На изток от свободата

Медиите в Унгария, Турция, Украйна и България в хватката на политическата и икономическата цензура и пропагандата

Конференцията за свободата на медиите в Източна и Югоизточна Европа бе открита от д-р Юрген Мартенс, вицепрезидент на Европейския либерален форум в Брюксел

Весислава Антонова

Конференцията за свободата на медиите в Източна и Югоизточна Европа бе открита от д-р Юрген Мартенс, вицепрезидент на Европейския либерален форум в Брюксел © НАДЕЖДА ЧИПЕВА

Маркетинг и реклама

Получавайте най-важното и интересно от маркетинга: новини, рекламни кампании, обяви за работа

В края на август двама журналисти от телевизионния канал Vice News са в Турция, за да отразяват военните операции на турската армия и службите за сигурност срещу бойците на кюрдската партия ПКК. По време на снимките екипът на телевизията заедно с техния водач са арестувани и обвинени в тероризъм. След редица дипломатически усилия британските журналисти са освободени, но водачът им Мохамед Расул остава в затвора по подозрение, че е работил за ПКК. Впоследствие турските власти трансформират обвинението му в това, че е работил за "Ислямска държава". Абсурдът на ситуацията е очевиден - не е възможно да симпатизираш едновременно и на едните, и на другите. В крайна сметка Расул е осъден по неясно обвинение, че е подпомагал неназована терористична група и все още е в затвора.

Този казус, който беше широко отразен от западните медии през тази година, е показателен за тежките условия, в които работят журналистите в нашата половина на Европа. Откровена пропаганда заема мястото на журналистиката. Автоцензура задушава свободното изразяване. Опитите за икономически натиск и корумпиране на журналисти се редуват с арести и физическа саморазправа. Това е мрачната картина, която нарисуваха журналисти и медийни експерти от Турция, Унгария, Украйна и България на конференция за свободата на медиите в Източна и Югоизточна Европа, организирана от фондация "Фридрих Науман" и Асоциацията на европейските журналисти в България. В рамките на кръглата маса беше представена и книгата "Hello, dictator", сборник от статии за ситуацията на демокрацията и свободата на медиите в Унгария при управлението на Виктор Орбан (виж интервюто с Улф Шулдт).

Автоцензура, насилие и заплахи

"Вече е всекидневие журналисти да бъдат арестувани в Турция, бити в Сърбия, Македония и Русия, че дори в Италия. В Азербайджан и Турция ги пращат в затвора, следят ги тайните служби и службите за сигурност, преследват ги наказателно като престъпници за това, че критикуват правителството", изброи обезпокоен Уилям Хорсли, директор на Центъра за свобода на медиите към университета в Шефилд и бивш международен кореспондент на BBC. Той добави, че проведените наскоро избори в Турция също изобилстват от примери за нарушаване на свободата и плурализма в медиите. "Държавните тв канали бяха силно манипулирани от управляващата партия и по време на предизборната кампания някои бяха затворени. Над 100 хиляди сайта в Турция бяха блокирани и има много съобщения за физически нападения над журналисти. Всичко това доведе до един климат на автоцензура", коментира Хорсли.

Думите му бяха подкрепени от турската журналистка Вилдан Ай, основателка и мениджърка на социалната платформа "Полито". Репортер повече от 10 години, тя решава да напусне работата си в традиционните медии заради рутината, ограниченията да казваш истината и да разследваш въпросите, които вълнуват обществото. Тя цитира проучване, направено сред турските журналисти наскоро, в което 67% от тях признават, че са били цензурирани поне веднъж.

През юни тази година журналистът от независимия руски вестник "Новая газета" Павел Канигин е задържан, докато отразява събитията в Източна Украйна. Това се случва, докато кандидатства за акредитация пред самопровъзгласилото се правителство в Донецк. Заплашват го с оръжие, бият го, слагат му белезници и го карат да даде урина за проба, след което го обвиняват в употреба на наркотици. След време го депортират обратно в Русия. Смята се, че това е свързано с факта, че "Новая газета" е интервюирала руски войници, арестувани от украинците, което противоречи на твърденията на Владимир Путин, че няма редовни руски части военнослужещи в Украйна.

Журналистката Юлияна Кондратенко от Украйна и главен редактор на електронното издание "Дзеркало Тужния" допълни картината към този случай с обяснението, че след падането на Янукович от власт целият украински медиен пазар е поделен между олигархически кланове. Те водят война помежду си с икономически и политически средства. Има съвсем малък брой медии, които са независими, но те са изправени пред липсата на финансови ресурси и трудно оцеляват. Това ги принуждава да пускат предварително поръчани статии и така да изкривяват гласовете си. Само през изминалите 8 месеца има подадени 224 сигнала за нарушаване права на журналисти, в това число за нанасяне на побой и убийство. Само в три от тези случаи са проведени разследвания и е установена намеса в работата на журналистите.

Политическият анализатор Чаба Тод, стратегически директор на Институт "Републикон" в Унгария, пък даде примери за това как властта там заплашва с отнемане на лицензи на журналисти на много произволен и случаен принцип. Прекият контрол на държавата върху медиите и информацията обаче се усеща най-много през националните медии. Въпреки че привличат вниманието на до 10%-15% от аудиторията, те изпращат много силни проправителствени послания. А голяма част от медиите в Унгария, които по дефиниция са независими, всъщност изповядват политика на не-конфронтация с властта, защото искат да защитят съществуването си.

Българската перспектива към проблема с не-свободата на медиите беше обяснена с образа на триглавата ламя. Според председателката на Асоциацията на европейските журналисти в България Кристина Христова първата глава е липсата на прозрачност в медийната собственост, втората е концентрацията на медийна собственост, а третата е използването на медиите като инструмент за налагане на политически и бизнес интереси. На практика първите две глави обслужват третата. Властта често използва триглавата ламя или като куче пазач, или като плашило за враговете си. В момента например тя много ефективно се използва срещу неправителствения сектор, който се бори да защити планините и крайбрежието от незаконно строителство, или срещу журналистите, които разследват случаи на корупция и незаконни бизнес интереси. Ламята си е тук, живее добре и се подхранва от политическата класа, която умело я използва.

Какъв е изходът

Всички тези истории дадоха повод на британския преподавател и журналист Уилям Хорсли да заключи, че съвременната медийна епоха е епоха на парадокси. "От една страна, имаме много и разнообразни средства и канали за изразяване и за достъп до информация - повече отколкото изобщо сме имали някога", започна той. Като например приложенията за данни, електронните енциклопедии като Wikipedia, блоговете и социалните мрежи. "Въпреки това свободата на изразяване в момента е под по-голяма заплаха, отколкото в който и да било момент след края на студената война отпреди 25 години", продължи той и подкрепи тезата си с доклада за състоянието на човешките права в Европа на Съвета на Европа.

По думите му на етапа решенията на Европейския съд по правата на човека в Страсбург са единствената ефективна система за защита. Но по отделните дела понякога са нужни години, за да се постигне решение. Хорсли е един от създателите на онлайн платформата на Съвета на Европа за журналистическа сигурност. "На нея могат да се подават сигнали за посегателства над свободата на словото от всякакъв вид и незабавно изискваме реакция по тях", обясни Хорсли. Той допълни, че през последните шест месеца има подадени над сто сигнала, а по 48 от тях е получено обяснение и са взети мерки от държавите членки на ЕС. Тя е един от малкото светли лъчи за все по-влошаващата се медийна картина в страните на изток от свободата.