Двете лица на Братислава
Първата среща на европейските лидери след Brexit трябваше да стане символ на солидарност, но разкри разделенията в ЕС
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Темата накратко:
- Срещата в Братислава трябваше да покаже, че ЕС може да работи и без Великобритания в условия на кризи. Тъй като все още никой от двете страни на Ламанша не е наясно как трябва да протече процесът по Brexit, фокусът бе изместен в посока сигурност.- Единствените теми, които могат да обединят европейските лидери в момента, са тези за затягането на граничния контрол и единната европейска армия. Липсваха разговори за проблемите на еврозоната.
- Не е ясно дали България печели нещо повече от няколко десетки милиона евро за бежанците, като например подкрепа за присъединяване към Шенген и валутния съюз.
"Грандиозен успех." Така бе описан поредният дипломатически поход - този път в посока Братислава - на премиера Бойко Борисов от раболепните на правителството български медии. Факт е, че решението от срещата на върха в словашката столица България да получи спешно 160 млн. евро бе една от малкото конкретни новини, но това, погледнато по-отгоре, всъщност е точно обратното на успех.
Извън обещаните милиони най-важните изводи бяха направени от трима европейски лидери. "Европа е в критична ситуация", заяви неформалният лидер на ЕС Ангела Меркел пред своите европейски колеги. Като "екзистенциална криза" пък описа ситуацията президентът на ЕК Жан-Клод Юнкер. "Турбулентни времена, белязани от кризи и конфликти", включи се и президентът на Съвета на Европа Доналд Туск. Тези заявления трябва да притесняват всички страни членки и най-вече България. Защото краткосрочният финансов дивидент и превръщането на страната в "пазач" на портата на "Крепост Европа" не може да компенсират негативите, които неминуемо ще последват за България в един все по-фрагментиран съюз.
Сигурността и бежанците във фокус
А индикациите за това са явни. Срещата в Братислава трябваше да покаже, че ЕС може да работи и без Великобритания в условия на кризи. Тъй като все още никой от двете страни на Ламанша не е наясно как трябва да протече процесът по Brexit, фокусът бе изместен в посока сигурност. "Хората разбираемо очакват от техните лидери да защитят мястото, където живеят, и да осигурят сигурност", заяви в писмо преди срещата Доналд Туск. Затова и на върха на дневния ред бяха поставени цели, които или са лесно изпълними, или звучат гръмко - засилване на граничния контрол и на вътрешната сигурност на континента, създаване на обща европейска армия и справяне с младежката безработица.
По първата идея за нова гранична агенция Фронтекс 2.0 се работи още от миналия декември, а ЕК подготвя общ антитерористичен закон също оттогава. Според Ивайло Яйджиев от Института за европейски политики новата служба за гранична охрана ще даде на Фронтекс малко по-голям бюджет, правомощия, екипировка и екип, но за охраната на границите ще продължи да се разчита на държавите членки. "Ако системата успее да запуши "дупките" във външния контрол, това ще позволи да се премахнат временните вътрешни контролни пунктове в рамките на Шенген", смята Яйджиев и добавя, че това е далеч от решение на мигрантската криза, което изисква обща политика по даването на убежище и легален начин за кандидатстване – мерки, за които още не се говори. Идеята за единна армия пък е реверанс на Германия към Франция, която трябва да има централна роля в изграждането ѝ, но ако наистина се случи, ще отнеме десетилетия.
В крайна сметка единственият дългосрочен резултат от срещата бе договорката в следващите шест месеца да се изработи "пътна карта" от мерки, които трябва да възвърнат общественото доверие в ЕС.
Надигащото се недоволство срещу Меркел
Отвъд гръмките заявления за по-солидарен съюз в Братислава прозираше засилващото се недоволство на все повече европейски държавници от германското лидерство. Вишеградската четворка, предвождана от унгарския премиер Виктор Орбан, се обяви за повече власт в ръцете на националните правителства и по-силни външни граници. Орбан директно нарече политиката на отворени врати към бежанците на Меркел "самоунищожителна и наивна". Самата германска канцлерка се опита да изкара срещата изключително ползотворна и заяви, че трудните въпроси не са били избягвани, а всичко е било дискутирано. Италианският премиер Матео Ренци обаче счупи витрината на привидното единство, като отказа да се присъедини към пресконференцията на Меркел и френския президент Франсоа Оланд след срещата. Ренци директно обвини ЕС, че няма план за решаване на бежанската криза, политиката на бюджетни ограничения и дори критикува двойния стандарт на Брюксел, който неглижира увеличаващия се излишък по текущата сметка на германската икономика. "Братислава сякаш "забрави" за проблемите в еврозоната", смята Ивайло Яйджиев. Според него това е притеснително, тъй като "виждаме ясни банкови проблеми в Италия и Германия, а банковият съюз все още остава само наполовина изграден."
