НА ЖИВО от 09:00 ч.:
Среща на бизнеса от Черноморието

Газ и геополитика

Владимир Путин отново успя да пробие международната изолация – този път с официална визита в Гърция в компанията на руски бизнесмени

От началото на кримската криза преди две години, когато Русия де факто анексира полуострова, нейният президент Владимир Путин има сериозни затруднения с пътуванията си в чужбина и особено на Запад. Заради руската намеса в Украйна той не е желан гост на много места, включително в ЕС. Още през 2014 г. Брюксел наложи на Москва строги икономически санкции, които продължават да са в сила. Вече за трети път обаче Путин успява да наруши карантината, наложена му от Европа – този път с двудневно посещение в Гърция.

Официалният повод е 1000-годишният юбилей от основаването на руския манастир "Св. Пантелеймон" на Атон. Но преди да поеме към свещената територия на полуостров Халкидики, Путин се отби в гръцката столица Атина. Той не беше сам – в президентския самолет компания му правиха не само негови министри и 50 журналисти, но и група руски бизнесмени, включително председателят на борда на директорите на "Газпром" Алексей Милер. Което сочи, че една от основните теми на посещението е планирането на ново алтернативно трасе за пренасянето на руски газ към южната част на Европа след провала на "Южен поток" и след това на "Турски поток".

Малко символика и много бизнес

Пътуването на Путин имаше всички предпоставки да се превърне в голям международен скандал. Такъв обаче сега не избухна. От една страна, руският президент успя достатъчно да разбуни духовете с противоречивата си визита в австрийската столица Виена през 2014 г., само няколко месеца след началото на кримската криза. И ако тогава международната общност размаха пръст срещу австрийското правителство, следващият дипломатически пробив на руския държавен глава си е негова заслуга. През миналия ноември той реши да участва в срещата на върха на ООН по въпросите на глобалното затопляне, която се проведе във френската столица Париж.

Сега в Атина Путин се срещна със стари познати. Управляващата радикална лява партия СИРИЗА е благосклонно настроена към Русия. Миналата година лидерът й, гръцкият премиер Алексис Ципрас, неочаквано реши да посети Москва в разгара на тогавашните драматични преговори на Гърция с международните й кредитори за нова помощ, която да я спаси от надвисналия за пореден път пореден държавен фалит. Ципрас се върна от кратката екскурзия с празни ръце (тоест без кредит от Москва, който да замести финансовите инжекции на ЕС, ЕЦБ и МВФ) и категорично отхвърли всякакви опити да изиграе руската карта в преговорите с Брюксел и Вашингтон. Нищо не излезе и от проекта за газопровод "Турски поток", след като Москва и Анкара се спречкаха около войната в Сирия и свалянето на руския Су-24.

"Този път всичко е съвсем различно" - така коментира пред "Капитал" посещението на Путин политологът Георгиос Цогопулос. "Атина току-що се споразумя с кредиторите си и затова Русия няма възможност да се намеси в гръцката финансова криза", обяснява той. Двете страни обаче явно отдават голямо значение на пътуването на руския държавен глава. Гръцки правителствени източници споделиха пред "Капитал", че в последният момент - в началото на седмицата, то е било издигнато от ранга на обикновена "работна визита" до "официално посещение". Това е най-вече въпрос на протокол и не е променило съдържанието на срещите. Но за Путин, на когото ЕС продължава да гледа с лошо око, това е добре дошла промяна в символиката. Останалото е бизнес.

"Става въпрос основно за бизнес, поне от гледна точка на Атина. И гръцкото правителство би се радвало да види Русия в следващия кръг на приватизация в Гърция", казва пред "Капитал" Танос Докос, директорът на Гръцката фондация за европейска и международна политика ELIAMEP. Москва е хвърлила око на няколко апетитни хапки в предстоящия процес на раздържавяване като пристанището в Солун, най-голямата гръцка електрическа компания PPC и на гръцката държавна железница (в делегацията на Путин е и директорът на руската държавна жп компания Олег Белозеров).

Но основният акцент на срещите в Атина бе енергетиката. "Мултидименционалните контакти между Гърция и Русия са важен елемент в системата. Бих искал да отделя внимание на енергийния сектор", написа Путин в свой коментар за гръцкия всекидневник "Катимерини" часове преди идването си в Атина. В центъра на дискусиите се оказа идеята за нов маршрут за руски природен газ, който (най-вероятно) ще включва и България и ще използва планирания интерконектор между Гърция и Италия. Путин не споменава българската връзка в статията си, където просто говори за "трети страни", през които руски газ ще достига до Гърция. По-късно обаче това направи Юрий Ушаков, съветник на руския президент. Поглед към картата показва, че това могат да бъдат само България и Турция и първата на този етап изглежда като по-реалистичен партньор в бъдещите руски планове.

