Най-сериозният противник на Путин

Самият Титов си партнира в дебата с икономическия съветник на Путин Сергей Глазев – и двамата клонят към това, че е нужно да се наливат пари не във финансови институции, а да се дават кредити на промишлеността. В стратегията за растеж присъстват още цели като понижаване на лихвите на Централната банка, които в момента са 9%, рязко намаляване на данъците за малкия и средния бизнес и въвеждане на данък върху покупките на валута от компании. Членовете на "Столипинския клуб" смятат, че увеличението на държавните инвестиции с една пета до 26% от БВП ще доведе до осезаемо раздвижване.

Всички са съгласни, че спешните реформи са нужни, тъй като ниските цени на нефта не осигуряват икономически растеж, а липсата му води до влошаване на социалната ситуация. "Хората, особено младежите, не виждат перспективи. От тук и участието им в протестни акции," посочва Дмитриева. При последните такива на 12 юни полицията арестува 731 души в Москва, включително лидера на протестите Алексей Навални. Обединяващият лозунг на демонстрациите, които през юни обхванаха над 140 града, е борбата с всепроникващата корупция.

В идеалния вариант в следващия си мандат Путин ще назначи премиер технократ и ще му даде възможност да осъществи мащабни икономически реформи. Само че, както отбелязва водещият на дискусията, главният редактор на руското сп. Forbes Николай Усков, за да се правят реформи, е "нужно у властта да има страх". Бившият зам.-министър на финансите Олег Вюгин, който добре познава много от настоящите министри, смята, че пасивността им се дължи на това, че "не знаят каква ще бъде политическата ситуация в страната".

Сигурното е само, че ако хората излязат масово на улицата, там ще ги изкара не Навални или Дръжавният департамент на САЩ, а икономиката. Реалните доходи падат вече втора поредна година. Проучванията показват, че над 70% от руснаците харчат за храна една трета от заплатата си и се готвят да спестяват, за да могат да си позволят лятна почивка. Според последното изследване на ВЦИОМ около 10% твърдят, че не им стигат парите дори за основни продукти, а 29% - за облекло. Най-тежко е положението в регионите. Московчанинът Роман, наскоро пристигнал в столицата от Ставрополска област, където е роден последният президент на СССР Михаим Горбачов, разказва, че жителите на града, където той е живял, взимат продукти от магазина на кредит. За санкциите, наложени на Русия от ЕС и САЩ, отдавна вече никой не говори – истинският проблем е в структурата на руската икономика и зависимостта й от суровините.

Шведска икономическа маса

Независимо че самият Путин наскоро заяви, че "предишните модели на икономически растеж вече са се изчерпали", не е ясно каква програма ще приеме президентът. Освен идеите на "Столипинския клуб" има и такива на други икономически кръгове, като "Стратегия 2035", предлагана от бившия финансов министър Алексей Кудрин, на когото Путин се доверява повече. Планът на Кудрин за икономическа революция, която да доведе до "експортен бум" и "технологична революция", включва детайли като намаляване на ролята на държавата, приватизация на петролната промишленост, повишаване на пенсионната възраст и увеличаване на разходите за образование, здравеопазване и инфраструктура при стриктен бюджетен контрол.

Главният икономист на рейтинговата агенция "Эксперт РА" Антон Табах счита, че президентът, избирайки план за икономическо развитите след победата на изборите през 2018 г., ще устрои своеобразна "шведска маса". "Той ще подбере това, което счита за нужно от всяка стратегия. По въпросите на финансовия сектор и макроикономиката ще бъде Кудрин. Ще има и някакви елементи от програмата за поддържане на определени промишлени отрасли", уверен е Табах. Само в един случай ще са нужни по-радикални действия. "Ако петролът рязко поевтинее, тогава ще трябва да се прави избор. Дотогава няма да има особена нужда", казва Табах пред "Капитал".

Ах, тази корупция

Кремъл може да потърси и други начини за туширане на назряващото недоволство, което радикалният политик и писател Едуард Лимонов определя като "глад за справедливост". "Властта разбира, че приватизацията през 90-те години беше проведена нечестно и трябва да действа", казва пред "Капитал" Лимонов, който планира в края на юли да проведе в центъра на Москва протест за преразглеждане на резултатите от раздържавяването.

Намек, че Кремъл усеща проблема, има и във филма "Интервю с Путин" на Оливър Стоун. В разговора с режисьора руският президент подчертава, че един от основните проблеми в Русия е "в голямата разлика в доходите между богатите и хората с нисък стандарт на живот".

Дори да не се стигне до радикални идеи като преразглеждане на приватизацията, битката срещу свръхбогатите може да се превърне в тема на новия мандат на Путин. Първите признаци за това вече са видими – през седмицата президентът внесе в Думата законопроект за ратификация на конвенция на Съвета на Европа за конфискуване на доходите от престъпна дейност. Путин вече е наказал няколко корумпирани губернатори, но не само опонентите, а и привържениците му смятат, че преди всичко президентът трябва да започне със своето обкръжение. "Има внушителни огради, зад които живеят хора, които всички познават, но никой не докосва", отбелязва пред "Капитал" главният редактор на един от големите руски вестници. Той не е опозиционер и поддържа Путин, но е не по-малко възмутен от протестиращите по улиците.

Всъщност президентът още не е обявил дали ще се кандидатира за последния позволен му по конституция мандат или ще се оттегли да се наслаждава на живота някъде в Сочи. Досегашният опит показва, че подобен анонс може да се очаква в края на годината. Политологът Николай Злобин от Центъра за глобални интереси прогнозира пред "Капитал", че Путин ще направи това в късната есен, малко преди началото на предизборната кампания. "Така ще му е по-лесно да мобилизира електората и поддръжниците си. Но кампанията по същество вече върви", отбелязва политологът.

*Александър Братерский е руски журналист, който пише за Gazeta.ru и "Капитал"