Свят

Навлизането на иранския пазар засега не е за всеки бизнесмен

Остават в сила санкции на САЩ, включително за търговия с петрол

Капитал

Reuters © В© Jean-Paul Pelissier / Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Пред западните компании все още стоят огромни бариери за правене на бизнес с Иран въпреки влизането в сила в неделя на ядреното споразумение. Сред рестрикциите са и специфични забрани от страна на САЩ, които изнервят американските инвеститори, пише The Wall Street Journal.

Вече не действат икономически и финансови забрани за търговия с петрол и газ и инвестиции в енергетиката на 80-милионната страна с най-големите резерви от природен газ в света и четвърта по запаси на петрол. Рестрикциите върху банковия сектор в ислямската република, както и върху транспортните фирми и компаниите за доставки също бяха отменени.

Апетитът на Европа към Иран е неоспорим. Германия, Франция и Великобритания са само част от страните, които започнаха да изпращат големи бизнес делегации в Техеран, някои от тях – още в навечерието на подписването на ядреното споразумение през юли миналата година.

Европа беше най-големият търговски партньор преди затягането на санкциите през 2012 г. През 2014 г. търговският обмен между ЕС и Техеран е паднал до 11.7 млрд. евро при близо 28 млрд. евро през 2011 г.

Не всичко е разрешено

Но остават в сила и се въведоха от понеделник ограничения заради разработване от Техеран на балистични ракети и оръжия. Освен това САЩ запазват търговските санкции, свързани с човешките права и тероризма. Тези мерки засягат редица сектори, включително компании, свързани с могъщата Иранска революционна гвардия – влиятелна паравоенна структура с обширни и не съвсем прозрачни бизнес интереси. Вашингтон запазва и забраната за покупка на ирански петрол и прокарването на такива сделки през американската финансова система.

Тези ограничения ще забавят европейските и американските инвестиции в Иран и ще принудят компаниите да бъдат изобретателни, за да могат да оперират в ислямската република, заявяват пред вестника представители на бизнеса, както и настоящи и бивши правителствени служители от Европа и САЩ. Модел е използваният подход според британските архиви от Chevron Corp. и ConocoPhillips през 90-те години.

Американски компании обмислят създаването на инвестиционни инструменти в чужбина, за да могат да работят с Иран. На свой ред европейските фирми, които са нетърпеливи да се завърнат в Техеран, трябва да се справят с изнервените банки, заплашени от огромни американски глоби, ако пренебрегнат санкциите.

Главният изпълнителен директор на Renault SA Карлос Гон заяви, че Иран е място, където той би искал да развива бизнес, но добави, че компанията му няма да рискува, докато не е дошъл "политически коректен" и безопасен от юридическа гледна точка момент. "Искаме да влезем в Иран", но не искаме това да стане твърде рязко и да създаде проблеми."

Проблем с Белия дом

Според много от експертите, попитани от The Wall Street Journal, дългосрочните инвестиции и договори ще отнемат време заради многобройните ограничения, които остават в сила, както и поради възможността новият американски президент, който ще встъпи в длъжност през 2017 г., да се опита да преразгледа ядреното споразумение. Притеснения буди и скорошната вълна от арести на ирански бизнесмени, свързани с чужди компании.

Най-големите опасения са свързани с останалите в сила американски санкции. Заради тях големи банки като френската БНП "Париба" отнесоха глоби за десетки и стотици милиони долари през последните години.

Schlumberger Ltd., най-голямата компания, предлагаща услуги за петролната индустрия, бе принудена да плати 232.7 милиона долара глоба. Причината - оказа се, че подразделението й в Тексас е участвало в продажба на техника за сондиране за Иран и Судан в пряко нарушение на санкциите на САЩ (в частта им, която не засяга ядрената програма на Техеран).

Марк Дубовиц, бивш съветник на Конгреса за санкциите срещу Иран, смята, че Вашингтон изпраща доста остро съобщение до банките и компаниите да се въздържат от всякакви договорки с фирми, свързани с Иранската революционна гвардия.

Но дори и при такива условия юристите считат ислямската република за минно поле. Според тях обменянето на информационни технологии, застрахователни полици, човешки ресурси и общи разплащателни сметки с чуждестранно дъщерно предприятие пак ще е в нарушение на търговските санкции на САЩ към Иран. КАПИТАЛ Daily

Берлин връща експортните гаранции

Властите в Германия подготвят възстановяване на държавните експортни гаранции за компании, които искат да правят бизнес с Иран. Говорител на министъра на икономиката Зигмар Габриел каза, цитиран от Reuters, че има останали за уточняване някои въпроси като погасяването на задължения, за което се водели конструктивни разговори с иранците. Става дума за т.нар. експортни гаранции Hermes, превърнали се в един от основните инструменти за стимулиране на износа към пазари, където е преценено, че има рискове да не се извършат някои плащания. Достъп до тях имат компании, при които поне половината продукция се създава в Германия. Индустриалци и банкери лобират Берлин да разшири обхвата на тази система. Тя е въведена през 1949 г. за случаи, в които фирмите не успяват да намерят някой в частния сектор да им гарантира износа. През 2014 г. с помощта на Hermes е извършен износ за общо 24.8 милиарда евро.

Сдружението на търговските и индустриални камари на Германия (DIHK) очаква в близките години германският износ за Иран да се удвои до 5 млрд. евро и след това отново да се удвои в дългосрочен план. Първите печеливши от отварянето на Иран се очаква да бъдат германските производители на автомобили, химикали, здравни продукти и възобновяема енергия.