План А е пред провал, план Б няма

Битка на няколко фронта

Посланието на Иман и Несарин е просто – бием се с ИДИЛ, защото те не са само срещу кюрдите, а срещу целия свят. "Всички общности, които живеят в Сирия, трябва да живеят заедно. Нямаме за цел да разделяме страната, а искаме да живеем в една демократична система. Революцията обаче не може да успее, ако част от обществото не е представена. Затова в нашата революция жените заеха своето място като отделна, независима армия и 45% от бойната ни сила се състои от жени", заявява Несарин. Тя обаче бърза да посочи проблемите. "Ценим помощта на международно ниво, особено военновъздушната кампания, която е много ефективна, както и координираните действия, които ни помогнаха да освободим територии. Но това не е достатъчно. ИДИЛ трябва да бъде преборена директно на терен. Затова искаме военна помощ и много държави не ни предлагат нищо, въпреки че сме легитимна сила срещу джихадистите. Защо не ни подкрепят? Ние всекидневно даваме жертви във войната и искаме хуманитарна помощ за ранените", казва Несарин.

Тя посочва ембаргото на Турция и на режима в Дамаск върху хранителните стоки и медицинските доставки като причина хуманитарната помощ да не достига до тях. Иман допълва: "Политиката на Турция винаги е срещу кюрдите, но ние се защитаваме, не нападаме." И двете жени са категорични, че се нуждаят от подкрепа както на военно, така и на политическо ниво. "Кобане, който се превърна в символ на съпротивата срещу ИДИЛ, пострада тежко и имаме нужда от помощ за реконструкцията му. Хиляди хора го напуснаха, защото вече нямат домове. Решението за Европа да спре бежанската вълна е да гарантира, че хората ще могат да живеят в Сирия, че ще имат необходимата инфраструктура и че дискредитираната система на Асад е заменена от демократична система", обобщава Несарин.

Към кюрдите обаче има и критики. Скорошен доклад на правозащитната организация Amnesty International твърди, че кюрдските сили пешмерга и милиции в Северен Ирак са разрушили хиляди домове в целенасочен опит да прочистят арабските общности. Тези действия са били отмъщение за това, което пешмерга смятат за подкрепа на ИДИЛ от страна на арабите. Според Amnesty силите на кюрдистанското регионално правителство може да са извършили военни престъпления в районите, отвоювани от джихадистите. На въпрос на "Капитал" как ще коментира тези обвинения, Несарин отговаря: "Ние сме отворени към такъв вид критика, съдействаме на разследването и помогнахме за изготвянето на доклада. Но за съжаление имаше изкривяване на ситуацията. Бяха цитирани свидетели и източници на информация, които бяха или близки до Турция, или просто бяха срещу нас. Сред тях беше дори командир от военно подразделение на ИДИЛ. Възможно е сред нашите сили да има грешки, но натрупахме много опит, бием се за морална кауза и не убиваме невинни."

Кой е виновен

За прекратяването на преговорите в Женева се обвиняват взаимно опозицията и режимът в Дамаск. Първите казват, че няма да се върнат, докато ситуацията на терен не се подобри по отношение на достъпа до хуманитарна помощ и спирането на бомбардировките по цивилното население. А вторите твърдят, че опозиционният блок действа по заповедите на Саудитска Арабия, Катар и Турция. Въпреки това Де Мистура настоява, че разговорите скоро ще бъдат подновени. "Това не е краят и това не е провал. Те дойдоха и останаха. И двете страни подчертават факта, че са заинтересовани от започване на политически процес", казва той. Но признава, че има още много работа за вършене.

Никой не се заблуждава в обратното. Още в началото беше ясно, че преговорите ще бъдат изключително трудни. В крайна сметка двете страни дори не бяха в ООН по едно и също време, да не говорим за една и съща зала.

Това се случва на базата на резолюцията на ООН от миналия месец, която задава 18-месечен период за политически преход в Сирия, включително нова конституция и избори. Плановете бяха опозицията и сирийското правителство да участват в т.нар. близки разговори, които избягват срещите лице в лице, а вместо това Де Мистура да бъде посредник. Когато (и ако) бъдат подновени, преговорите едва ли ще имат бърз резултат. "Начинът, по който са структурирани, дава началото на процес, който да постига малки стъпки. Определен бе първоначален срок от шест месеца за дискусии и се водят предварителни разговори за провеждането на индиректни разговори и подготовка за преговори. В момента е очевидно, че режимът на Асад и Русия са решени да отбележат напредък във военно отношение и това принуждава опозицията към някакъв вид капитулация", обяснява пред "Капитал" Дейвид Бътър от британския институт Chatham House. И наистина в последно време сирийската армия, подкрепяна от въздушната кампания на Москва, завзема обратно територия от бунтовниците. Докато за САЩ, изглежда, приоритет е борбата с ИДИЛ и не толкова подкрепата за онези бунтовнически групи, които смятат за умерени.

Важни, но игнорирани

Въпреки че контролират значителни територии на североизток в Сирия и по протежението на турската граница, срещу участието на сирийските кюрдски сили YPG в преговорите в Женева се обявиха влиятелни гласове. Основният опозиционен блок, който бе сформиран миналия месец в Рияд и включва широк набор от опозиционни групи, ги обвинява в сътрудничество с правителството на Асад. Освен това блокът иска да бъде единственият опозиционен представител. Ключовият регионален фактор Анкара също възразява, тъй като твърди, че YPG са свързани с Кюрдската работническа партия (ПКК), която се бие с турската държава. "Няма да има крайно споразумение, без кюрдите да изиграят някаква роля в него. Те са най-близкият партньор на Запада в боевете на терен срещу ИДИЛ в Сирия. Така че тяхното изключване от преговорите е свързано по-скоро с удовлетворяване на турците днес, отколкото с дългосрочния политически процес", казва пред "Капитал" анализаторът от Европейския съвет по външна политика (ECFR) Джулиън Барнс-Дейси.

В същото време други участници в Женева предизвикаха остра полемика. Преди две години в предишните мирни преговори, които се провалиха, сирийската опозиция бе представена от общности в изгнание, чието влияние върху ситуацията в страната бе слабо. Този път сред участниците са въоръжени групи, сред които както умерени сили, така и твърдолинейни ислямисти (ИДИЛ, разбира се, не участва). Именно последните провокираха опасения. Джулиън Барнс-Дейси е предпазлив в обобщенията: "Някои от тези групи представляват ключови сили в Сирия и без тяхното участие в политическия процес никое споразумение не може да се задържи. Това, което е важно, е степента, до която те са склонни да спазват набор определени политически принципи."

Същевременно в четвъртък в Лондон започна донорска конференция, чиято цел е да събере 10 млрд. долара за 4.6 млн. бежанци и 13.5 млн. души, нуждаещи се от хуманитарна помощ в Сирия. Сирийската опозиция обаче изпрати следното послание: "Ако международната общност иска сериозно да се занимае с причините на сирийския конфликт и с постигането на политическо решение в Женева, тогава трябва да вземе мерки за защита на цивилното население и да наложи резолюцията на ООН. Действия, а не помощи, ще спрат тази криза. Сирийците се нуждаят от конкретни действия от нашите приятели, за да се спре безразборното бомбардиране, което е основната причина за цивилните жертви и за бежанския поток." Само че с предварителни разговори за подготвителни разговори за индиректни разговори перспективата за мир е далечна. План Б при провал в Женева обаче засега няма.

В Женева двете противникови страни не бяха в ООН по едно и също време, да не говорим за една и съща зала Фотограф : Reuters

Автор : Капитал Преглед на оригинала