Путински застой

Основният кандидат в кампанията е наясно с това и в президентското си предизборно послание говори за нуждата от икономически растеж, сваляне наполовина на нивото на бедността, увеличаване на здравните вноски и строителство на достъпни жилища. Добрите намерения на Путин обаче бяха на практика потопени от "ядрената" част на речта му, в която той описа новите руски ракети, които могат да преодолеят всяка система за противоракетна отбрана. И с агресивната риторика, насочена към САЩ, съвсем засилва паралелите с времето на Студената война.

Ако целта на Путин е била не да сплаши САЩ, а да ги принуди да влязат в преговори за стратегическа стабилност, това трудно ще се получи с президент като Доналд Тръмп в Белия дом. Бившият дългогодишен сътрудник и преводач на Михаил Горбачов Павел Палажченко е предпазлив в очакванията си за разговори с Вашингтон. "Трябва да видим как руската дипломация и пропаганда ще интерпретират посланието на Путин. Но във всеки случай възобновяването на диалога ще бъде усложнено от няколко трудно преодолими фактора, като например почти пълния колапс на доверието към Русия и политическия хаос в САЩ", казва Палажченко пред "Капитал".

В случай че САЩ не тръгнат към преговори, опасността за Русия е да се завърти нова надпревара във въоръжаването, която ще изтощи още повече и без това слабата й икономика и ще усложни четвъртия и вероятно последен мандат на Путин.

Една стагнация и няколко кризи

Днес, когато "кримският ефект" постепенно избледнява, Кремъл има нужда от някакъв икономически пробив, какъвто би могъл да започне примерно с подобряване на трагично овехтялата инфраструктура. Вместо това властта е фокусирана в "мегапроекта" за подготовка на Русия за световното първенство по футбол през лятото. Само че построените в руските градове стадиони може да се окажат безполезни паметници след шампионата, а поддръжката им ще легне на раменете на местните власти. "Ситуацията ще се влошава и може да се стигне до вдигане на данъчното бреме за бизнеса и гражданите. А това със сигурност ще засили социалното напрежение", прогнозира пред "Капитал" експертът от "Институт Европа РАН" Борис Гуслетов.

Недоволство от властта се усеща дори в процъфтяващия Краснодар, столицата на руското казачество. Владимир, собственик на неголяма юридическа фирма, споделя пред "Капитал", че не му харесва фактът, че Путин отделя повече време на Сирия, отколкото на ситуацията в страната. И казва, че смята да гласува за кандидата на комунистите Павел Грудинин, бизнесмен с леви възгледи, който предлага комбинация от пазар и социализъм - подкрепа за малкия и средния бизнес плюс национализация на петролния сектор.

Подобряването на икономиката е нещо, което руснаците очакват от Путин и се превърна в ключова част в програмите на всички кандидати. Един от ръководителите на неголямата пробизнес ориентирана "Партия рост" Сергей Станкевич вижда това положително развитие. "Важно е, че в хода на предизборната кампания темата за решителна смяна на икономическия курс придоби ключово значение редом с традиционния въпрос за отбраната. Това позволява да се надяваме, че след изборите ще видим нов състав на правителството и нови икономически проекти, които да доведат до пробив", казва Станкевич пред "Капитал".

Ръстът, смятат мнозинството икономисти, трябва да бъде постигнат с вътрешни ресурси, тъй като Западът не изглежда да върви към отмяна на санкциите, наложени на Русия заради войната в Украйна. Не е изключено Путин в новия си мандат да положи усилия да разреши този конфликт, тъй като има нужда от подобряване на отношенията с европейските държави. Такава възможност може да се появи през 2019 г., ако на мястото на настоящия украински президент Петро Порошенко бъде избран по-прагматичен политик. Но ситуацията може и да стане още по-неблагоприятна за Москва, ако Порошенко не само бъде преизбран, но и управлението бъде тласнато в ръцете на националисти в комбинация със силовики. "Украинската власт е крайно нестабилна и би се опитала да реагира на всяка политическа заплаха за Киев с ескалация на напрежението на изток", казва пред "Капитал" директорът на Фонда за прогресивна политика Олег Бондаренко.

Дългосрочен проблем за Путин остава и конфликтът в Сирия. На фона на случката с убитите руски наемници там и свалянето на два руски самолета само от февруари насам все повече руснаци се замислят какво прави страната им в тази война. За огромно съжаление на Кремъл до момента Русия не успява да получи сериозни икономически дивиденти и в по-далечния Изток, където активно и често дори агресивно присъства друг неин съперник - Китай. В последния си мандат Путин ще усети, че застоят вече не е опция.

* Александър Братерский е руски журналист, който пише за Gazeta.ru и "Капитал"