Путински застой
Независимо от сигурното преизбиране на Путин отговорът на въпроса какво предстои е труден
Александър Братерский
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
- Икономиката започва все повече да интересува руснаците, а тя трудно може да бъде съживена с тежащите й конфликти в Украйна и Сирия.
Строгият глас на диктора в московски трамвай напомня, че в неделя ще се проведат избори за президент на Русия. За същото говорят и плакатите по улиците на руската столица и тв рекламите в най-гледаното време. Всъщност вотът на 18 март няма как да предизвика особено вълнение, тъй като никой не се съмнява в преизбирането на Владимир Путин. Но въпреки липсата на интрига кампанията съвсем не е безинтересна най-малкото защото е добра илюстрация за изградената от Кремъл политическа система и маркира момента, в който тази система започва да се готви за ерата след Путин.
Независимо от сигурното преизбиране на Путин отговорът на въпроса какво предстои е труден. "Струва ми се, че всичко това все повече напомня брежневския застой, само дето сега магазините са пълни със стоки и може да се пътува навсякъде", описва ситуацията източник на "Капитал", близък до кремълските кръгове.
Икономиката, глупако
Сравненията с епохата на Брежнев възникват у мнозина, независимо че настоящият президент на Русия е доста енергичен и никак не напомня на някогашния застаряващ генсек на КПСС, нищо че е на власт почти толкова време, колкото него. Но докато ранните години на путинизма, както и времената на младия Брежнев, бяха време на просперитет и социални блага, днес това вече е далечен спомен. След кратко възстановяване руската икономика отново се свива. По данни на Сметната палата под чертата на бедността живеят 22 млн. руснаци, или 15% от неселението.
Основният кандидат в кампанията е наясно с това и в президентското си предизборно послание говори за нуждата от икономически растеж, сваляне наполовина на нивото на бедността, увеличаване на здравните вноски и строителство на достъпни жилища. Добрите намерения на Путин обаче бяха на практика потопени от "ядрената" част на речта му, в която той описа новите руски ракети, които могат да преодолеят всяка система за противоракетна отбрана. И с агресивната риторика, насочена към САЩ, съвсем засилва паралелите с времето на Студената война.
Ако целта на Путин е била не да сплаши САЩ, а да ги принуди да влязат в преговори за стратегическа стабилност, това трудно ще се получи с президент като Доналд Тръмп в Белия дом. Бившият дългогодишен сътрудник и преводач на Михаил Горбачов Павел Палажченко е предпазлив в очакванията си за разговори с Вашингтон. "Трябва да видим как руската дипломация и пропаганда ще интерпретират посланието на Путин. Но във всеки случай възобновяването на диалога ще бъде усложнено от няколко трудно преодолими фактора, като например почти пълния колапс на доверието към Русия и политическия хаос в САЩ", казва Палажченко пред "Капитал".
В случай че САЩ не тръгнат към преговори, опасността за Русия е да се завърти нова надпревара във въоръжаването, която ще изтощи още повече и без това слабата й икономика и ще усложни четвъртия и вероятно последен мандат на Путин.
Една стагнация и няколко кризи
Днес, когато "кримският ефект" постепенно избледнява, Кремъл има нужда от някакъв икономически пробив, какъвто би могъл да започне примерно с подобряване на трагично овехтялата инфраструктура. Вместо това властта е фокусирана в "мегапроекта" за подготовка на Русия за световното първенство по футбол през лятото. Само че построените в руските градове стадиони може да се окажат безполезни паметници след шампионата, а поддръжката им ще легне на раменете на местните власти. "Ситуацията ще се влошава и може да се стигне до вдигане на данъчното бреме за бизнеса и гражданите. А това със сигурност ще засили социалното напрежение", прогнозира пред "Капитал" експертът от "Институт Европа РАН" Борис Гуслетов.
Недоволство от властта се усеща дори в процъфтяващия Краснодар, столицата на руското казачество. Владимир, собственик на неголяма юридическа фирма, споделя пред "Капитал", че не му харесва фактът, че Путин отделя повече време на Сирия, отколкото на ситуацията в страната. И казва, че смята да гласува за кандидата на комунистите Павел Грудинин, бизнесмен с леви възгледи, който предлага комбинация от пазар и социализъм - подкрепа за малкия и средния бизнес плюс национализация на петролния сектор.
Подобряването на икономиката е нещо, което руснаците очакват от Путин и се превърна в ключова част в програмите на всички кандидати. Един от ръководителите на неголямата пробизнес ориентирана "Партия рост" Сергей Станкевич вижда това положително развитие. "Важно е, че в хода на предизборната кампания темата за решителна смяна на икономическия курс придоби ключово значение редом с традиционния въпрос за отбраната. Това позволява да се надяваме, че след изборите ще видим нов състав на правителството и нови икономически проекти, които да доведат до пробив", казва Станкевич пред "Капитал".
Ръстът, смятат мнозинството икономисти, трябва да бъде постигнат с вътрешни ресурси, тъй като Западът не изглежда да върви към отмяна на санкциите, наложени на Русия заради войната в Украйна. Не е изключено Путин в новия си мандат да положи усилия да разреши този конфликт, тъй като има нужда от подобряване на отношенията с европейските държави. Такава възможност може да се появи през 2019 г., ако на мястото на настоящия украински президент Петро Порошенко бъде избран по-прагматичен политик. Но ситуацията може и да стане още по-неблагоприятна за Москва, ако Порошенко не само бъде преизбран, но и управлението бъде тласнато в ръцете на националисти в комбинация със силовики. "Украинската власт е крайно нестабилна и би се опитала да реагира на всяка политическа заплаха за Киев с ескалация на напрежението на изток", казва пред "Капитал" директорът на Фонда за прогресивна политика Олег Бондаренко.
Дългосрочен проблем за Путин остава и конфликтът в Сирия. На фона на случката с убитите руски наемници там и свалянето на два руски самолета само от февруари насам все повече руснаци се замислят какво прави страната им в тази война. За огромно съжаление на Кремъл до момента Русия не успява да получи сериозни икономически дивиденти и в по-далечния Изток, където активно и често дори агресивно присъства друг неин съперник - Китай. В последния си мандат Путин ще усети, че застоят вече не е опция.
* Александър Братерский е руски журналист, който пише за Gazeta.ru и "Капитал"
7 коментара
Да, на Братерский няма да му хареса, но 70 на сто от руснаците мислят различно от него.
До коментар [#1] от "vaticana":
70% от руснаците просто не са в състояние да мислят.
Така ли? Абе аз си говорех с едно русначè .Искам да ти кажа è знае къде колко машиностроене,колко водни ресурси ит.н от Франция до Австралия и по компетентно от нашия външен министър.
До коментар [#2] от "
Ivan Stefanov
":
Така ли? Стотина милиона? А Чайковски, Пастернак, Чехов, Станиславски, Бахтин, Лихачов, Сахаров пр. са били китайци?
До коментар [#4] от "beky":
Продължавай с имената, до сто милиона има още.
До коментар [#1] от "vaticana":
Може и да мислят различно от него, но в икономически план Русия е в рецесия. Няма две мнения по въпроса. А Русия е толкова перспективна, че няма никаква логика да е в рецесия. Това го причини империализма на Путин.
До коментар [#4] от "beky":
Не знаех, че изброените са гласували за Путин или пък, че са участвали в социологически проучвания... Явно геният му е проникнал през вековете...
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.