Защо Турция търси сближаване с България

София не може да направи нищо особено да прокара турската кандидатура в ЕС, но най-малкото няма да бъде в силно скептичния европейски хор. Въпреки настоящото стопляне на отношенията между Турция и ЕС, ясно е, че трайна промяна няма и Анкара ще се нуждае от всеки добронамерен глас. Във вторник Борисов подчерта, че България е сред еврочленките, които в Брюксел лобират най-силно за либерализиране на визовия режим с Турция на европейско ниво. Така че в случая, поне политически Анкара се нуждае много от София. На този фон леко комично звучат коментарите в турската преса "членката на ЕС България има нужда от Турция повече от всякога".

Политическото отваряне създава много нови възможности. Това промени сериозно от отношението на правителството на Бойко Борисов към Турция. През пролетта например посещението на Давутоглу не се реализира, въпреки желанието на Турция. То се очакваше в началото на май, като премиерът трябваше да бъде начело на сериозна правителствена делегация. За Анкара посещението беше важно не само заради опита за стопляне на отношенията. В предстоящите тогава избори в страната гласовете на българските изселници в Турция можеха да наклонят везните към управляващата АКП, която се бореше да събере конституционно мнозинство. Вместо това България беше предложила заседания на съвместните комисии по все още отворените въпроси между двете страни. Те обаче заседават вече десетилетия и не отбелязват много напредък. Това очевидно беше знак към Турция, че България няма желание засега да развива отношенията си. Тогава в интервю за "Капитал" турският посланик у нас Сюлейман Гьокче се оплака, че бележките и коментарите към турските политици в България варират от обидни до унизителни. "В Турция не можете да чуете подобен език на такова ниво, каза тогава Гьокче. На второ място, подобно нещо не е необходимо и не помага за нищо. На трето място, не обслужва никаква цел, освен ако това не е някаква друга, скрита, цел."

Газ, вода и инфраструктура

Жалоните на двустранните ни отношения според турския премиер са "енергия, земеделие, вода, търговия, инвестиции и удвояване на стокообмена от сегашните 5 млрд. долара годишно". Като пример за предстоящи действия посочи изграждането на високоскоростна железопътна линия от Истанбул до София и на междусистемна газова връзка, по която в България да идва природен газ от Азербайджан.

Тези цели бяха повторени от българския премиер Борисов, още повече че са в унисон с няколко мащабни проекта, които правителството счита за приоритет. Първият е т.нар. газоразпределителен център "Балкан" (бившето "хъбче", по думите на премиера). За да има шанс този център да проработи, в него трябва да се вливат доставки от различни източници. "С интерконекторите с Гърция и Турция ще се даде възможност за диверсификация и транзитиране на газ от всички посоки, от които идва", каза българският премиер. А скоростната железница е част от мащабния китайски проект за бърза жп връзка Пекин - Будапеща.

Газовият интерконектор ще позволи в България да идва природен газ от Азербайджан. Баку и Анкара строят в момента газопровода TANAP, който трябва да заработи до 2018 г. Този проект предвижда азерски газ да тече от Турция към Гърция и оттам – в останалата част на Европа. В него няма предвидено разклонение от Турция към България. Азерският газ, за който "Булгаргаз" има договор с консорциума "Шах Дениз 2", се предвижда да влиза у нас през Гърция. Досега Турция отказваше да се ангажира с нова газова връзка, тъй като от българска страна нямаше желание за подписване на обвързващ договор за доставки на газ. От турска гледна точка без него изграждането на новата инфраструктура би било напразно пилеене на пари. За "Булгаргаз" обаче подобен договор е безсмислен, след като и досега общественият доставчик едвам смогва да продава контрактуваните от "Газпром" количества газ.

На пресконференцията във вторник става ясно, че плановете може би са променени. Не стана ясно кой, как, защо и дали ще направи разклонение на TANAP от Турция към България. "Помните, че преди 6-7 месеца имаше други планове. Така че нека да не заобикаляме една или друга държава, а да направим така, че всички да имаме газ и да получаваме транзитни такси", обясни Борисов, намеквайки за пропадналия план за изграждане на газопровода "Турски поток", който целеше да заобиколи страната. Според български източници става дума за 3 млрд. кубически метра годишно (т.е. малко повече от годишното потребление у нас). Това обаче е малко вероятно. Първо самата Турция изпитва глад за газ и ако не увеличи доставките си от "Газпром", което изглежда трудно в днешната политическа ситуация, на нея ще й е необходима всяка капка азерска суровина. И досега турската "Боташ" има договор за износ към Гърция, но много често тя не може да изпълни графиците си.  Така че засега всичко това звучи повече като добре премерено турско послание за ушите на Бойко Борисов, който от година не престава да говори за газовия хъб.

По подобен начин, макар да поставиха енергетиката като основен приоритет в двустранните ни отношения, на двамата премиери предстои да направят конкретни стъпки в деликатното поле на износа на български ток за Турция. Анкара настоява НЕК да прави това в консорциум с дружество, посочено от Турция. Българската компания няма интерес да дели печалбата си, нито пък да заобикаля практиките в ЕС, но Анкара е неотстъпчива по въпроса.

Ако двете страни не намерят общ език, енергийните теми рискуват да повторят провала на знаковия енергиен проект от края на 90-те – каскадата "Горна Арда", чието изграждане бе възложено на турския "Джейлан холдинг" в замяна на износ на ток от проекта. Първата копка бе направена от тогавашните премиер Иван Костов и Бюлент Еджевит. Тя обаче се оказа и последна за "Джейлан". 16 години по-късно нещата не са се променили драстично, единствено стокооборотът между двете страни нарасна от 600 на 4 млрд. долара годишно.

Колкото до въпроса с водата - тема, която българските медии пропуснаха да отбележат, че е сред турските приоритети, Турция настоява от нас да изградим язовир на река Тунджа. Това би трябвало да помогне за превенцията на ежегодните наводнения по устието на реката в Одринско. България е неотстъпчива по този въпрос, като следва политика, начертана още през 60-те години, когато двете страни в противникови идеологически лагери. Реципрочна неотстъпчивост показва и Анкара по въпроса с радиоразпръскването по южното Черноморие.

Що се отнася до търговията, тя е обусловена от редица инфраструктурни, но и административни особености. Така например Турция е не само ключова точка от новия китайски Път на коприната, но и подстъп към Иран. Затова премиерът Давутоглу очерта във вторник като непосредствена задача изграждането на високоскоростна железопътна линия между Истанбул и София.

Вечният проблем

Във вторник никой от двамата премиери не коментира един от най-деликатните детайли в стратегическите ни отношения - влиянието на Турция върху българския политически живот през партиите на етническите турци. Той обаче е поставян изрично по-рано, за последно от премиера ни Борисов преди два месеца в Истанбул. "Нямаме нужда от посредник в отношенията ни с Турция", каза премиерът на пресконференция с турския президент Реджеп Ердоган. Работата е, че същите думи, при това безрезултатно, използва през 1998 г. в Бурса Иван Костов.

"Турция може също да помогне да се поддържа вътрешната стабилност сред турците и мюсюлманите в страната", пише Илнур Чевик, коментатор в силно проправителствения вестник "Сабах". Това изказване илюстрира всички притеснения в България, които от години спъват отношенията между двете страни. Особен в последните години, когато Турция отново опитва да засили влиянието си сред българските турци. И коментарите в проправителствената турска преса едва ли ще ги успокоят.

По темата работи и Илин Станев