ЕС-САЩ след Тръмп: Хайде пак да бъдем приятели
Байдън няма да замеря европейските си съюзници с мита, обиди и заплахи. Но Европа и САЩ имат сериозни разминавания по теми от дигитални данъци, през търговия до 5G
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
"Винаги сме вярвали, че Европа е светът." Днес трудно някой политик във Вашингтон би казал реплика, подобна на тази на държавния секретар Дийн Ейксън (1949 - 1953 г.). Но след четири сложни години с президента Доналд Тръмп Европа има шанс за ново начало с избрания за негов наследник Джо Байдън.
Което в никакъв случай не означава връщане на часовника обратно към времето на Барак Обама, чийто вицепрезидент бе Байдън. Да, Байдън няма да замеря европейските си съюзници с мита, обиди и заплахи и да нарича ЕС враг, но Европа и САЩ имат сериозни разминавания по теми от дигитални данъци, през търговия до 5G. Още преди Тръмп безвъзвратно беше отминало и времето, когато ЕС можеше да се крие зад гърба на Америка по отношение на отбраната и сигурността. Както пише в своя статия в Euobserver евродепутатът и бивш белгийски премиер Ги Верхофстад, "президентството на Байдън само по себе си не е бързо решение на проблемите на Европа. То просто ни купува повече време да си ги решим сами. (...) Трансатлантическо партньорство има единствено ако Европа е достатъчно пораснала да бъде партньор."
Ново начало с Байдън
"Пагубна, катаклизмена, катастрофална, патетична" са думите, с които описва външната политика на Тръмп Франсоа Езбур, председател на френския Международен институт за стратегически изследвания. Тази оценка обяснява защо въздишката на облекчение при новината за победата на Байдън в президентските избори беше почти осезаема в европейските столици (с изключение на някои източни като Братислава, Будапеща и Варшава).
Другата гледна точка обаче е, че Тръмп всъщност направи услуга на Европа, помагайки й да порасне, макар и по шокиращ начин. Доколко тя остана вкопчена в статуквото, вместо да използва шанса, е друг въпрос. Има мнения, че революционната за ЕС стъпка да създаде фонд за битка срещу ефектите на корона кризата в размер на 750 млрд. евро, финансиран от общ дълг, не би се случила без усещането, че Европа е оставена да се справя сама. Факт е също, че проповядваната от френския президент Еманюел Макрон доктрина за "стратегическата автономност" на ЕС - икономическа, политическа и военна - е новата мантра в Брюксел. Само че думи и действия не са едно и също и както отбелязва пред Quartz Джеймс Карафано от Heritage Foundation, в много отношения "европейците използваха Тръмп като извинение да не се заемат със сериозни фундаментални въпроси".
На фона на Тръмп Байдън изглежда като романтичен атлантик и интернационалист, но сред европейските политици радостта от избирането му изглежда примесена с предпазливост поне по две линии - първо, какво ще поиска той от тях, особено предвид очакването, че ще бъде президент само един мандат; и второ, осъзнаването, че популисткият импулс в Америка, изстрелял Тръмп в Белия дом през 2016 г. и осигурил му над 70 млн. гласа сега, съвсем не е изчезнал и след четири години може да си намери нов лидер.
Освен това от самото начало Байдън е като с една ръка, вързана зад гърба, и може да се окаже съжителстващ с враждебен републикански Сенат, който както при Обама се опитва да блокира всички инициативи на президента. А те, така или иначе, ще са повече насочени навътре. Външнополитическите съветници на Байдън твърдят, че новоизбраният президент планира да посвети поне четири пети от времето си на вътрешни политики. Което е съвсем обяснимо предвид факта, че поема държава, погълната от епидемия и икономическа криза и разкъсвана от дълбоко разделение. Ето защо, както предупреди в профила си в Twitter френският министър по европейските въпроси Клеман Бон, "би било грешка да вярваме, че всичко се е променило - Европа трябва преди всичко да разчита на себе си".
Различно, но и същото
Като минимум ЕС може да очаква от Байдън цивилизованост и предвидимост, а също и добронамереност и връщане към международните съюзи и формати. Той вярва в западните ценности и няма да се опитва да разбие ЕС, включително използвайки Великобритания за тази цел. Но всякакви надежди за нова златна ера в трансатлантическото сътрудничество са в сферата на фантазиите.
Климатът е областта, където идването на Байдън ще се усети веднага и ЕС и САЩ ще бъдат в хармония. Той обещава да върне Америка в Парижкото климатично споразумение още на първия си ден в Овалния кабинет. Новоизбраният президент приема сериозно битката срещу климатичните промени и дори по време на кампанията стигна дотам да заяви как си представя, че в дългосрочен план САЩ постепенно ще се откажат да използват петрол и газ.
