Руските избори на Америка

Със или без дългата ръка на Кремъл това вече се случва. В забележително неприятната кампания преобладават истерията и ударите под кръста и почти отсъстват политиката и истинските дебати. Един от кандидатите не спира да обяснява, че изборите може да бъдат фалшифицирани, и отказва да гарантира, че ще признае резултата им. Освен това пръска дезинформация и създава объркване по методи, които, както отбелязва колумнистът на Financial Times Гидиън Рахмън, сякаш са извадени от книгата на Питър Померанцев за сегашната кремълска пропаганда "Нищо не е истина и всичко е възможно". Както и да приключат "руските избори" на Америка, следващият й президент ще трябва да управлява една разделена страна, половината от която е разочарована, гневна и не му вярва.

Когато ФБР удари

Само преди дни преднината на Клинтън пред Тръмп в проучванията изглеждаше толкова комфортна, че сякаш изборите бяха решени и само нещо извънредно можеше да й препречи пътя към Белия дом. И точно тогава гръмна мината с новата порция имейли от противоречивия частен сървър на бившия държавен секретар. Анализ на Citi посочва, че това може да се окаже "черният лебед", който да има "значим ефект върху надпреварата".

Около действията на Коми витаят доста въпросителни. В статия за в. New York Times Ричард У. Пейнтър, професор от правния факултет на University of Minnesota и бивш главен адвокат по етичните въпроси към Белия дом (2005 - 2007 г.) посочва, че директорът на ФБР вероятно е нарушил закона "Хач", който забранява възползване от служебно положение за повлияване върху избори. От лагера на Клинтън обвиниха републиканеца Коми във фрапиращ двоен стандарт, след като стана ясно, че по-рано този месец той е бил против решението на американското правителство официално да посочи Русия като виновник за кибер атаки с цел манипулиране на изборите, с аргумента, че това се случва твърде близо до датата 8 ноември. А сега самият той 11 дни преди вота обявява публично евентуално разследване по имейли, за които още не е доказано, че са свързани с Клинтън, и ФБР тепърва ще проучва. Лидерът на демократичното малцинство в Сената Хари Рийд атакува Коми, че стои върху "експлозивна информация" за тревожни връзки на кампанията на Тръмп с Русия. Дори републиканци, които критикуваха ФБР за прекратяването на разследването за имейлите на Клинтън през юли, сега застанаха срещу Коми.

Извън съмненията за адекватността на постъпката на директора на контраразузнаването, въпросът е какъв ще е ефектът върху шансовете на кандидата на демократите. Факт е, че случката удря Клинтън по най-уязвимото й място. Атаките на Тръмп, че тази афера е "по-голяма от Уотъргейт" може да са пресилени, но тя ще затвърди и без това дълбокото недоверие към бившата първа дама. Въпреки това поне за момента проучванията не отчитат особено разместване. Анкета на NBC/SurveyMonkey, направена в дните непосредствено след изявленията на Коми, показва, че Клинтън продължава да води пред Тръмп на национално ниво с 47% срещу 41%. Сондаж на ABC/Washington Post и YouGov също не отчита видим ефект. Изборният наблюдател Нейт Кон пише във в. New York Times, че проучванията вероятно ще отскочат леко в другата посока, но фундаментите на надпреварата едва ли ще се променят. Въпросът с имейлите на Клинтън отдавна е пред публиката и хората, за които това е проблем, така или иначе не я подкрепят. Последното припламване на скандала едва ли ще накара онези, които са решили да гласуват за нея, внезапно да предпочетат Тръмп.

Дори да не засегне шансовете й да спечели обаче, "октомврийската изненада" вероятно ще се отрази на способността й да управлява. Още преди подаръка на Коми изглеждаше вероятно в провеждащите се паралелно с президентския вот избори за Конгрес републиканците да запазят контрола си над Камарата на представителите. Само че и 1% откат срещу Клинтън може да се окаже решаващ за мнозинството в Сената. Без превес на демократите там възможностите на евентуалната обитателка на Белия дом да прокара нещо значимо през Конгреса ще спаднат значително. А и колкото по-малка е победата й над Тръмп, толкова по-лесно ще бъде за него да подклажда съмнения и гняв, че изборите са "откраднати".

От Русия без любов

Именно посяването на хаос е най-логичното обяснение за сериозните подозрения за руска намеса в кампанията, които Путин отхвърля като "истерия". Действително изглежда странно Кремъл да се опитва не особено прикрито да помага на Тръмп, след като е по-вероятно така да го лиши от гласове, вместо да му даде аванс, предвид факта, че според данни на Pew Research Center близо 70% от американците имат негативно отношение към Русия.

Само че амбицията на Москва едва ли е да вкара републиканеца в Белия дом. "Русия иска не толкова да повлияе на изхода от американските избори, колкото да представи нещата така, че гражданите на САЩ, които смятат страната си за образцова демокрация, да не са сигурни в легитимността на вота", казва пред "Капитал" директорът на вашингтонския Center on Global Interests Николай Злобин. Допълнителен плюс е, че Америка ще се дискредитира пред света и съответно ще има по-малко тежест да изнася лекции по демокрация и да критикува начина, по който се правят избори в Русия. Самият Путин неведнъж е критикувал избирателната система в САЩ, където, както не пропуска да припомни, е имало случай, когато президентът е получил по-малко гласове от противника си. "И вие наричате това демокрация", попита риторично наскоро Путин чуждестранни журналисти. Целта на руския президент, отбелязва в свой анализ Фиона Хил от Brookings Institution, е да "подкопае международната репутация на САЩ като изтъква недостатъците на американската партийна политика".

Всъщност и без провокациите от Кремъл тази кампания вече прескочи почти всички граници на политическата нормалност. След като и ФБР стана част от предизборната лудост, тв водещият Джон Оливър простена в шоуто си: "Моля, нека това свърши скоро." Остават още няколко дни, а след това за победителя, който и да е той, започва наистина трудното.

По темата работи и Александър Братерский, Москва