Ренци не е сам - скорошната среща на Средиземноморския клуб на южноевропейските държави на 9 септември излезе със собствена декларация срещу политиките за остеритет и нуждата от нова формула за икономически ръст и понижаване на безработицата - особено младежката. "Братислава показа, че този ЕС, в който ние влязохме през 2007 г., вече го няма. Целта на ЕС вече не е да бъде модел за лидерство в един отворен свят, а да защитава гражданите, като ги затвори от външните опасности", казва Ивайло Яйджиев. Той все пак определя като положителен факта, че лидерите не са се фиксирали върху рубикона Brexit, а са се опитали да изградят стратегическа насока за бъдещето на ЕС.
С две думи, противниците на Германия в ЕС се увеличават, а настроенията срещу лидерството на Меркел се засилват. Истината е, че неразбирателството в ЕС никога не е утихвало. Сега просто избухна на форума за помиряване, което е симптоматично.
Ако има една сфера, в която европейските страни да са на едно мнение, това е тихият нов курс за справяне с бежанската криза. Миналогодишните разговори за квоти, солидарно разпределение на мигранти от Гърция и Италия към трети европейски страни вече не са на дневен ред. Отвъд повърхностните спорове между източноевропейските страни и Запада, те действаха в изумителен синхрон по затварянето на т.нар. балкански бежански маршрут и подписването на мигрантската сделка с Турция през пролетта. Това намали многократно броя на пристигащите през Егейско море мигранти. Сделката на ЕС с Либия и ООН за общо патрулиране на либийските териториални води пък трябва да ограничи трафика на хора през алтернативния средиземноморски маршрут. Промяната на бежанския дневен ред си пролича и от изказванията на германската канцлерка, която заяви, че "Европа трябва да спре или поне да намали значително нелегалната имиграция".
Какво следва за България
Първият важен за България въпрос е какво ще се случи с отпуснатия от ЕК първи транш от 108 млн. евро и дали се печели нещо повече от няколко милиона "живи пари", по Бойко Борисов. "Паричната помощ показва, че Борисов е успял да използва ролята си на пазач на границите, но не е ясно дали все пак е нямало възможност това да бъде използвано като аргумент за влизане в Шенген или дори в еврозоната", смята Ивайло Яйджиев. Президентът на ЕК Юнкер каза пред репортери в Братислава, че парите ще отидат за опазване на границата, а дни преди това българският премиер заяви от самата бразда, че с парите ще довърши оградата. Впоследствие обаче говорителката на ЕК Наташа Берто заяви, че фондовете на комисията не финансират изграждането на огради, а охраната на границата, както и изграждането и управлението на мигрантски центрове. В унисон с антимигрантските настроения в страната, ако европейските пари отидат за изграждане или разширяване на бежански лагери, това ще бъде сигурен удар по популярността на Борисов.
Вторият важен за България момент са призивите за затягане на граничния контрол и създаването на нова, по-силна агенция Фронтекс. Това, разбира се, е добра идея, но от нея може да има и косвени негативни ефекти. Повече подкрепления по границата биха дошли добре за Гранична полиция, биха подобрили капацитета ѝ и биха попречили на схемите за корумпиране на отделни служители от каналджии. От друга гледна точка обаче засилването на охраната по сръбско-българската граница и включването на Фронтекс започна да затруднява каналджиите и това доведе до увеличаване на хората в българските бежански лагери, въпреки че в страната навлизат рекордно малък брой хора след сделката с Турция. Оставането на повече бежанци в България със сигурност ще налее масло в огъня, пален от националистически партии като ВМРО, които организираха протести срещу бежанските центрове в Харманли и "Овча купел" - София. Нещо повече - ако бежанците остават в България, правителството няма как да продължи да неглижира създаването на работеща интеграционна програма. "Докато тази солидарност е позакъсняла, но добре дошла, проблемът за България не е в липсата на пари", смята Ивайло Яйджиев. Според него динамиката на бежанската криза е такава, че при липса на работещ наднационален механизъм всяка страна членка има интерес да поддържа лоши условия с цел да убеди бежанците да не влизат и да не остават на нейна територия. "Докато тази динамика не се промени, допълнителните средства и екипировка няма да разрешат проблема", добавя Яйджиев.
