Всички погледи към холандския Тръмп

Експлозивната тема за идентичността

Вилдерс обещава "патриотична пролет" в Европа, при която популистките партии ще бъдат във възход. И посочва, че заявките на другите формации да не работят с него ще бъдат забравени, ако той получи достатъчно места в парламента. Премиерът Рюте и други холандски традиционни партии вече обединиха позиции, че няма да се коалират с Вилдерс. Като основна причина те посочват призивите му за напускане на ЕС и за забрана на джамиите и Корана.

Крайнодесният политик е категоричен: "Не можеш просто така да пренебрегнеш 2.5 млн. души след демократични избори." Той предрича "мирен бунт", ако това стане. Рюте му отговори остро в социалните мрежи: "Нула процента възможност, Герт, НУЛА процента. Това. Няма. Как. Да. Стане." От друга страна обаче, въпросът е дали вероятната алтернатива за ляво-дясна коалиция от пет и повече формации ще бъде достатъчно стабилна. И дали тези партии с малко общи неща помежду си ще намерят и друга причина да останат заедно освен желанието да изолират Вилдерс. Подобен сценарий би разгневил поддръжниците на крайнодясното, които биха решили, че техният глас е пренебрегнат.

Като централна за холандските избори изкристализира експлозивната тема за идентичността. Постепенно Рюте става все по-малко либерален, повлиян от силното представяне на Вилдерс в социологическите проучвания. "Далеч преди Тръмп друг популистки политик с екзотична прическа вече вдигаше вълни", обобщава анализ на британската ВВС. Това принуди холандския премиер да публикува твърдо отворено писмо, с което се опита да си върне територията, изгубена в полза на крайнодясното. В него пише, че "има нещо сгрешено в нашата страна" и че холандските свободи са застрашени, тъй като жени с къси поли и гейове са обиждани. Рюте казва на онези имигранти, които по неговите думи "отказват да се адаптират", "да се държат нормално или да напуснат".

Тази тенденция за завой надясно дори от страна на мнозина центристи кара някои анализатори да обобщят, че не е нужно да се чака до края на изборния ден, за да се определи как се е представил Вилдерс. Защото в известен смисъл той вече е спечелил. Макар и конвенционалната логика да подсказва, че няма да може да сформира управляваща коалиция. "Вилдерс тласка няколко холандски партии към политика на защита на интересите на националното население. Освен че Рюте написа отворено писмо, насочено към имигрантите и бежанците, социалдемократите поощряват "патриотизма", обяснява пред "Капитал" Кас Муде от University of Georgia.

САЩ първи, Холандия втора

Като самообявил се почитател на Тръмп крайнодесният политик споделя опозицията на американския президент към имиграцията от мюсюлмански страни, недоверието му към медиите и любовта му към Twitter. Неговите предизборни лозунги включват "Да направим Холандия отново велика" и "Холандия е наша". Победата на републиканеца на президентския вот в САЩ без съмнение окуражи Вилдерс. "Американските му контакти натискат за среща с Тръмп с надеждата, че това ще даде на холандеца нова платформа за откритата му критика към ЕС от сърцето на една от основалите съюза държави. От своя страна поддръжниците на Тръмп виждат кампанията на Вилдерс като следваща стъпка след британския вот за Brexit и победата на републиканеца в САЩ за един популистки бунт, който ще разтърси световния ред", пише Politico.

Освен ако не стане точно обратното. В материала си за Politico "Как Тръмп ще спаси Европа" Марк Ленърд и Весела Чернева от Европейския съвет за външна политика обобщават: "Антипатията на новия американски президент към ЕС е толкова голяма, че в крайна сметка може да възпламени отново колебливото усещане на блока за обща цел. Иронично, но дълбоко евроскептичният Тръмп и неговият съюзник в Кремъл може да осигурят тласъка, от който се нуждае Европа, за да разреши най-накрая своите най-големи кризи. Ако не друго, тези две демонстрации в стил "силният мъж" ще дадат значителен стимул за поддържането на европейския проект жив."

Дали от това шансовете на Вилдерс ще пострадат, ще стане ясно на 15 март. Но не може да се отрече, че той вече оказа влияние както върху политическия дебат и език, така и върху партийния пейзаж в Холандия. Което без съмнение е постижение.