"Това все още не е развит проект", предупреждава Докос. Още в края на февруари обаче "Газпром", гръцката газова компания DEPA и италианската Edison подписаха меморандум за разбирателство за изграждането на новата газова връзка, която през Черно море да доставя газ до Гърция и Италия. Само седмица преди визитата на Путин правителствени представители на трите страни отново се срещнаха да обсъдят детайли по напредъка на съвместната работа. Американската Jamestown Foundation неотдавна публикува анализ, който посочва, че новата идея, подобно на замрелия вече газопровод "Южен поток", е по-скоро политически проект. Според анализа той "може би не е толкова нереалистичен, но въпреки това е в рамките на класическия грандиозен блъф за "Южен поток".

Присъствието на Милер на масата на преговорите в Атина обаче е довод в полза на относителната сериозност на Москва по енергийните теми. Сред апетитните хапки за "Газпром" е и предстоящата (отново) продажба на гръцката газова компания DEPA. Само преди три години опитът да й се намери купувач се оказа пълен провал. Радикалното ляво правителство в Атина също дълго време гледаше на приватизацията едва ли не като на държавна измяна. Но изминалите година и половина в управлението на страната явно са убедили Ципрас, че раздържавяването може и да е зло, но е неизбежно.

Маслинова клонка към ЕС

Путин не пропусна да използва пътуването си до Атина да намекне на Европа, че той е готов за разведряване. "Днес Русия и ЕС са стигнали до кръстопът, на който трябва да си отговорим на следния въпрос: Как виждаме бъдещето на нашите отношения и в коя посока ще се запътим?", написа той в коментара си за "Катимерини". И макар отсреща не изглежда да смятат съвсем така, според Путин "няма проблем, който да не може да бъде решен" и Русия и ЕС могат да бъдат партньори по много въпроси "от опростяването на визовите процедури до изграждането на енергийни съюзи".

"Никой в ЕС не е доволен от това, че Гърция и Русия искат да подобрят връзките си, но важно ще е да се види на коя страна ще застане Атина, когато през юли Брюксел ще гласува удължаване на санкциите срещу Москва", смята Цогопулос. Миналата година Ципрас ги нарече "път за никъде", но тогава той самият се намираше в задънена улица около преговорите си с международните кредитори. Европейски дипломати смятат, че при очакваното гласуване на продължаване на санкциите по време на срещата на върха на ЕС в края на юни, Гърция отново ще ги разкритикува като неефективна мярка. Според гръцки дипломатически източници тя едва ли ще е сама, а по-скоро в един хор с България и Унгария. Ако прогнозите се сбъднат, шансовете името на България да бъде вписано официално като "третата страна" в новата схема за доставки на руски газ за Европа значително нарастват.

30 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 2
    antipa avatar :-|
    D-r D
    • - 9
    • + 9

    България няма много варианти за доставка на газ, а и нямаме много време за разработване на енергийна стратегия.
    Вариантите са малко:
    - сондажите в Черно море не гарантират нищо, а и да излезе газ, с него ще се разпорежда концесионерът, е не българското правителство;
    - Транс анадолският и Транс адриатическият газопровод с азерски газ от Шах Дениз е с малък дебит - 10 млн. куб.м. (за сравнение Южен поток беше планиран за 60 млн куб.м.);
    - построяването на инсталация за приемане на втечнен газ на гръцкото крайбрежие още е само хрумване.

    Общото между всичко това е, че са с неясен времеви хоризонт, докато е ясно кога България ще остане без газ, защото Газпром спира транзита през Украйна през 2019 г.

    Ако Борисов успее да излезе от зависимостите си, газопровод през България към Гърция и Италия е добър вариант. Ако стане и Транс адриатическият - още по-добре. Че няма да станем газов разпределителен център е ясно, но поне няма да сме на студено като по времето на Станишев 2006-та.

    Нередност?
  • 3
    tvr18355030 avatar :-|
    tvr18355030
    • - 6
    • + 10

    Фосилните горива са мъртви! Балъците нака си строят газопроводи. След 10 години ще се строят само пасивни сгради (които нямат нужда от почти никъкво отопление) и поне 50% от новите автомобили ще са електрически. И това ще важи и за България защото тези технологии ще са много по изгодни за експлоатация от фосилните им алтернативи.

    Нередност?
  • 4
    antipa avatar :-|
    D-r D
    • - 4
    • + 8

    До коментар [#3] от "tvr18355030":
    "...След 10 години ще се строят само пасивни сгради (които нямат нужда от почти никакво отопление) и поне 50% от новите автомобили ще са електрически..."

    Прекрасно звучи. Къщите и автопарка сте го оправили. А как в тая красива утопия стои въпросът с индустрията - добивът на метали, машиностроенето, земеделието, преработващата промишленост и т.н.? А и производството на електричество, защото за 50-те % електомобили ще трябва много ток. Той от соларни паркове и други ВЕИ ли ще се произведе?
    Питам сериозно.

    Нередност?
  • 5
    peter1946 avatar :-|
    Peter Stoychev
    • - 2
    • + 9

    Двете затънали икономики правят среща за престиж! Ако Путин бе на посещение дори в Албания щеше да е пробив.

    Нередност?
Нов коментар