Правете търговия, не война

Две димящи мита

Макар силовата тактика на Тръмп да е разрушителна за установения международен търговски ред и за доверието към САЩ, в краткосрочен план тя вече дава известни резултати. Като например това, че американските съюзници вече от седмици са поставени в позиция да се молят на Вашингтон да бъдат изключени от митата върху стоманата (25%) и алуминия (10%) и имат време до 1 май да се спазарят за отстъпка.

Южна Корея, третият най-голям износител на стомана към американския пазар, вече го направи с цената на това да се съгласи на промени в двустранното си търговско споразумение със САЩ, което Тръмп беше нарекъл "ужасна сделка". Това е първото успешно предоговорено споразумение за Тръмп, като Сеул прие да ограничи експорта на стомана към САЩ до 70% от сегашния обем и да удвои квотата за внос на американски коли до 50 хиляди. Само че е спорно доколко това ще помогне на General Motors, Ford и компания, тъй като те и сега не успяват да запълнят квотата и миналата година са внесли само 10 хил. автомобила, вероятно защото големите американски коли просто не са популярни на южнокорейския пазар. Спорните ползи не пречат на Белия дом да тръби, че стратегията за получаване на отстъпки чрез заплахата от мита вече доказва, че работи.

"Небалансираната" според Тръмп автомобилна търговия е основен въпрос и в исканията му към ЕС, като аргументът му е, че в САЩ митото върху вносни коли е 2.5%, докато в Европа е 10%. Позицията на европейските лидери е, че "няма да преговарят с опрян пистолет в главата" (по израза на френския президент Еманюел Макрон), че митата върху стоманата и алуминия нарушават правилата на Световната търговска организация и че ЕС е готов с ответни мерки, които ще ударят американски стоки, произвеждани в политически чувствителни щати.

Зад единството на ЕС прозират някои пукнатини. Фиксацията на Тръмп върху мерцедесите и беемветата, които заливат американските улици и заплахите му, че ще ги удари с мита, обяснимо плашат немската автоиндустрия, която има силно политическо лоби в Берлин. И спекулациите са, че германският канцлер Ангела Меркел може да е по-склонна на диалог и сделка със САЩ, която да покрива нови правила за мита върху широк спектър от стоки, включително автомобили, машини, храни и фармацевтични продукти. Докато според източници на Bloomberg Франция е твърдо против да се отстъпва пред изнудването на Тръмп и предпочита ЕС да се фокусира върху притискането на Китай по въпроси като това да ограничи свръхкапацитета си в стоманената индустрия, което е истинският проблем, водещ до наводняване на глобалния пазар и подбиване на цените.

Засега сигурното е, че ЕС трудно ще успее да отговори до 1 май. Според председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер поставеният от Вашингтон краен срок "не е реалистичен предвид мащаба на темата, която трябва да обсъждаме". Но другото сигурно е, че Тръмп упорито се е фокусирал върху възлизащия на 115 млрд. евро търговски излишък на ЕС със САЩ. И не изглежда да се вслушва в предупрежденията, че последният път, когато Америка начело с Джордж У. Буш наложи стоманени мита, имаше рикошет и загуба на хиляди работни места в САЩ. "За Тръмп няма значение дали това ще се върне обратно и ще удари американската икономика в дългосрочен план. Това е политическа инициатива, не икономическа мярка"ь посочва пред Politico Хосук Лий-Макияма, директор на European Centre for International Political Economy.

Големият лош Китай

Атаката на Тръмп с митата срещу Китай също не изглежда като част от по-широка търговска стратегия и ще навреди на американските потребители и компании толкова, колкото и на азиатската страна. Иронията е, че в този случай Белият дом се цели в реален проблем - мащабните китайски кражби на технологии и интелектуална собственост. Само че, както отбелязва в редакционен коментар в. WallStreetJournal, "в типичен тръмпиански стил президентът комбинира правилен фокус върху тези практики с нелепа икономическа теория" като исканията Китай да намали търговския си дефицит със САЩ "незабавно със 100 млрд. долара".

Въпросът е, че първо, голяма част от възлизащия на 375 млрд. долара годишно американски търговски дефицит с Китай е статистическа илюзия. Класическият пример са айфоните, които носят надпис "Made in China", но китайският принос в тях е най-вече трудът и възлиза на около 5% от стойността на крайния продукт, който след това се внася в САЩ и се брои в дефицита.

И второ, ако целта на Тръмп е да прекрати вредните практики на Китай, то тогава ще има нужда от европейските и азиатските съюзници на САЩ, които да се включат в битката. Само че това ще е по-трудно да се случи, ако първо ги е вбесил със заплахите за мита върху стоманата и алуминия.