🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Милиарди евро са обещани за бежанците от Сирия

Настроението на форума в Лондон е, че войната няма скоро да свърши

Норвегия направи най-мащабното дарение в историята си.
Норвегия направи най-мащабното дарение в историята си.
Норвегия направи най-мащабното дарение в историята си.    ©  Reuters
Норвегия направи най-мащабното дарение в историята си.    ©  Reuters
България ще помогне с 5.9 млн. евро за бежанците в Турция.

България ще помогне с 5.9 млн. евро на Турция за справяне с бежанската криза през тази година. Това е приносът на София във финансовата помощ от 2 млрд. евро национални вноски, която Европейският съюз уговори с Анкара миналата година. Късно в сряда 28-те страни членки одобриха отпускането на средствата, а в замяна Турция, където има над 2.4 млн. бежанци предимно от Сирия, пое ангажимент да осигури намаляване на бежанския поток към Европа.

Най-голям дял поемат Германия (427.5 млн. евро), Великобритания (327.6 млн.) и Франция (309.2 млн.), а по-малки суми от България ще внесат Естония (2.8 млн.), Латвия (3.5 млн.), Литва (5.2 млн.), Люксембург (4.3 млн.), Малта (1.1 млн.) и Словения (5.2 млн.).

Помощта беше обещана през ноември, но Италия искаше сумата да бъде изцяло покрита от централния бюджет на ЕС. В крайна сметка страните членки ще трябва частично да участват в нея, но след компромис – еврокомисията прие отпусканите вноски да не се смятат при изчисляване на бюджетния дефицит на съответната страна. Така няколко държави, които искат допълнително да стимулират икономиките си, ще могат да го правят, без да рискуват да нарушат строгите бюджетни правила за дефицит.

Още над 7 млрд. долара от донори 

В четвъртък световната среща на донорите за сирийската криза започна със сериозни ангажименти - само три държави: Германия, Великобритания и Норвегия, общо обещаха близо 7 милиарда евро.

Канцлерът Ангела Меркел съобщи в Лондон, че страната ѝ ще отпусне 2.3 млрд. евро в помощ на сирийците до 2018 г. Още през тази година ще се използват 1.1 млрд. евро от тази сума.

"Можем да дадем надежта на хората, на които не им е останало нищо повече от това да рискуват живота си в опасния път към Европа", заяви премиерът Дейвид Камерън. Той обяви, че Великобритания предоставя нови 1.2 млрд. паунда (1.75 млрд. долара) до 2020 г.

Норвегия направи най-мащабното дарение в историята си, като се ангажира с 1.17 млрд. долара вноски за следващите 4 години.

Помощните агенции на ООН призоваха още през 2016 г. да се съберат почти 8 млрд. долара за хуманитарната криза и катастрофа, причинена от войната в Сирия. Поне 6 милиона души са напуснали домовете си вътре в Сирия, а други 4 милиона са избягали зад граница – основно в Турция, Йордания и Ливан. Според ООН са нужни допълнителни 1.2 млрд. долара именно за тези страни в района около Сирия.

Потокът от имигранти не намалява

За европейските държави участието със средства е възприемано и като един от инструментите за драстично ограничаване на имигрантската вълна, подложила на силен натиск редица страни от ЕС. Само за първите четири седмици на годината в Гърция са влезли над 62 000 души – два пъти повече, отколкото за цялата 2014 г., и десетки пъти повече, отколкото 1472 души през януари 2015 г. Над 90% от тях казват, че са дошли от три държави - Сирия, Афганистан и Ирак, показват данните на Международната организация по миграцията.

Преди седмици премиерът Ахмет Давутоглу заяви в интервю за ДПА: "Ние имаме 2.5 милиона бежанци в Турция от Сирия, а от Ирак - още 300 хиляди. Турция похарчи близо 10 млрд. долара за бежанците. Има много неща, които трябва да бъдат направени заедно с ЕС, заедно с международната общност. Но никой не може да очаква от Турция да носи сама цялото бреме." Организации на сирийците изразиха тревогата си, че конференции като тази на донорите в Лондон се фокусират изключително върху съдбата на бежанците по други държави, а докато сънародниците им вътре в Сирия са блокирани при често отчайващи условия.

Темата на дебатите на форума в британската столица – да има работа за бежанците и училища за децата им – показва, че сирийската криза се възприема като нещо, което няма скоро да намери решение, коментира Reuters.

Австрия: Без помощи от ЕС, ако страна откаже реадмисия

Австрийският министър на външните работи Себастиан Курц предлага Европейският съюз да орязва при необходимост помощите за развиващите се страни, отказващи да приемат обратно свои граждани (т.нар. реадмисия), на които не е предоставен бежански статут. Трябва да окажем натиск, ако искаме политиката на връщане на мигрантите с отказан бежански статут да функционира, заяви Курц в интервю за общественото радио, цитиран от БТА.

Министърът спомена конкретно Пакистан, който въпреки съществуващ договор не желае да приема отново свои граждани. Той припомни, че с Мароко и Алжир Европейският съюз преговаря от десет години. Същевременно Мароко получава 480 милиона евро годишно от Европейския фонд за развитие. Общо Европейският съюз плаща 11 милиарда годишно от този фонд, делът на Австрия е 270 милиона евро.