Следващите шест месеца ще са от ключово значение за посоката, в която Европа ще поеме, а това ще повлияе и на България. Лидерите на ЕС си дадоха толкова време да начертаят "пътната карта" за бъдещето на обединена Европа. Предстои да видим дали Турция отново ще отвори въпроса с визовия режим и как това ще се отрази на мигрантската криза. Несъмнено ефектите от влошаване на отношенията Турция - ЕС ще се усетят и в България. Междувременно ще се проведат избори в някои от най-важните европейски държави - Германия, Франция, Холандия, може би и Испания. Във всяка от тези страни се засилват позициите на крайно антиевропейски партии. А да не забравяме и Brexit, който остава на дневен ред въпреки неглижирането му от всички страни. Несъмнено европейските лидери имат за какво да си мислят до юбилейния 60-и рожден ден на Европейската общност, когато ще се срещнат отново, този път в Рим.
Интервютата взе Марина Станева
Ищван Хегедуш: Национализмът и популизмът ще подкопаят ЕС
Председател на неправителствената организация Hungarian Europe SocietyУспя ли срещата в Братислава да изпрати послание за единство или разделението стана още по-видимо?
Европейските лидери успяха да намерят един вид общ език относно бежанската политика, но не успяха да представят истински програми, особено предвид бремето на Гърция и Италия. Точно затова италианският премиер Матео Ренци не бе доволен. От друга страна обаче, острата риторика, използвана от унгарския премиер Виктор Орбан, не помага.Доколко значима пречка е Вишеградската четворка (Унгария, Полша, Чехия и Словакия)?
Вишеградската четворка изглежда много разделена и може би дори вече не съществува като силен блок, тъй като Орбан е относително сам във възгледите си. Чешкото и дори полското правителство интерпретираха срещата по един доста по-приятелски начин, да не говорим за словаците, които бяха домакини. Само Орбан заяви, че Братислава е провал. Така че на практика Вишеградската четворка може и да не иска да е контрабаланс на по-хуманистичния подход към имиграцията. А чехите и словаците не искат да бъдат част от "нелибералната демокрация" на Орбан.Достатъчна ли е 6-месечната пътна карта, договорена на срещата, за възвръщане на общественото доверие в ЕС?
Общественото доверие съществува в много страни членки, макар да не е толкова силно заради серията от кризи. Докато в някои други страни членки кризите са много по-дълбоки, като например в Австрия и Франция. Но всякакви пътни карти и предложения могат да имат ефект единствено в дългосрочен план.Какво означават заключенията от Братислава за Централна и Източна Европа? Техните притеснения бяха ли взети под внимание?
Бе изпратено посланието, че солидарността е необходима. И ако посткомунистическите страни се концентрират само върху икономическите изгоди, това може да доведе до разделение между Изтока и Запада. Особено ако не покажат съпричастност с тези, които са в нужда. Повечето централноевропейски държави разбират това. Ако искаш да имаш единен ЕС в бъдеще, национализмът и популизмът ще подкопаят проекта.
Улрике Геро: Поражда се чувството, че никой не знае какво да прави
Директор на департамента по европейски политики и изследване на демокрацията към Дунавския университет в Кремс, АвстрияУспя ли срещата в Братислава да изпрати послание за единство или разделението стана още по-видимо?
Колкото и германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Франсоа Оланд да твърдяха, че имат пътна карта, толкова италианският премиер Матео Ренци казваше, че това е нищо. До голяма степен имаше символизъм в преструването, че има единство, но липсва ясна идея за договорената пътна карта. Ако прибавим и речта за състоянието на съюза на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер от миналата седмица, се поражда все по-голямо чувство, че никой всъщност не знае какво да прави.Доколко значима пречка е Вишеградската четворка (Унгария, Полша, Чехия и Словакия)?
