Поредният удар на Ердоган срещу медиите
Превземането на в. "Заман" е вододел, след който е ясно, че в Турция критичните гласове ще бъдат задушавани с всякакви средства
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
"Полицията атакува сградата без предупреждениe през нощта. Имаше над 100 полицаи, някои от работещите във вестника бяха ранени и всички ние бяхме изкарани навън до 2.30 ч. през нощта. След това се опитахме да влезем в редакцията. На нас редакторите ни беше позволено и бяхме поканени да се запознаем със синдиците. След като отказах и им заявих, че са незаконно назначени, те ме заплашиха с полицията и ме уволниха официално. Час по-късно ни изгониха от сградата, пред която имаше мирна демонстрация на хора, които ни симпатизираха. Те бяха атакувани от полицията със сълзотворен газ и гумени куршуми". Така Бюлент Кенеш, вече бивш редактор и колумнист на турския всекидневник "Заман", описва пред "Капитал" събитията от бурната нощ на 4-ти срещу 5-ти март.
С болка Кенеш споделя, че след влизането си във вестника синдиците започват да изтриват архива на "Заман", събиран вече над 30 години. "Това е вандализъм, сравним с този на монголските завоеватели", категоричен е журналистът.
Бюлент Кенеш е убеден, че правителството работи за унищожаване на изданието по същата схема, приложена към медиите от групата "Коза Ипек" - синдици превземат вестника, сменят редакторската му политика, хората спират да го купуват и той затваря. "Читателите не искат да си купуват новото издание на всекидневника ни. Тиражът ни беше 650 хил. бройки на ден и съм убеден, че ще намалее със стотици хиляди само до няколко седмици", казва Кенеш.
Показната среднощна атака срещу един от най-тиражните вестници от полиция, въоръжена с гумени палки и сълзотворен газ, е поредното доказателство, че президентът Реджеп Тайип Ердоган не подбира средства за пречупване на критичните гласове в медиите. И никой не вярва на твърденията на правителството, че няма нищо общо с решението на съда за назначаване на служебен синдик в "Заман", както и на обясненията на премиера Ахмет Давутоглу, че конфискуването на вестника е "правна процедура", която "не е политически мотивирана".
Нищо ново под турското слънце
Всъщност ударът срещу "Заман" не е бил съвсем неочакван за журналистите. "Това не е нещо ново за нас. Още преди президентския вот през 2014 г. и парламентарните избори миналата година се появиха слухове, че се готви удар срещу нашето издание, срещу в. "Хюриет" и срещу други опозиционни медии", разказва Кенеш. И добавя, че след случая от преди няколко дни с нахлуването на синдици в централата на телевизията от групата на "Коза Ипек" - "Бугюн", журналистите от "Заман" са останали да спят по работните си места, страхувайки се, че ако се приберат по домовете си, няма да бъдат допуснати обратно в редакцията.
Правителствената атака не е само срещу медии, които се придържат към либерално-демократичен дискурс и опозиционна редакционна политика. По думите на Кенеш само в рамките на миналата седмица държавата е спряла про-кюрдска телевизия, но и националистически камалистки канал. "Ердоган просто не иска да има различни гласове, няма толерантност към алтернативите, които не съвпадат с пропагандните му послания," твърди журналистът.
След влизането си в "Заман" синдиците искат от колумнистите и редакторите на вестника да се подпишат под нови статии с проправителствен уклон. Когато те отказват, синдиците просто преписват заглавията и позициите на близкия до управлението всекидневник "Сабах".
Един нов "Заман"
Така буквално за два дни "Заман" смени редакционната си политика от критична към президента Реджеп Тайип Ердоган с проправителствена. Междувременно съдът все още не дава никакви мотиви за назначаването на синдиците и отстраняването с полиция на главния редактор и ръководството. А пред сградата продължава да има издигнати барикади и да стоят полицейски постове, които проверяват всеки влизащ и излизащ в редакцията на "Заман".