Що се отнася до НАТО, Байдън със сигурност не поставя под въпрос съществуването му и не би му сложил диагноза "мозъчна смърт", но два процента все още ще си бъдат два процента. С други думи, страните в алианса и най-вече Германия ще продължат да бъдат подканвани, макар и далеч по-любезно, да повишат отбранителните си разходи и ангажименти.
Байдън не страда от фиксидеите на Тръмп по отношение на търговските дефицити - и особено този на САЩ с Германия, което означава, че надвисналата заплаха за налагане на мита върху вноса на европейски автомобили ще изчезне. Въведените американски мита върху стомана и алуминий от ЕС и други съюзници на САЩ вероятно ще бъдат отменени. Продължаващият 16 години спор между Вашингтон и Брюксел за субсидиите съответно за Boeing и Airbus, който вече доведе до налагането на американски мита на европейски стоки и подготвянето на ответни мита от страна на ЕС, има по-голям шанс да бъде разрешен със смяната на обитателя на Белия дом.
Но докато опасността от разгаряне на пълномащабна търговска война между ЕС и САЩ е избегната, връщането към нещо подобно на подготвяното по времето на Обама и провалило се всеобхватно Трансатлантическо търговско и инвестиционно споразумение (TTIP) не изглежда на дневен ред. По-реалистичен вариант е договаряне на по-малки и конкретни търговски сделки с Европа, които имат шанс да минат през настроения силно протекционистично Конгрес. "Но в тези преговори САЩ вероятно ще бъдат дори по-изискващи и по-малко гъвкави, отколкото при Обама и Джордж У. Буш, заради променената вътрешна и външна обстановка и особено засилващото се съперничество с Китай, което ще продължи да бъде основна отправна точка в геополитиката", пишат в свой анализ Гунтрам Волф и Ури Дадуш от брюкселския аналитичен център Bruegel.
Сферата, в която идването на Байдън няма как да спаси САЩ и ЕС от сблъсък, са технологиите. В дигиталната област Вашингтон и Брюксел вървят в различни посоки от години - като се започне от провалилото се трансатлантическо споразумение за защита на данните, и се стигне до американския натиск по отношение на 5G.
Америка и ЕС също така имат фундаментални различия по темата къде и как технологични гиганти като Facebook, Google и Amazon (всички те американски) трябва да плащат данъци. Някои европейски държави начело с Франция смятат, че тези компании избягват справедливо данъчно облагане, докато във Вашингтон мнението е, че подобни инициативи наказват нечестно американски фирми. Надеждата е въпросът да бъде решен на глобално ниво в рамките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, но без да чака това евентуално да се случи, Париж възнамерява да въведе дигитален данък още от началото на 2021 г. Администрацията на Тръмп заплашва, че ще отговори с налагане на мита. Няма сигнали, че екипът на Байдън би имал фундаментално различен подход. Така дори смяната в управлението да отложи натискането на спусъка с митата, пистолетът ще продължава да стои на масата.
Потенциално най-спорната тема между Европа и Америка ще продължава да бъде Китай. Байдън - както и целокупният републикански и демократически елит в САЩ - споделя мнението, че азиатският гигант е най-голямата заплаха за интересите на Америка. Макар Брюксел също да обяви Китай за "системен съперник", не всички европейски столици са в крак с тази линия. Най-голямата опозиция идва от Германия, която има мащабна търговия с Китай. И докато конкретната тема е налагането на забрана върху използването на 5G оборудване от китайския гигант Huawei в Европа, фундаменталният въпрос е дали ЕС ще застане на страната на САЩ в противопоставянето срещу влиянието на Пекин. И той ще продължава да стои и с Байдън начело на Америка.
При всички очаквания за нов меден месец между Вашингтон и Брюксел най-големият риск е "Европа да влезе обратно в зоната си на комфорт", предупреждава пред в. New York Times Натали Точи, съветник на върховния представител на ЕС по външната политика Жозеп Борел. И добавя: "Байдън е комфортно извинение да заровим главата си в пясъка, но трябва да разберем, че трудните и болезнени избори, пред които ни постави Тръмп, остават непроменени."
3 коментара
Приятели , приятели ама сиренето с пари ...
Почерпих всички, след като математиката показа, че Тръмп губи изборите. Не за друго, но няма да има нови мита към износа на ЕС.
България има интерес износът на ЕС да е висок, защото сме поддоставчик на все повече от стоките, които ЕС изнася. Много работни места тук зависят от този износ и възстановяването на икономиката ни също.
Винаги имайте едно на ум, че Тръмп категорично е поел в посока да се кандидатира 2024 г. Ще бъде интересно и на следващите избори, дано демократите да се справят добре в управлението.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.