Идва ли краят на ИДИЛ

Турската офанзива в Сирия допълнително отслабва ИДИЛ. Джихадистите вече нямат директен път към Европа, а черните им флагове спряха да се веят в села и градове до турската граница. Значим удар е и смъртта на убития с въздушен удар Абу Мохамед Ал Аднани. Говорителят на джихадистите бе влиятелна фигура в ИДИЛ както като идеолог, така и като ръководител на външните операции, считан за мозъка на терористичните атаки в Европа и други части на света.

Всичко това обаче не означава, че ИДИЛ е станала по-малко опасна или че присъствието й по света намалява. Неотдавна стана ясно, че тя разполага и с химическо оръжие, след като германските тайни служби разкриха, че кюрдските отряди пешмерга са били нападнати с хлорин от силите на Ал Багдади. Разпръсването на метастазите на ИДИЛ я превръща в глобална заплаха, която не намалява от загубата на завладени земи. И е твърде рано терористичната организация да бъде отписвана.

Притиснати, но не по-слаби

По всичко изглежда, че "халифатът" вече не е в състояние да защитава основните си територии. Това има значение, тъй като самата идея за "халифат" се свързва с установяване на власт върху определени територии. Поради това, загубата на позиции в Сирия и Ирак означава не само намаляване на обхвата на халифата, но подкопава и самата джихадистка идеология, завладяла новото поколение терористи по света.

Според Jane’s Terrorism & Insurgency Centre, докато в началото на 2015 г. ИДИЛ е контролирала около 78 000 кв. км, сегашната "държава" на Ал Багдади обхваща около 68 300 кв км. Това означава, че защитните позиции на тази организация, която от 2014 г. залагаше на териториална експанзия, започват да се разпадат.

Същото важи и за постепенното намаляване на човешките ресурси, с които разполага ИДИЛ към началото на втората половина на 2016 г. Наред със завръщането в родните места на около 30% от европейските джихадисти, войските на Ал Багдади понесоха и съществени загуби от действията на международната коалиция и преди всичко от бомбардировките на американската авиация. Оповестено бе, че в резултат на атаките от въздуха (предимно американски) са загинали 17 от най-влиятелните лидери на организацията.

Същевременно джихадистката пропаганда, изглежда, губи своята притегателна сила за младите мюсюлмани. Доказателство за това е, че броят на чуждестранните бойци, рекрутирани от ИДИЛ тази година е спаднал в сравнение с предишната. Ако преди в Сирия са пристигали всеки месец по 1500 - 2000 нови бойци, сега този брой стига до 200. "Духът е спаднал до отчайващо ниво. Дори в Рака. Но те са умни. Подготвени са с планове за всичко. Инвестират много в изпращането на свои хора в Европа и това няма да приключи скоро. Виждал съм ги в различни етапи на историята им. Когато понасят удари, те се снишават. Но ще се завърнат отново. Те все още имат своята идеология", казва човек от структурата на ИДИЛ пред в. Guardian.

Ръководството на ИДИЛ знаеше, че ще ѝ е трудно да запази териториите на "халифата" в условията на война срещу световна коалиция. Поради това то създаде тайна мрежа от европейски и други чуждестранни джихадисти, обучени на полигоните в Сирия, Ирак и Либия, както и в други държави от региона. Според замисъла те трябва да са основният инструмент на ИДИЛ във войната й със Запада и целия свят. Наред с вербованите бойци на терен ИДИЛ привлича и симпатизанти, които по различни причини са готови да извършват терористични атентати в качеството си на "вълци единаци".

За това предупреди неотдавна директорът на ФБР Джеймс Комей, според когото ИДИЛ ще продължава да бъде източник на терористични заплахи за САЩ дори ако "халифатът", създаден на територията на Ирак и Сирия, изчезне. В същата посока коментира и германският министър на вътрешните работи Томас де Мезиер, който сигнализира, че стотици радикализирани ислямисти на територията на страната представляват човешка бомба и са в състояние да извършват атентати поединично или чрез координация с чуждестранни организации, проникнали в Германия. Пред вестник Bild той твърди, че има най-малко 520 подобни потенциални терористи във Федералната република, които очакват своя час след двете атаки през юли, извършени от симпатизанти на ИДИЛ. Според министъра в Европа тайно се инфилтрират терористични групи, чиято задача е извършването на атентати от типа на тези в Брюксел и Париж. При това по-трудно разкриваеми са именно "вълците единаци", които представляват особено висок риск.