"Преживяваме най-мрачните и безнадеждни дни за свободата на пресата, която е ключов елемент от демокрацията и върховенството на закона", гласи изявлението на вестника. "Гласът на интелектуалци, предприемачи, светски знаменитости, организации на гражданското общество, медии и журналисти се заглушава със заплахи и изнудване. Навлязохме във фазата на натиск над онези, които винаги са оставали независими в публикациите си."
"Колегите ни от турското издание очакват всеки момент да започнат масовите уволнения на журналисти. Те продължават да ходят на работа, но в редакцията няма интернет. Прекъсната е вътрешната мрежа, с която са свързани компютрите на работещите в изданието. Те разчитат единствено на личните си мобилни телефони, за да свършат нещо", разказва пред "Капитал" зам.-главният редактор на "Заман - България" Тайфур Хюсеинов. Той обяснява, че на журналистите им е забранено да използват в текстовете си думи и словосъчетания като "корупция" и "злоупотреба с власт". Новият "Заман" с подменена редакционна политика се изготвя извън редакцията на истинското издание. "Поляризацията в обществото е голяма, Ердоган именно това целеше, защото от подобна ситуация той печели най-много", коментира Хюсеинов.
Страх и ненавист в Истанбул
"Ситуацията за журналистите в страната е изключително сложна. Мнозина трябваше да напуснат Турция, за да пишат за вестници и сайтове извън страната. Други са преследвани от властите - някои от тях са заплашвани от доживотни присъди, както редакторите Джан Дюндар и Ердем Гюл (от опозиционния в. "Джумхюриет" - бел. ред.), други са заплашвани от глоби или по-леки присъди. Резултатът обаче е еднозначен - мнозина се отказват", пише Нейт Шенкан, директор на проекта "Променящи се нации" на Freedom House и специалист по Турция и Евразия.
И други турски журналисти, с които "Капитал" разговаря, описват ситуацията в страната като непоносима. "Да се прави свободна журналистика в Турция е вече невъзможно. Изложен си на риск", казва журналист от водеща телевизия. Атаката срещу "Заман" е просто кулминацията на системния и засилващ се натиск срещу медиите.
В Турция вече е почти всекидневие журналисти да бъдат арестувани. "Пращат ги в затвора, следят ги тайните служби и службите за сигурност, преследват ги наказателно като престъпници за това, че критикуват правителството", отбелязва Уилям Хорсли, директор на Центъра за свобода на медиите към Университета в Шефилд и бивш международен кореспондент на британската BBC. Хорсли, който беше България в края на миналата година за медийна конференция, обръща внимание, че последните избори в Турция също изобилстват от примери за нарушаване на свободата на словото. "Държавните тв канали бяха силно манипулирани от управляващата партия и по време на предизборната кампания някои бяха затворени. Над 100 хил. сайта в Турция бяха блокирани и имаше много съобщения за физически нападения над журналисти. Всичко това доведе до един климат на автоцензура", коментира Хорсли.
Ловците на вещици от Анкара
"Заман" е свързван с духовника Фетхулах Гюлен, живеещ в самоизгнание в САЩ и някогашен съюзник на Ердоган, с когото е в остър конфликт от близо три години насам. Президентът го обвинява, че е създал в държавата паралелни структури, влияе чрез свои хора на правораздавателната система и полицията и формира общественото мнение чрез медиите си.
Нахлуването в "Заман" идва дни, след като по искане на главния прокурор на Анкара беше преустановена дейността на една от големите турски медийни групи - "Коза Ипек холдинг". Новината тогава бе разпространена от "Заман". Вестник "Хюриет" също писа преди дни, че са затворени телевизиите "Каналтюрк" и "Бугюн", вестниците "Бугюн" и "Миллиет", както и радио "Каналтюрк". С тази стъпка приключва продължилата вече няколко месеца сага, в която правителството, полицията и съдебната власт притискаха една от големите опозиционни медийни групи в страната.
