Игра с дявола

Притеснен от този неочакван развой на събитията, Държавният департамент побърза да коментира, че няма промяна в политиката на САЩ: "По необходимост винаги е имало нужда от представители на режима на Асад, които да бъдат част от процеса. Никога Асад не е бил и няма да бъде този, който преговаря и Кери не каза това. Той повтори дългогодишната политика, че се нуждаем от преговорен процес. Няма бъдеще за Асад в Сирия." Но изказването на Кери бе възприето като готовност на Вашингтон да говори директно със сирийския президент. И това доведе до напрежение със съюзниците на САЩ и със сирийската опозиция, която препотвърди в изявление, че "свалянето на ръководителя на режима и на всички висши фигури, отговорни за престъпленията срещу сирийския народ", е една от основните й цели.

Наскоро друг висш американски представител - директорът на ЦРУ Джон Бренън, също изказа притесненията си от това ИДИЛ да завземат Сирия, ако режимът в Дамаск падне. "Затова е важно да подкрепим онези сили от сирийската опозиция, които не са екстремистки", заяви той. И съобщи, че в скоро време ще започне програма на Пентагона за обучение на умерени бунтовници, която ще се провежда на четири места в региона.

Преглед на оригинала

Сирийската опозиция обаче посочва, че САЩ не са склонни да окажат онази помощ, която ще позволи биещите се срещу режима да застрашат сериозно Дамаск. А именно това може да доведе Асад до масата за преговори, отбелязва анализ на британската ВВС. Според медията при разговор с американски представители и вашингтонски анализатори думата "сдържаност" все по-често влиза в употреба, стане ли въпрос за сирийския конфликт.

Партньори с отвращение

"В известен смисъл Асад стана преграда срещу ИДИЛ. И САЩ са разтревожени, че ако той падне, ИДИЛ и "Джабхат ан Нусра" ще бъдат двете най-мощни сили, които ще могат да навлязат в Дамаск и да го превземат. Кошмарът на Вашингтон би бил ИДИЛ да контролират главна арабска столица. Затова САЩ в известен смисъл са стратегически партньор на Асад. В същото време има огромен натиск върху американците да го унищожат. Саудитска Арабия, Турция, Франция и много други европейски държави смятат, че да имаш отношения със сирийския президент е като да си играеш с дявола. Това поставя САЩ в много лоша позиция без партньори в Сирия", казва пред "Капитал" проф. Джошуа Ландис от Университета в Оклахома. Но по думите му позицията на Белия дом продължава да е, че не става въпрос за избор между Асад и ИДИЛ, а има трети вариант. "И американците развиват този вариант, като изграждат сирийска армия в Турция, Катар и Саудитска Арабия, която да спаси умерените сирийци и да внесе надежда. Проблемът е, че този проект няма достатъчно финансиране и не се възприема много сериозно", твърди Ландис.

В момента американската администрация е насочила усилията си в борбата с ИДИЛ, но въздушните удари на водената от САЩ коалиция са фокусирани предимно в Ирак, където сега се води битката за Тикрит. Иракски войници и шиитски милиции, подкрепяни от Иран, са на път да поемат контрола над града, изтласквайки ИДИЛ. Това е най-голямата офанзива срещу ислямистите досега и от иракското Министерство на отбраната коментират, че завземането на Тикрит може да послужи като отправна точка за други операции срещу ИДИЛ. Но победата над групировката минава през изготвянето на стратегия и за Сирия, тъй като, ако джихадистите бъдат изгонени от Ирак, те ще намерят убежище в съседната държава.

Но не всички смятат, че на Вашингтон липсва стратегия. "Мисля, че САЩ ще унищожат и ИДИЛ, и Асад. Ще ги направят толкова слаби, че ще ги уморят от глад. Върху Сирия има наложени огромни санкции, а американците дават повече оръжия на южния фронт, за да спре настъплението на режима. Същото ще стане и на север", твърди Ландис. Войната обаче е далеч от своя край и още не сме видели най-лошото. "Имаме ситуация, в който всички водещи сили в конфликта осигуряват известно количество пари на своите съюзниците в Сирия, за да не загубят. Но не и достатъчно, за да спечелят. Това означава, че фракциите в страната все повече ще отслабват, фрагментацията ще се засилва, бандитизмът ще става все по-разпространен, животът на сирийците ще е все по-несигурен и това ще доведе до повече бежанци. Това наблюдаваме вече четири години и не очаквам да спре, защото всички, изглежда, са относително доволни от нещата такива, каквито са. И продължават да следват същата политика", обобщава Ландис.

Кой, ако не Асад

Някои западни дипломати се обединяват около мнението, че сирийският президент е прекалено слаб, за да се справи с джихадистите. Но и тук нещата не са толкова прости. "Асад все още печели, тъй като американците са се заели да унищожат ИДИЛ и ще свършат половината от работата му. Проблемът е, че наистина той е много отслабен. Сирия е под санкции, а поддръжниците му Русия и Иран нямат много пари. И е изключително трудно за малката му армия от 200 000 души да поеме обратно контрола над цялата страна", смята Ландис.

Според анализатори в момента Асад вижда развитието на проблема по следния начин - регионалните и международните сили, както и сирийската опозиция да се присъединят към него в борбата срещу джихадистите. И той вместо да се оттегли, да оглави тази битка, като предприеме някои козметични промени в управлението си и в изключителен случай даде на членове на опозицията няколко места в правителството. Сирийската опозиция обаче твърди, че всъщност самото оставане на власт на Асад води до още по-голяма радикализация на конфликта, тъй като привлича джихадисти от цял свят да се бият срещу него. Но противниците на режима така и не успяват да представят алтернатива на сирийския президент. А просмукалият се ислямизъм в редиците им отказва Запада да им помага.

"Можем да говорим за умерена Свободна сирийска армия и всички говорят за нея. Но не знаем кои са умерените, те нямат имена. Сирийската опозиционна коалиция не познава добре Сирия и държи около 3% от територията. Трудно е тези хора да бъдат направени победители, да унищожат ИДИЛ и Асад и да завоюват обратно страната. Това ще струва стотици милиарди долари и дори тогава не е сигурно, че ще успеят, тъй като имат популярност само в едно-две села. Те са малки кланово базирани сили, които нямат идеология. Как ще отвоюват Сирия, ако никой не ги харесва и не ги познава", пита риторично Ландис. Според него единствените сили, които са популярни и имат идеология, са ислямстките групи – ИДИЛ, "Джабхат ан Нусра" и "Ислямски фронт", с които обаче Западът отказва да има отношения, защото ги определя като джихадисти. "САЩ и Европа говорят за умерените бунтовници, но не правят нищо, за да ги подкрепят. Защото е скъпо и никой не се интересува чак толкова много от Сирия", твърди Ландис. Това може и да звучи цинично, но е основната причина кръвопролитният конфликт да отбелязва четвъртата си година, а краят му да не се вижда.