Франция също има причини да бъде нащрек, като според премиера Манюел Валс над 15 хиляди души се намират под наблюдение в страната, като за 10 хиляди от тях службите имат досиета заради връзките им с терористични структури. По думите му понастоящем в Ирак и Сирия се сражават 700 френски граждани или лица с постоянна регистрация във Франция, от които 275 са жени и десетки – непълнолетни. Според експерта Магнус Рандстроп, директор на специализиран институт към шведското министерство на отбраната, жените, привлечени от ДАИШ, не бива да бъдат смятани за фигурантки, тъй като всъщност те са силно радикализирани и са склонни да подпомагат и да оказват логистична помощ на извършителите на терористични актове.

Колко е трудно да бъде победена ИДИЛ

С появата на ИДИЛ експертите по джихадизъм видяха качествена разлика между нея и предшестващите я терористични организации като "Ал Каида". ИДИЛ не функционира като централизиран механизъм, а като автономни групи, които не са непременно подчинени на един ръководен център. Организацията работи за създаване на структури в Европа и други държави, като им дава свободата да определят целите си в зависимост от политическата ситуация и конкретните обстоятелства. Пример за това са последните терористични нападения в Европа извършени от т. нар. вълци единаци. Това налага използването на нетрадиционни средства за нейното унищожаване. Бомбардирането в Сирия и Ирак няма как да е достатъчно. А за сухоземни операции срещу бастионите на ИДИЛ в Рака и Мосул за момента няма особено желание.

Всъщност дори когато тази организация понесе големи жертви и бъде принудена да се оттегли от заеманите досега територии, тя ще бъде в състояние да нанася удари по света. Според различни оценки в редиците ѝ се сражават около 30 хиляди чуждестранни бойци, сред които около 5 хиляди европейци. Колко смъртоносни могат да бъдат те след завръщането в собствените си страни потвърждават атентатите във Франция, Белгия, Германия, Турция, Бангладеш, Саудитска Арабия, Ливан и другаде.

Наблюдателите са единодушни, че е невъзможно ИДИЛ да бъде разгромена в Сирия, Ирак, Либия и другаде, без да се сложи край на политическия хаос и социално-икономическите кризи в Близкия изток, които я подхранват. Всичко това означава, че ликвидирането на тази организация ще бъде продължителен процес. А и както посочва директорът на американското разузнаване Джеймс Клапър, САЩ не могат да реформират Близкия изток. Това е задача на местните политически, духовни и културни елити.

"Заплахата от насилствения екстремизъм и от неговите адепти се засилва. Това явление не е свързано само с една организация, въпреки възхода на ИДИЛ", твърди египетският експерт по ислямски въпроси Хани Нусира в свой текст в излизащия в Лондон вестник Asharq Al Awsat. Поради това според него сегашното отстъпление на ИДИЛ не означава края й. Особено като се има предвид, че именно продължаващите кризи в страните от Близкия изток са в основата на появата на организациите на ислямисткия екстремизъм.

Ясно е, че ИДИЛ не може да бъде разгромена, преди да се ликвидират нейните фундаменти: 1. териториалната ѝ база в Сирия, Ирак и Либия; 2. световните мрежи – чуждестранните бойци, спящите клетки на организацията по света, каналите за финансиране, механизмите за комуникация и рекрутиране; 3. присъствието на ИДИЛ онлайн и най-вече в социалните мрежи. В тази връзка анализаторът в Brookings Institution Хавиер Лусака отбелязва в свое изследване, че само за периода януари - септември миналата година ИДИЛ е провела 840 пропагандни акции. Според него ИДИЛ е автор на нов вид тероризъм чрез въздействие върху социални групи, като ги убеждава да възприемат и прилагат тероризма. Американското списание The Atlantic твърди, че "ИДИЛ не се задоволява с разпространяването на пропагандни материали чрез Twitter, Facebook, Youtube и Instagram, а използва апликация под името "Фаджр ал Башаир", както и хаштаг атаки чрез изпращане на съответни послания, създаване на хиляди акаунти и тяхното задействане през определени часови пояси на денонощието. Според френския изследовател Франсоа Бернар Хег, пропагандната машина на ИДИЛ е силно развита, като използва кинематографична техника при производството на клипове, отличаващи се с високо качество. Това се потвърждава от данни на специализирания център по проблемите на радикализма Quilliam в Лондон, че само в рамките на един месец ИДИЛ е произвела 900 видео- и аудиоматериала, както и текстови материали. Подобна продукция е по силите само на големи медийни групи.

