Техеран не може да се върне бързо на петролния пазар
Бартерни сделки са алтернатива за скорошни сделки.
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Властите в Иран наредиха в понеделник да започне увеличаването на добива на петрол с до 500 000 барела дневно, съобщи агенция Reuters. Нареждането е дошло от Рокнедин Джавади, зам.-министър на петрола и ръководител на Националната иранска петролна компания.
Министърът на петрола Биджан Намдар Занганех каза миналата година, че страната му може да достигне този допълнителен обем в рамките на няколко седмици след отпадането на международните санкции. Ако има търсене, страната е готова да удвои този нов добив в следващата половин година.
Но според The Wall Street Journal на фона на бързо понижаващите се цени на петрола Техеран засега сдържа амбициите си за зрелищно завръщане.
Анализатори, цитирани от агенция Bloomberg, казват, че до края на 2016 г. иранците са способни да добавят 680 000 барела дневно. Преди въвеждането на санкциите Иран произвеждаше средно по 4 млн. барела на ден през 2008 г. После те намаляха до 3.6 млн. през 2011 г. и до 2.7 млн. през миналата година. Сега дългосрочните планове са за завръщане до производствен капацитет от 6 млн. барела на ден.
Очакванията на водещи ирански представители в сектора за първия експорт са той да се състои някъде пред септември или октомври. Страната трябва да се завърне в международната банкова система, за което е нужно време, а и след това операциите в американски долари, в които се извръшват сделките с петрол, няма да са лесни.
Танкерите с вече натоварен петрол може да потеглят към европейския и азиатския, предимно индийския, пазари по изпълнение на вече сключени договори. Обемите на този износ засега са неясни и макар да се говори за първи сделки през февруари, според Рокнедин Джавади може да минат 9 месеца преди подписването на нови контракти.
Той обяснява пред агенция Shana, притежавана от петролното министерство, че първо трябва да се изясни състоянието на иранските банки и новите граници, в които им е позволено да правят бизнес.
Европейските банки също внимават, защото много от бизнеса им е свързан с американския пазар и не искат глоби и санкции.
Затова в Иран обмислят алтернативни методи като бартерна размяна на петрол срещу стоки и инвестиции в рафинерии.
Техеран ще трябва да преодолява и изострената от политически конфликт съпротива на арабските производители на петрол от Персийския залив. Русия, с която страната си партнира в сирийския конфликт, също едва ли ще сътрудничи на иранския износ, защото продължава да добива рекордни количества.
Проявяващите на Запад интерес да търгуват с Иран, използват момента, за да поставят условия първо да ги допуснат до иранския енергиен сектор. Сега законите на ислямската република не позволяват на добиващата компания да притежава извлечения петрол, а договорите са с доста сковани условия, които често водят до загуби.
За капак на всичко това в момента целият енергиен сектор свива инвестициите си в нови начинания и мощности и това едва ли ще се промени в следващите две години.
2 коментара
Най-после донякъде смислен анализ по темата. Рентабилност на нефта в Иран - около 25 дол/брл. НА кИТАЙ ГО ПРОДАВАТ С ПРЕЕРЕНЦИЯ - ЗА ОКОЛО 14 ДОЛАРА. ПАЗАРЪТ НА ОСТАНАЛОТО Е ИЗЦЯЛО АЗИАТСКИ.Най-вероятно и такъв да си остане - регионален...Страната има много домашна работа в подреждането на бранша и при промяната на нормативната уредба. Чуждите компании могат само да търсят, а добива Националната Иранска Нефтена Компания...
До коментар [#1] от " venelingeologia ":Преди санкциите 60% от нефта Петролеум Елиники внасяше от Иран. Миналата седмица гьрците започнаха разговори. САЩ нямат интерес от нов мощен играч на петролния пазар. За сметка на падналите атомни санкции те вече вьведоха нови - балистически. По всичко личи, че ЕС безропотно ще се присьедини. А това горе не е анализ, а превод...
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.