Унгарският премиер Виктор Орбан и лидерът на управляващата партия в Полша "Право и справедливост" Ярослав Качински имат особено некооперативни позиции в ЕС. Но това е порочен кръг. Дори словенският премиер, който бе няколко пъти в германското радио миналата седмица, бе доста враждебен към институциите на ЕС и канцлера Ангела Меркел. И това изобщо не звучеше като единство.Достатъчна ли е 6-месечната пътна карта, договорена на срещата, за възвръщане на общественото доверие в ЕС?
Не смятам така, тъй като има два проблема. Въпросът за Brexit в своята същност не беше засегнат, а Европейският съвет се отнесе към темата за сигурността по един уклончив начин. По отношение на пътната карта за Brexit нямаше ясни правила за процеса. И ако сега изпратим сигнал, че вместо да се грижим за гражданите, оставяме границите отворени за стоки, услуги и капитали, но не и за хората, защото жертваме свободното им придвижване, европейският проект се е насочил в грешна посока.Какво означават заключенията от Братислава за Централна и Източна Европа? Техните притеснения бяха ли взети под внимание?
Въпросът е какви точно са техните притеснения и дали са легитимни. Ако притесненията са, че не искат прекалено много бежанци, тогава те не са легитимни по отношение на справедливото разпределение на имигранти из ЕС. Ако притесненията са, че искат да бъдат защитени от Владимир Путин, Русия и в сферата на енергийната политика, това трябва да бъде взето под внимание. Има легитимни и не толкова легитимни притеснения. Освен това трябва да се вземе предвид, че има пълна ерозия на някои страни членки, особено на Унгария и Полша, които подкопават върховенството на закона и не спазват самата ценностна система на ЕС. Но пък обявяват своите притеснения.
Манюел Лафон Рапнуй: Трябва да действаме по-ефективно на колективно ниво
Ръководител на парижкия офис на Европейския съвет по външна политика (ECFR)Успя ли срещата в Братислава да изпрати послание за единство или разделението стана още по-видимо?
Не мисля, че успя да покаже единство, защото в този случай щяха да са необходими конкретни решения. Проблемът сега е не да се покаже единство, а да може да се действа. Очакваше се, че Братислава няма да е мястото, на което ще се вземат дръзки решения, но чувството е, че резултатите са незадоволителни. Те показват, че разногласията са достатъчно дълбоки в този момент, който бе подготвян от седмици от всички участници и който не успя да произведе резултата, който бе очакван поне като наратив. Хората знаеха, че няма да има големи решения, но имаше очаквания, че ще се даде нещо като нов импулс. А това не стана така.Доколко значима пречка е Вишеградската четворка (Унгария, Полша, Чехия и Словакия)?
Всеки може да критикува всичко, но това не значи, че има реална мощ. Точно един от проблемите сега е, че въпросът е кой е по-силен, а не какви колективни действия може да предприемем, за да променим нещата. Ако въпросът е дали Вишеградската четворка се държи като блок и налага вето на дадени решения, това не е сила, това е пречка пред колективните действия. Силен си, когато водиш към колективни действия, когато успееш да постигнеш съгласие със своите партньори, а не когато критикуваш и не се съгласяваш. Вишеградската четворка е значим играч, опитва да се координира, но ако се стреми да бъде блок в рамките на ЕС, само ще усложни живота на съюза. Въпросът е как да постигнем колективните действия, които са ефективни и от които се нуждаем, за да се изправим пред множеството кризи, включително бежанския проблем, тероризма, липсата на просперитет, младежката безработица и други.Достатъчна ли е 6-месечната пътна карта, договорена на срещата, за възвръщане на общественото доверие в ЕС?
Това, което ще възстанови доверието на хората, са доказателства за ефективни решения, които ще се прилагат на практика. Вярвам, че европейските лидери са осъзнали, че липсата на доверие е толкова силна, че няма да бъде решена само защото се е провела среща и са били представени планове и пътни карти. Хората искат да видят как това има позитивен ефект върху живота им. Те искат да видят резултати и това ще възстанови доверието им. Пътната карта е стъпка в тази посока, но не е достатъчна. И не смятам, че някой вярва, че е достатъчна.Какво означават заключенията от Братислава за Централна и Източна Европа? Техните притеснения бяха ли взети под внимание?