Недостатъчен натиск от Европа
Нейт Шенкан от Freedom House коментира за "Капитал", че "затварянето и узурпирането на толкова големи и сериозни медийни групи пресича линията на търпимостта". Шенкан обръща внимание, че сме свидетели на един и същ подход при обвиненията срещу редактори и журналисти от критичните медии. "Те биват подложени предварително на публични атаки, които да очернят името им и да го свържат с движението "Гюлен", а оттам нататък следва "виновност за съучастие", казва Шенкан.
Според анализатора от Freedom House ЕС не прави достатъчно, за да повлияе на случващото се в Турция и да защити свободата на словото. "ЕС пренебрегва и заобикаля своите изконни принципи, за да постигне краткосрочната цел да се ограничи бежанския поток към континента. Това е катастрофално отношение към целия процес по присъединяването на държави към ЕС. Оставя се проблем, които е външен и носи в себе си геополитически аспект, да дирижира преговори, базирани на принципи и продължаващи десетлиетия," смята Шенкан.
След превземането на "Заман" сред печатните медии в Турция остава един по-значим критичен вестник - опозиционният "Джумхюриет". Главният му редактор Джан Дюндар и редакторът на столичното бюро Ердем Гюл бяха задържани през ноември по обвинения за шпионаж. Конституционният съд постанови те да бъдат освободени, но Ердоган веднага заяви, че няма "нито да признае, нито да уважи" решението на съда. На двамата журналисти е забранено да напускат страната и ги очаква процес с обвинения за тероризъм.
Но това не е смъртната присъда за свободата на словото в Турция. Бурните обществени реакции след всяко изстъпление на държавата показават непреклонното отношение на сериозна част от турските граждани към действията на правителството. Също важи и за отношението на журналистическото съсловие. "Журналистите ни няма да се откажат", категоричен е Бюлент Кенеш. И добавя: "Това не е краят, те може да окупират сградата ни, но не могат да подчинят духът ни. Борбата за свобода тепърва започва."
4 коментара
Ердоган и Со превърнаха светска Турция в обикновена азиатска сатрапия!
За времето си във властта той методично "обезглави" армията, овладя силите за сигурност, прокуратурата, съда, медиите. Ударът срещу "Заман", преди това срещу "Джумхюриет" е цинична демонстрация на всепозволеност.
Свободата на словото е страничен проблем за турското общество. Западните ценности се подменят с ислямски. Саудитският уахабизъм превзема Турция.
Лидерите на ЕС не забелязват това. Не забелязват и истинската гражданска война, която се води срещу кюрдите в трите южни провинции.
Ослепени от ужас за креслата си се оставят Ердоган да ги изнудва и му обещават 6 млрд Е, които нямат и които тепърва трябва да съберат от нас!
Срамна е дори мисълта за членство в европийския клуб на азиатската сатрапия !
Нищо ново. Още по време на Османското владичество българските печатари и издатели са се насладили на "присъствието". Първият български печатар Никола Карастоянов чака разрешение почти двайсет години да открие печатница в Самоков. Издателите на вестници са гонени и арестувани. Петко Славейков неколкократно е затварян, вестникът му "Македония" спиран. Димитър Паничков, друг издател се е спасил от убийство чак във Влашкко...
Но правителствените вестници "Дунав" и "Турция" са покровителствани. Особено "отличил" се в това отношение е Мидхат паша, валия на Дунавския вилает, а по-късно главен везир.
Наистина нищо ново.
Да видят как е у нас, няма нужда да завземат, просто купуват, а после новозакупената медия от уж чутовен инвеститор, започва да следва държавният курс.
Това в Турция си е фашизъм, както и да си го наричат.
Каква е разликата между Ердоган, който избива народа си в южните провинции и Асад, който избива народа си?
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.