Какво прави джихадистите силни

Разглеждането на ИДИЛ само през призмата на победите й пораженията й, както и твърденията, че териториалните ѝ загуби са я отслабили, са повърхностни. Тази организация има три измерения. Първото е присъствието ѝ в трите държави – Сирия, Ирак и Либия. Второто са т. нар. вилаети – организации, които са се заклели във вярност на ИДИЛ. И третото е идеологическото измерение, което е и най-важното. Йорданският експерт по ислямски екстремизъм Мохамед Абу Роман казва пред Al Jazeera, че ако вземем предвид тези три измерения, ще се окаже, че ИДИЛ не само не е на колене, но се намира в настъпление. Една организация, която извърши атентати на три континента и порази цели във Франция, Белгия, Йордания, Турция, Индонезия, Малайзия, Германия, Ирак и др., не може да е в отстъпление, твърди експертът.

Мнозина се питат как е възможно една организация да обедини срещу себе си целия свят и същевременно да е в състояние да го заплаши. Това е структурата, за която международните граници сякаш не съществуват и която включва в редиците си бойци от 80 държави, сред които младежи с висше образование и добри компютърни умения. Това е глобална структура в един глобален свят, на свой ред поглъщан от глобалния джихад.

Според анализ на Лина Хатиб от Carnegie само военните средства няма да доведат до разгром на ИДИЛ. Нужни са политически усилия, които да атакуват корените на това явление. Дори "халифатът" да бъде ликвидиран и джихадистите да бъдат прогонени, това няма да е краят. Идеолозите на ИДИЛ като че ли са готови с отговора на този въпрос – организацията ще премине от фазата на централизиран "халифат" към множество "вилайети", обявявани в различни региони, в които има конфликти, в това число и в Европа. Най-подходящи са райони, които преживяват различни форми на политическа, икономическа, културно-цивилизационна криза.

Друг въпрос е какво се случва с териториите, които са били под контрола на ИДИЛ. Най-вероятно ще се стигне до пореден сблъсък на регионалните сили чрез местни подставени играчи или дори до пряко противопоставяне по примера на сегашните действия на Турция. Военната намеса на Анкара в Сирия цели предимно ограничаване позициите на кюрдската Партия на демократичния съюз на Салех Муслим, считана за филиал на ПКК. В Ирак пък досегашните територии на ИДИЛ са овладявани от шиитските милиции, финансирани и въоръжени от Иран, които имат по-голяма власт от правителството в Багдад. Резултатът е яростна съпротива от страна на сунитите и съответно създава предпоставки за завръщането на ИДИЛ, може би с друг "етикет". Това вече се вижда в Ирак след последните битки в Тикрит и Фалуджа, където шиитските милиции извършиха престъпления спрямо сунитското население, подобни на правените от ИДИЛ. Хиляди къщи бяха опожарени и стотици жители на тези градове бяха подложени на изтезания, като голяма част от тях вече са в затворите, обвинени в принадлежност към ИДИЛ.

На другия фронт в Сирия има десетки ислямистки милиции, които се сражават срещу Дамаск, а от другата страна са революционни гвардейци от Иран и алевитски отряди на режима, подкрепяни от Русия. На бойното поле в момента на страната на президента Башар ал Асад се сражават афганистански, пакистански и иракски шиитски групи, финансирани и въоръжавани от Иран. САЩ и регионалните им съюзници от Залива начело със Саудитска Арабия обаче не биха позволили победа на иранския проект за хегемония над региона. Целият този кървав хаос показва, че дори да настъпи краят на ИДИЛ в Сирия и Ирак, това ще даде началото на нови ожесточени конфликти.

* Мохамед Халаф е журналист и хоноруван преподавател във Философския и Журналистическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски"

Фотограф : Капитал