Марош Шефчович: Ще се върнем към идеята за обща покупка на газ

Енергиен съюз в три линии

Шефчович обяснява, че първата линия по изграждане на енергийния съюз са новите законодателни предложения, които целят да пренаредят газовите и електрическите пазари на Европа. Например в момента тече обсъждането на новите правила за Европейската схема за търговия с емисии. България обаче не е ентусиаст и заедно с още няколко страни членки се противопоставиха неуспешно на настоящото решение за свиване на броя на въглеродните квоти през 2019 г. Това ще доведе до ръст в цената им, която ще се прехвърли и върху цената на електроенергията, произвеждана от въглищни централи. Шефчович говори по този повод и в София, но нито правителството, нито бизнесът възприеха мнението на ЕК.

Сред другите промени ще е новият дизайн на електрическия пазар в Европа, казва Шефчович. Схемата беше представена миналата седмица и едно от основните нововъведения е улесняването на пазарната интеграция на електроенергията от възобновяеми източници. Според комисаря специално внимание ще бъде обърнато на потребителите - индустриални и битови, така че реформите да не ги засегнат негативно. Ще се засили и ролята на европейската агенция за сътрудничество между енергийните регулатори (като българския КЕВР), така че тя да има повече надзорни функции върху тях. Промените в газовите директиви пък целят да направят търговските договори по-прозрачни, т.е. да е ясна точната цена, на която примерно Австрия купува газа си. Това ще доведе до повече информация за пазара и България например ще има малко по-силни аргументи при преговорите си за доставки на газ. На следващо място ЕК се стреми да има повече правомощия да наблюдава подписването на междуправителствени споразумения, които биха имали влияние върху целия пазар в ЕС. Например като това между България и Русия за изграждането на провалилия се "Южен поток".

"Всичко трябва да бъде одобрено до края на годината, така че да преминем към реалното прилагане на законодателството", казва Шефчович и прави една важна забележа, "след това можем да се върнем и към идеите за обща покупка на газ от всички страни, членки на ЕС". 

Другите две линии за изграждането на енергийния съюз са политическата и дипломатическата. "Ние сме наясно, че не можем да построим съюза в Брюксел, а страните членки трябва да участват", обяснява Шефчович. Дипломатическите усилия пък са насочени към постигане на успешна договореност в Париж, където в края на годината ще се проведе конференцията за климата. Комисарят казва и че е много важно дипломатическите усилия на ЕС да доведат дпт по-високо ниво на енергийната сигурност на ЕС.

Тройна подсигуреност

Една от основните цели на ЕК е да направи така, че всяка страна да има поне три източника на газ. Затова и основните проекти, по които България сега получава европейско финансиране в енергийния сектор, са газовите интерконектори с околните страни. "Най-важното е да направим България по-достъпна за енергийните потоци. Това беше принципът, който договорихме през февруари, когато създадохме групата за енергийна свързаност в Югозиточна Европа", обяснява Шефчович политиката на Брюксел. Комисарят изброява перспективите, които се откриват пред страната, с почти същия ентусиазъм, с който Бойко Борисов описва любимия си газов хъб: "Ако всички газови връзки бъдат изградени, то България ще получи достъп до каспийския газ, до терминалите за втечнен газ в Средиземноморието, а през предлаганите проекти като Eastring и Tesla ще станете важен транзитен коридор по направление юг-север, т.e. можете да получавате норвежки газ или пък Чехия да купува каспийски газ, който ще минава през вас". Шефчович обяснява, че на последната среща в Дубровник групата за енергийна свързаност в Югоизточна Европа е бил впечатлен от българската делегация: "Не само защото беше съставена само от дами, а и защото направиха много добра презентация на перспективите на вашите газови интерконектори."

Шефчович все пак подчертава, че диверсификацията на доставките не зависи само от физическата инфраструктура. "Има и софтуер", казва той, "Например как точно ще се изгради вътрешният пазар, за да се увеличи конкуренцията. Когато имате конкурентни доставчици, това се отразява добре на цените." Комисарят добавя, че затова България трябва да следва правилата на европейското законодателство, чиято крайна цел е именно това.