Ключовият въпрос е как да направим нещо на равнището на всички страни членки, а не да се вземат предвид само притесненията на една или друга група. Това, което ще означава за Централна и Източна Европа, ще означава същото за Западна, Северна или Южна Европа. Не сме стигнали още до момента, в който Европа е достатъчно силна, за да се справя с предизвикателствата, които я притискат. И трябва да работим по този въпрос. Това се отнася еднакво за всички. Очевидно не всички имат еднакви приоритети и не всички усещат натиска от тези предизвикателства по еднакъв начин, но ние сме в това заедно. Ако искаме да действаме колективно, не можем единствено да се фокусираме върху своите приоритети, а трябва да погледнем голямата картина. И да видим как можем да действаме по-ефективно на колективно ниво.
8 коментара
1. ЕС трябва да започне действителна депортация на всички нелегални имигранти и такива с отхвърлени молби за убежище към родните им страни или трети страни по договореност. Съмнява ме обаче политическата воля,макар че който го започне ще пожъне невероятен политически успех.
2. Промяна на цялото законодателство за кандидатстване за убежище и отхвърляне на възможността за предоставяне при нелегално пресичане на границата.
3. Изграждане на миграционни центрове в БИ и Сев. Африка с цялостна инфраструктура и интегриране към локалните иконномики.
4. Радикални мерки за справяне с набъбващата банкова криза в Италия и други страни / включително по-бързо изграждане на банков съюз поне в рамките на еврозоната и общи облигации / .
5. Промяна на подхода към младежката безработица,нивата на бюджетен дефицит при определени случаи,но със стриктни условия.
6. Тотално пренасочване на еврофондовете и програмите към стимулиране на иновации,растеж и наука.
7. Изграждане на действително силна гранична агенция с наднационални правомощия и забързано изграждане на общоевропейски сили за бързо реагиране / 60 000 - 80 000 души /, които да станат гръбнака на бъдеща ЕС армия.
Най-добрата и доказано работеща европейска интеграционна политика е приложена още преди 500 години от Техни Испански Кралски Величества Изабела Кастилска и съпруга и Фердинанд Арагонски-а именно НЕЗАБАВНО (може и НЕДОБРОВОЛНО) ПОКРЪСТВАНЕ!!! на всички евреи маври бахайци и китайци,за КАТЕГОРИЧНО НЕЖЕЛАЕЩИТЕ между тях да се покръстят-еднопосочен билет до Константинопол
........Испанската историография не дава данни за смайващи примери на Християнски подвизи като раздаване на имущество на сиромаси,аскетизъм и мистицизъм сред потомците на новопокръстените(интегрирани) европейци,но което е по-важно не дава и данни за взривове, тероризъм,джихад и нападения над жени от горепосочените нови европейци
До коментар [#2] от "onufrii":
Това е точно така. На съвременните западни политици им липсва мъдрост и далновидност, пропити са от либерална глупост и действат първосигнално. Едно привидно добро дело може да има ужасни последици за поколения напред, и обратно. Не случайно народът е измислил поговорки като "Трай бабо за хубост". Християнството също учи на мъдрост и разум, а не на необмислени действия.
Евреите през 1492 и после циганите двадесет години по-късно са изгонени със закон от Испания и Португалия (само тези които не са приели християнството) За да се следят дали тези които са се покръстили (марони) - действително спазват християнството се засилва религиозната полиция (позната у нас като инквизиция - Туркемада е първия инквизитор по това време) Всъщност за цялото време в Испания от инквизицията са осъдени малко над 3000 човека (за всеки един случай има досие и съд с поне три заседания - първоначално съдът е бил в град Авила) За следващите два -три века Испания и Португалия стават едни от най-успешните държави в света
До коментар [#1] от "thepirineagle":
Много добър коментар!
Но смеем ли да се надяваме поне половината от това да бъде реализирано.
До коментар [#1] от "thepirineagle":
Точно така. Бих добавил в изнесените центрове на БИ и СА да се създадат комисии за приемане и разглеждане на случаите на бежанци,в ключ утежни и политически. Самите потенциални бежанци се оставят да изчакат решението там.
