Отровен възход

Помощ, евроскетптици!

Големите победители са две от знаковите формации на европейското крайнодясно - UKIP и "Национален фронт". Макар и шокиращ, възходът им ще има по-голям ефект върху вътрешната политика в собствените им страни, отколкото върху самия ЕП. "Френският вот за "Национален фронт" бе срещу президента Франсоа Оланд. До голяма степен успехът на UKIP бе плесница в лицето на Камерън", казва пред "Капитал" Йорг Форбрих от програмата за Централна и Източна Европа на German Marshall Fund.

Триумфиращ, британският евроскептик Найджъл Фараж заяви: "Неизбежността на европейската интеграция свършва тази вечер." За пръв път от над сто години различна партия от лейбъристите и консерваторите печели национални избори на Острова и макар двете основни политически формации да твърдят, че имат средствата, с които да противодействат на UKIP, изглежда, че алтернативите им са на изчерпване.

Влиянието на лидера на UKIP вече се усеща. Първо, управляващите консерватори, които сега останаха трети на вота, ще минат още по-вдясно от страх, че губят симпатизанти, и ще станат още по-безкомпромисни към имигрантите. И второ, ще втвърдят допълнително тона към Брюксел. Те вече обещаха референдум за излизане от ЕС, ако останат на власт още един мандат, а Камерън открито говори, че съюзът е станал "твърде голям, твърде командващ и твърде бъркащ се".

"Подемът на UKIP създаде трудности както за консерваторите, така и за лейбъристите и либералдемократите. Това ги направи много нестабилни и ги накара да се страхуват за електората си", обяснява пред "Капитал" проф. Джордж Джоунс от London School of Economics. Но според него това е временен феномен и на парламентарния вот избирателите ще гласуват различно. "Те виждат, че UKIP не е партия, която може да състави правителство, а форма на протест, когато си ядосан на управляващите. И влиянието на Фараж тогава ще изчезне", смята Джоунс.

Засега обаче евроскептиците са тук, за да останат. "Хората се изказаха ясно и силно. Те искат да бъдат предпазени от глобализацията и да си върнат контрола над собствената съдба от евробюрократите", заяви лидерът на "Националния фронт" Марин льо Пен пред ликуващи привърженици и призова за незабавно разпускане на парламента. Победата й е болезнен удар не само за непопулярния Оланд и останалите на трето място управляващи социалисти, но и за ЕС, тъй като Франция винаги е била в сърцето на европейския проект. Президентът мигновено смени тона и заяви, че "отдалеченият" ЕС трябва да се реформира.

Макар "Националният фронт" да разполага с едва две места във френския парламент, отсега нататък неговите послания ще оставят своя отпечатък върху политиката в Париж. Като доказателство бившият президент Никола Саркози, за когото се смята, че отново има амбиции към поста, директно оспори някои от фундаментите на ЕС, като заяви, че Шенген трябва да се закрие и на негово място да се създаде нова зона, а Брюксел трябва да се откаже от част от правомощията си. Същевременно и левицата, и десницата вероятно ще започнат да се противопоставят на болезнените, но нужни икономически реформите, които Оланд най-после се престраши да започне.

Напълно различни

Евроскептиците трудно ще успеят да се обединят в ЕП, загърбвайки различията си заради общата цел да саботират Брюксел отвътре. Фараж отказва обединение с "Национален фронт", защото според него партията не е скъсала с расисткия си имидж. Той сочи като причина за изненадващо ниския изборен резултат на холандската ксенофобска Партия на свободата на Геерт Вилдерс именно сключения "токсичен" съюз с Льо Пен миналата година. Но същевременно Фараж се срещна с Бепе Грило, за да обсъдят евентуално бъдещо сътрудничество. "Съдейки от опита на национално ниво, популистите и радикалите са успешни само докато са извън демократичните институции. Веднъж избрани в парламента, за тях обикновено е трудно да дефинират политически програми, да постигнат компромис с другите партии и да инвестират време и енергия във важни политически въпроси. Затова е малко вероятно да бъдат успешни в европарламента. Те се различават едни от други прекалено много, за да сформират кохерентен блок", прогнозира Форбрих. Той ги нарича политически аматьори, които ще се удавят в парламентарните процедури. Но допълва, че дори да нямат сериозно влияние върху работата на ЕП, те все пак могат да отровят европейския дебат.

Даниела Кийтц от германската фондация "Наука и политика" (SWP) също не очаква голям ефект върху функционирането на европарламента. Тя посочва, че UKIP и "Национален фронт" нямат много допирни точки и подобни партии често не гласуват по един и същи начин. "А това им дава по-малко влияние. Медиите ще следят изказванията им в пленарната зала, те ще дават интервюта, но няма наистина да участват в правенето на политика", казва Кийтц пред "Капитал".

Изолиране или включване

Но пагубното влияние вече се усеща. Възходът на екстремизма от крайнодясно до крайноляво из целия ЕС накара умерените политици да възприемат някои от идеите на популистите, за да не губят гласоподаватели – например италианският премиер Матео Ренци прибягва до заемки от изказванията на класиралия се втори на евровота популист Бепе Грило и неговото "Движение пет звезди".

Трудно е да се омаловажи фактът, че страховете, на които се крепи подемът на екстремистите, са съвсем реални за много европейци. "Политическите елити на европейско и национално ниво трябва да погледнат много внимателно защо популистите отбелязаха толкова силен резултат. Това включва въпроси като икономическото развитие, социалната справедливост, имиграцията и социалната интеграция. Ако тези теми не получат сериозен отговор, общественото недоволство ще продължи да подклажда радикализма", твърди Форбрих.

Според Даниела Кийтц най-добрият начин традиционните формации да се справят с евроскептиците е не да ги стигматизират, а да се изправят директно срещу лъжливите им аргументи. "Трябва да ги включат в политическия диалог и да покажат, че решенията на другите партии са по-добри. Европейските институции и политици не могат да направят много по въпроса. От партиите на национално ниво зависи да се справят със ситуацията", обяснява Кийтц.

Но е ясно, че ЕС няма как да се прави, че всичко може да продължи както досега. Защото бунтът на гласоподавателите е колкото срещу собствените им политически елити, толкова и срещу отдалечената концепция за "Европа" и нещото, наречено "Брюксел". Притесненията от безработицата, страховете от имиграцията и недоволството, че европейските институции се бъркат твърде много в националните политики, са съвсем реални и легитимни. И ЕС трябва да им отговори по начин, който да гарантира оцеляването му.

Автор : Капитал Преглед на оригинала