Да живееш с терор

Постоянна заплаха

Тази година през отпускарския август френският президент Франсоа Оланд провежда седмични срещи в Париж, посветени на сигурността, а на ключови министри бе наредено да не се отдалечават много от столицата. Но Оланд е обвиняван, че не е успял да гарантира спокойствието в страната, въпреки че след атаките в Париж от ноември миналата година бе въведено извънредно положение, което бе удължено до края на януари 2017 г.

Премиерът Манюел Валс бе болезнено откровен, когато наскоро заяви, че Франция трябва да очаква още нападения въпреки всичко, което правителството прави. "Макар че е трудно да изрека тези думи, мой дълг е да го направя. Ще има други атаки и други невинни хора ще загинат", посочи той.

Въпросът, който си задават французите, е докъде ще стигнат властите с новите мерки по сигурността, които бяха въведени след нападенията в Париж от януари и ноември миналата година и в Ница от юли тази година. Досега те включваха удължаване на извънредното положение, използване на войници в патрулирането на улиците и добавяне на нови нарушения в списъка с криминални деяния. Но всяка последваща терористична атака задълбочава дебата за баланса между гражданските свободи и сигурността. Лидерът на крайнодесния "Национален фронт" Марин льо Пен призовава за депортация на всеки чужденец, "дори само заподозрян за каквито и да било връзки с терора". Бившият френски президент и председател на консервативната партия "Републиканците" Никола Саркози пък заявява, че страната е във война и трябва да въведе тактики от военно време. Той иска правителството да "приложи мерките, за които консервативната опозиция настоява от месеци", и да сложи край на спазването на "незначителните подробности". Но тези "незначителни подробности" са точно това, което мнозина описват като "върховенство на закона", пише в анализ на Politico.

Свободата или салама

Управляващите социалисти обясняват, че ще продължават да спазват конституционния ред и че не виждат достатъчна причина за ограничаването на гражданските свободи. Валс посочва, че правителството "ще устои на изкушението да предложи своеволни мерки или стъпки, които биха били срещу френските демократични и конституционни принципи". Пред изданието Le Journal du Dimanche той заявява, че финансирането на джамиите е ключово в борбата с радикализма във Франция на фона на притесненията, че някои от тях получават средства от екстремисти, включително и от чужбина. Наскоро премиерът каза, че е отворен към идеята за налагането на временна забрана върху чуждестранното финансиране на строежа на джамии. И допълни, че имамите трябва да бъдат обучавани на местно ниво.

В резултат на това изказване френските мюсюлмански организации започнаха да обмислят такса върху халал храната (допустима за консумация според ислямския закон – бел. ред.), с която да се спонсорират джамиите. През седмицата френското вътрешно министерство потвърди, че работи с мюсюлманските организации за създаването на нова фондация до октомври, която да гарантира прозрачността на финансирането. Междувременно от декември досега са затворени 20 места за мюсюлмански молитви заради проповядване на радикализъм.

Оланд обещава да използва всички необходими средства в борбата с тези, които са обявили война на Франция. За мнозина обаче действията му са недостатъчни. "За мен е ясно, че "израелският модел" е посоката, в която трябва да се движим. Трябва да вървим към живот, в който не можеш да носиш туристическа раница на обществени места, в който чантите са сериозно и систематично претърсвани и не от уморени служители, които само бързо поглеждат", твърди пред Politico Франсоа Есбур, специален съветник на базираната в Париж Фондация за стратегически изследвания.

"Дискусиите за сигурността във Франция винаги са били рамкирани от десните партии. И сега има една орбита, която бавно засмуква социалистите в този дебат. За тях е нормално да гледат към дясното за конкретни предложения как да защитят французите, тъй като винаги са били възприемани като нелегитимни в разговорите за сигурността и те са смятани за слабата им страна. Сега наблюдаваме нормално придвижване във френската политика към тези, които имат легитимност – десницата и за съжаление "Национален фронт", казва пред "Капитал" Мартен Мишло от парижкия офис на German Marshall Fund. Но според него особено притеснително в момента е, че десницата отива твърде силно надясно. "Когато чуете Саркози публично да твърди, че хора, които са подозирани за терористични връзки, трябва превантивно да бъдат вкарвани в затвора, започвате да си задавате въпроси. Това е тревожно, защото той е партиен лидер, започва да привлича хората и създава дълбоко разделение", обобщава Мишло.

Според него все още има шанс за баланс. "Точно това се опитват да постигнат социалистите, като например даването на широки правомощия на полицията да действа без санкция на съдебната система. Но ако управляващите не успеят да покажат бързо и преди президентските избори през 2017 г., че са взели необходимите мерки, за да защитят Франция, ще имаме президентски дебат, който ще бъде фокусиран изцяло върху сигурността", прогнозира експертът от German Marshall Fund.

Защо точно Франция

Франция е главна западна цел на джихадистите. И в това роля играят няколко фактора, пише в анализ за Financial Times Джонатан Фенби, автор на The History of Modern France. На първо място бомбардирането на базите на "Ислямска държава в Ирак и Леванта" (ИДИЛ) неминуемо предизвиква ответен отговор. Това е цената на твърдите действия, които предприе Оланд и които увеличиха интензитета на атаките на френска земя. Към това се прибавят и радикалите от северноафрикански произход, които напуснаха Франция, отидоха в Сирия и Ирак и държат важни постове в командната структура на джихадистите. Твърди се, че те са запазили връзките си с "бойците", заминали за Близкия изток и след това завърнали се във Франция с цел да извършват атаки. Ръководството на ИДИЛ, изглежда, се възползва от възможността да забие клин между тези като Оланд, които отхвърлят най-категоричните политики в името на демократичните ценности, и онези, които призовават за "израелския модел". Не на последно място са и високите нива на безработица и престъпност във френските предградия. Няколко поредни правителства не успяват да се справят със социалното изключване на децата на северноафриканците, дошли в страната в едни по-проспериращи времена.

"Няма значение дали живееш в малко селце или в голям град, опасността е навсякъде. Тероризмът и сигурността са в съзнанието на всички, но нивата на страх и загриженост станаха толкова големи, че задушават всяка друга тревога", обяснява пред Bloomberg Жером Фурке от Френския институт за обществено мнение (IFOP). Според него това чувство вероятно ще се запази и ще има "основни последици" за това как ще се води президентската надпревара догодина и какъв ще е крайният резултат. С всяка нова атака шансовете на Оланд за втори мандат и дори за това да се кандидатира отново се стопяват. Големият печеливш може да се окаже Марин льо Пен, която се е засилила към балотажа.

Автор : Капитал Преглед на оригинала

Автор : Капитал Преглед на оригинала