Всъщност това, че братиславската среща завършва без особени резултати, е нещо, което трябва да ни радва. Защото тя можеше да завърши с някакви реални резултати само ако Меркел и Юнкер бяха успели да наложат своята воля, а тяхната воля е нещата в ЕС така да се променят, че всичко да си остане на практика такова, каквото е и сега. Като се тушират само националистическите процеси в почти всички държави на ЕС, но основно в богатите. Нещо, което е невъзможно, защото точно сегашното управленческо състояние на ЕС е в основата на тези процеси.
Събитията, които заливат Европа (ЕС), не са случайни, както не е случайно и това, че след 2007 година ЕС е в обща криза. Криза, започнала ПРЕДИ началото на масовото ислямско нашествие в Европа. Криза, която неочаквано обхваща не бедните държави, а богатите. И която извади на показ фалшивото благоденствие на такива държави, като Гърция и Италия, които зад привидното си процъвтяване всъщност са банкрутирали. И криза, която във връзка с предварителните избори за избор на кандидат-президенти в САЩ неочаквано избухна и там, и то в неподозирано големи и дълбоки размери.
Тази криза е почти изцяло политическа. И засяга не една или друга отделна държава, а цялата политическа система, в която САЩ имат преобладаващо влияние. Защоно в САЩ сега финансово-икономическа криза няма. Кризата е предисвикана от начина, по който нетният национален продукт на САЩ се разпределя във вид на чист доход между социалните (класовите) групи в държавата. И от нарастващата социална несугурност на така наречената СРЕДНА КЛАСА в САЩ. И тъй като това зависи не толкова от икономиката, колкото от политиката, която под формата на закони регламентира пазарните отношения между социалните групи в обществото, както и начина на разпределяне на чистия доход между тях, кризата е не икономическа, не финансова, а политическа. И не случайно тя избухна в един изцяло политически процес: В процеса на предварителните избори за кандидат-президенти на САЩ.
В ЕС нещата са аналогични, макар и не толкова ясни. Защото тук нетният продукт на съюза като цяло се дели най-напред между държавите-членки на съюза (което става по правила, определени от договора за членство и допълвани от нормативните разпоредби на Еврокомисията и Европарламента, които са задължителни за националните правителства), а след това и между социалните (класовите) групи в различните държави. И именно този начин на разпределянето на нетните доходи, най-напред между държавите, а после и между социалните групи в отделните държави, води до бурно финансово-икономическо развитие на Германия и затъването в дългове на такива държави, като Италия например (дълг в трилиони евро) и засилваща се бедност (като в България например). И до засилването на национализма, доколкото пазарните отношения между държавите от ЕС, регламентирани от управленческите органи на Съюза, са една от основните причини за нарастване на разликата в степента на икономическо развитие на държавите в него. Факт, който обяснява защо Италия като част от триото ГЕРМАНИЯ + ФРАНЦИЯ + ИТАЛИЯ, което Германия иска да използва, за да продължи да използва своите преимущества, предоставени ѝ от договорите и решенията на ЕС, се дистанцира от това трио. Което ще направи още по-невъзможно търсеното от Меркел и от Юнкер стабилизиране на управленческите структури на ЕС такива, каквито те в момента са. Още повече, ако Меркел и Юнкер продължат да си въобразяват, че могат да продължат да толерират ислямското нашествие и едновремено да запазят ЕС.
Може ли ЕС да се стабилизира, да оцелее и да продължи да се развива не само икономически, но и политически?
Може! Но първо трябва да спре навлизането на нови нашественици в него и да затвори границите си за нови имигранти. А едновременно с това и да промени пазарните правила за отношенията между държавите от ЕС. Тоест, като или напълно премахне границите между тях, или напъно ги възстанови, като им върне и целия суверенитет.
Като за начало могат да регистрират всички бежанци веднагически на територията, на която се намират. Особено в Сърбия. Всички индианци от Централна Азия да се депортират там, където им е мястото - на Изток в някоя мирна държава. Европа няма работа да прибира хора от другия край на света, само защото им се живее като германци. Сирийците и Либийците поне са на границите, какво поражда нуждата "бежанци" да пропътуват половината свят?!
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.