ЕС и Турция сключиха неясна сделка за миграцията

Накрая, няма единомислие сред 28-те еврочленки откъде ще дойдат тези пари. Дипломати от Брюксел предложиха 500 млн. евро да бъдат осигурени от общи фондове, а 28-те да внесат остатъка всеки според възможностите си. Има възможност онези страни, за които ЕК смята, че вече са поели голяма тежест с мигранти, да получат фискални облекчения за вноските си в този фонд. По-богатите страни, включително Германия и Франция, искат цялата сума да се плати от общия бюджет, дори ако това трябва да стане за сметка на резервите му. Според тях това ще спести тромави парламентарни процедури в някои еврочленки.

По-важната за Турция част от споразумението предвижда на 14 декември съветът по външни отношения на ЕС да одобри отварянето на глава 17 по преговорите за присъединяване, т.е. да започне работа по стандартизирането на турските финансови политики. Турция освен това получи обещание за "съживяване" на присъединителния процес, който започна точно преди 11 години. Дипломатически източници, цитирани от Reuters, говорят за отваряне на глави 23, 24, 15, 26 и 31, засягащи съдебната система, правосъдието, енергетиката, образованието и външната политика съответно. Освен че много от еврочленките се съмняват дали Турция трябва изобщо да влезе в съюза, отварянето на нови преговорни глави е блокирано от Кипър, който се надява скоро да постигне пробив по политическото обединение на острова.

По-внимателно с визите

Колкото до либерализацията на визите, тя, макар да беше представена от Анкара като победа, едва ли ще означава, че веднага всички почти 80 млн. турци ще пътуват свободно в шенгенското пространство. Турция и ЕС имат споразумение от 2013 г. за реадмисия на лица от трети страни, които са влезли в ЕС през Турция, но молбите за закрила са били отхвърлени от блока. Споразумението от неделя предвижда ускоряване на новия визов режим за турски граждани, така че той да влезе в сила от идния октомври, но при положение че Турция изпълнява задълженията си по договора за реадмисия. Дипломати от Брюксел очакват либерализацията да стане поетапно, като на първо време тя засегне съвсем тесен кръг турци - предимно бизнесмени и студенти.

Споразумението е неясно и в първата си точка, която засяга формата на бъдещите срещи между Турция и ЕС. С него се поставя началото за двустранни срещи на всеки шест месеца "в подходящ формат". Това едва ли означава, че турският президент Реджеп Ердоган ще събира лидерите на 28-те еврочленки два пъти годишно, подобно на Давутоглу в неделя. По-вероятно е ЕС да бъде представляван от президента си Доналд Туск и председателя на еврокомисията Жан-Клод Юнкер.

Въпреки нееднозначните клаузи на споразумението Туск беше категоричен преди началото на срещата, че ЕС в никакъв случай не "прехвърля другиму" задължението по опазването на външната си граница и ако някой си представя подобно нещо, това е "наивно".