"България е една от страните, които най-много ще спечелят, ако правилата на Енергийния съюз се приложат правилно. Вие имате стратегическо положение, играете ключова роля не само за Югоизточна, но и за Централна Европа и Украйна", заключава Шефчович по тази тема.

За "Южен поток" не може, а за "Северен?

Една от критиките, които често се чуват срещу политиката на Европейската комисия, е предполагаемото различно третиране на различните инфраструктурни проекти. Така, ако за "Южен поток" - газопровода на "Газпром", който трябваше да минава през България, се приложат не само всяка дума и всяка буква на европейската регулация, но и всяка запетайка от нея, то за северния му аналог нещата не изглеждат точна така. "Северен поток" например се ползваше със свободата да изгражда газопровода си през Балтийско море без намесата на Брюксел. Регулацията, доста тежка в интерес на истината, започна на германската територия - газопроводът "Опал" например все още може да ползва не повече от 50% капацитета си. Това, което обаче поставя най-много съмнения, е, че почти веднага след спирането на "Южен поток" беше стартиран проект за удвояване на мощността на "Северен поток". В него освен "Газпром" участват E.ON, Shell, OMV, BASF/Wintershall и френската ENGIE.

Шефчович обаче уверява, че няма да има различно третиране. "Няколко пъти съм казвал, че консорциумът ще трябва да спазва всички правила, тъй като ще бъде подложен на засилено наблюдение не само от нас, особено заради проблемите с "Южен поток" и строгостта, с която беше приложено тогава европейското законодателство към него. Ние, разбира се, ще направим същото с всеки голям проект."

Комисарят обяснява, че засега няма по-категорична реакция от страна на Европейската комисия, тъй като не са известни много от детайлите по проекта. Въпреки това по неговите думи пред "Северен поток" има няколко очевидни въпросителни. На първо място удвоеният капацитет на газопровода през Балтийско море няма много смисъл, след като и сега съществуващият не се използва повече от 50%.

Най-големият въпрос обаче е друг и той засяга възможността на ЕС да има обща енергийна политика. Ясно е, че целта както на "Южен поток", така и на "Северен поток" е да заобиколят Украйна. Това, разбира се, ще бъде във вреда не само на Украйна, но и на Централна и Югоизточна Европа, подчертава Шефчович. Комисарят казва, че трябва да се спазва решението на външните министри на ЕС, които заявиха през юли, че запазването на Украйна е стратегически интерес за ЕС. "При изграждането на такава сериозна инфраструктура трябва да се взимат под внимание интересите на всички страни членки, а не само на някои от тях", казва той. Шефчович упорито избягва да ги наименува, но е ясно, че най-голяма полза от "Северен поток" ще има Германия. "Ние предпочитаме да имаме рационален разговор какви биха били оптималните канали за руския газ, какви биха били евентуалните ефекти върху енергийната сигурност в ЕС", обобщава комисарят.

Дали новата инфраструктура ще се построи обаче не е толкова ясно. "Знаете, че през последно време бяха започнати няколко потока", иронизира ситуацията Шефчович.

Отстъпва ли "Газпром"

Едно от най-интересните развития на газовия пазар в последно време е размяната на активи между "Газпром" и европейските му партньори. Основата е, че срещу възможността руската компания да стане самостоятелен играч на европейския пазар тя дава достъп до собствените газови находища. По този начин европейските компании ще могат да се конкурират с "Газпром" с техен собствен руски газ. Това е сериозно преобръщане на позицията на Москва, която досега искаше пряк достъп до европейския пазар, но не даваше достъп до собствените си газови полета.

Марош Шефчович обаче избягва да отговори какво точно означава това за политиката на руската компания. Комисарят все пак трябва почти ежемесечно да преговаря с "Газпром" и Русия я за зимните доставки за Европа, я за запасите на газ в украинските хранилища. Той все пак напомня, че Европейската комисия води сериозно антитръстово разследване срещу "Газпром" и е хубаво да се проследи дали компанията отговаря на поставените й изисквания. "Ясно е, че всяка компания, която иска да прави бизнес на европейския пазар, трябва да спазва неговите правила. Точно както европейските фирми трябва да спазват руските правила", повтаря комисарят старата максима на Европейската комисия.