Трудната раздяла на Германия с въглищата

Преглед на оригинала

Още през 2017 г. обаче правителството призна, че вероятно няма да изпълни собствените си цели да намали въглеродните емисии до 40% под нивата от 1990 до 2020 г. Поглед върху статистиката показва, че от началото на десетилетието промяната в нивата на въглеродни емисии не е видимо въпреки инвестициите. В това няма нищо учудващо, имайки предвид, че въглищата продължават да бъдат ключова съставка в германския енергиен микс. Благодарение на инвестициите във вятърна и слънчева енергия през годините се наблюдава ръст на произведената възобновяема енергия, но въпреки това според данни на изследователския институт Fraunhofer Institute for Solar Energy Systems в момента въглищата носят близо 35% от произведената електроенергия в страната, а възобновяемите източници - за 42%. Именно липсата на осезаем напредък доведе до дискредитирането на Германия като енергиен пионер и урони репутацията на самата Меркел.Проблемът в подхода

В стратегията на германския енергиен преход има две фундаментални грешки, обяснява пред "Капитал" Матиас фон Бехтолсхайм, директор на офиса на белгийската консултантска компания Arthur D Little във Франкфурт на Майн. Едната е очакването на правителството възобновяемата енергия да изкара въглищните централи от пазара на електроенергия. Резултат всъщност е, че стратегията засяга електроцентралите, работещи на газ. Те имат по-малък въглероден отпечатък, но са и по-скъпи за управление отколкото въглищните, а това вдига крайната цена на тока. "Политиците разбраха какво се обърка едва преди една-две години", коментира ситуацията Бехтолсхайм.

Втората грешка е, че Берлин избра да насочи фокуса си върху енергийния сектор, пропускайки да вкара в уравнението емисиите, произведени от други сектори като транспорта. Бехтолсхайм отбелязва, че докато между 2010 и 2016 г. произведените в енергийния сектор емисии намаляват, свързаните с транспорта и използването на земя за нови селища нарастват. "Защо фокусът е върху производството на електроенергия, а не върху други сектори? В крайна сметка за това има икономически причини. Разходите за намаляване на въглерода са относително ниски в производството на електроенергия - просто изключваме една електроцентрала. Намаляването на въглеродните емисии в автомобилната индустрия например е много по-скъпо", обяснява той. За това свидетелства недоволството на германските автомобилопроизводители, което беше предизвикано от искането на Европейския съюз (ЕС) въглеродните емисии в сектора да бъдат драстично намалени до 2030 г.

Втори шанс

Въпреки проблемите, които съпътстваха съставянето на коалицията в Германия след парламентарните избори, за прекратяването на въглищната зависимост имаше абсолютен консенсус между двете партии. Още през 2016 г. същите коалиционни партньори взеха решение планът за поетапно спиране на въглищните централи да бъде съставен от специално назначена комисия. В началото на тази година комисията публикува официалното си решение, според което Германия трябва постепенно да спре използването на въглища за производство на електроенергия до 2038 г., като срокът може да бъде намален до 2035 г. според това дали строежът на новата инфраструктура за възобновяеми източници напредва достатъчно бързо. Целта на комисията е общата мощност на въглищните централи в Германия да бъде ограничена от сегашните 42 гигавата до 30 гигавата през 2022 г. и 17 гигавата през 2030 г.

Крайният срок - 2038 г., беше разкритикуван от активисти и анализатори като недостатъчно амбициозен, а други европейски държави, сред които Великобритания, Франция и Холандия, заложиха по-близки дати. "Причината за този дълъг преход е, че са заложени много работни места", обяснява Бехтолсхайм. Това е другата част от дилемата на правителството за енергийния преход. Затова и засегнатите региони, където се намират електроцентралите, ще бъдат компенсирани със субсидии на обща стойност 40 млрд. евро за целия период.

По-важният въпрос е дали планът е осъществим, тъй като въглищата са последният надежден източник на енергия в Германия. "Осъществим е, ако въглищата се заменят с газ и повече енергия от вятъра", коментира Бехтолсхайм. Според него рискът се състои в това дали разширяването на електропреносната мрежа и строежът на нови вятърни ферми ще се случи достатъчно бързо. Заложената цел в коалиционния договор е до 2030 г. 65% от електроенергията да бъде произвеждана от възобновяеми източници.

Какъв е залогът

Германското правителство тепърва трябва да разреши плана на комисията, но залогът вече е направен. В момента репутацията на страната като енергиен реформатор е сериозно подкопана и всички погледи са насочени към следващите стъпки на Берлин и правителството със сигурност знае това. "Бавно излизане от въглищата от страна на Германия - четвъртата по големина икономика в света - може да изпрати сигнал към други зависими от въглища държави в Европейския съюз, че няма бързане", пишат в анализ за Project Syndicate директорът на Potsdam Institute for Climate Research Йохан Рокстрьом и анализаторът по глобална устойчивост Оуен Гафни. В тази ситуация са Унгария и Полша, където въглищата също са важна част от енергийния микс, но управляващите наскоро започнаха дискусия за промяна. "Още повече, тъй като влиянието на Германия се простира далеч отвъд Европа, слабата позиция по отношение на въглищата може да предизвика домино ефект - това, което ние наричаме "пътя към ада", коментират Рокстьом и Гафни. Така държави със сантимент към въглищата, като САЩ например, няма да се поколебаят да обвинят Берлин.За ситуацията, в която се намира, Германия не може да обвинява никого освен себе си. Все пак сега тя трябва да изпълни стандартите, които в известна степен сама наложи, или да спре да размахва назидателно пръст от подиума на годишната конференция за климата.