, беше запазването на проевропейския курс на развитие. Той дори се закани да преразгледа сделката с "Газпром" за продажба на сръбската нефтена компания. В същото време Сърбия има нужда от руските инвестиции и пазари, още повече в настоящия момент, когато сръбската икономика е в окаяно състояние. В тази сложна ситуация на младия премиер не му остават много възможности за действие. Самият Хаан също призна, че "изборът пред Сърбия е тежък". Това дава повод на много наблюдатели да осъдят действията на ЕС и да определят натиска, който се оказва върху Белград по отношение на санкциите, като "рекет".

Ще ви приемем, ама друг път

Пъзелът се допълва и от недостатъчната активност на ЕС в Западните Балкани. Въпреки че Брюксел постоянно заявява своя ангажимент към развитието на този регион, към момента той по-скоро набляга на думите, а не на действията. Разбира се, не липсват и пробиви като затоплянето на отношенията между Косово и Сърбия със споразумението от 2013 г. и проведената през август тази година в Германия среща на премиерите и министрите от страните от Югоизточна Европа. Точно на нея сръбският външен министър Ивица Дачич направи неочаквано извинение за бомбардировките над Дубровник по време на войната в началото на 90-те.

Необходими са обаче много по-активни действия на Съюза в този район, ако иска инициативите му да имат по-убедителен резултат от този на проекта "Източно партньорство". По отношение на Сърбия ЕС трябва да предприеме едновременно по-ангажиращи, но и по-спокойни стъпки, защото евентуален опит за притискане или натиск над Белград няма да доведе до нищо повече от разочарование. Още с встъпването си в длъжност новият президент на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер направи грешна стъпка като заяви, че в близките пет години ЕС няма да се разширява. Това изявление беше неправилно не защото някой е очаквал нещо друго (факт е, че в момента няма достатъчно подготвена държава в Западните Балкани за членство), а защото лишава много от желаещите за присъединяване държави от стимул за реформи.

Тази грешка може да отвори поле за действие на неевропейски сили в тази част на Европа и да доведе до вълна от евроскептицизъм сред гражданите на съответните страни. Трябва все пак да отчетем, че позицията на Юнкер не е предизвикана от високомерие и егоизъм, а е плод и на съвсем обективни фактори. Европейският съюз още е измъчван от усещането, че е избързал с присъединяването на много от новите страни членки, най-вече на България и Румъния. И двете страни все още са под мониторинг за правосъдието и вътрешния  ред, а високите нива на корупция вече не изненадват никого в Брюксел. От проблеми, свързани със съдебната система, организираната престъпност и корупцията, страда и Сърбия. Освен това ЕС все още не се е възстановил от финансово-икономическата криза, а също така в него съществуват и много сериозни вътрешни противоречия.

В такова деликатно състояние приемането на нови членове надали ще доведе до някакъв силен положителен ефект за когото и да било. Но ако я няма все пак слабата светлина в тунела, наречена членство в ЕС, то държави като Сърбия ще изпаднат в мрак. Евразийски мрак.