Предстоящата енергийна трансформация на Европа

ЕС иска да прекрати употребата на въглища до 2050 г., но това ще изисква значителна помощ от европейските банки, които все още финансират 26% от всички въглищни централи в света

Към момента 38% от емисиите на въглероден диоксид на континента идват от 287 активни въглищни електроцентрали, които все още работят в ЕС, като те са позиционирани предимно в Германия и Полша

Пламена Кацарова

Към момента 38% от емисиите на въглероден диоксид на континента идват от 287 активни въглищни електроцентрали, които все още работят в ЕС, като те са позиционирани предимно в Германия и Полша © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Наскоро Европейската комисия представи своята "Зелена сделка" - пакет от инициативи, насочени към неутрализиране на въздействието на ЕС върху климата до 2050 г. Пътят към успешното прилагане на идеята обаче ще е дълъг, още повече предвид факта, че редица страни членки от Източна Европа вече наложиха вето върху подобен проект по време на срещата на върха на Европейския съвет миналия юни.

Страните от Централна и Източна Европа са силно зависими от въглищата за производство на електроенергия и се опасяват, че недобре структурираният преход към други форми на това може да повлияе негативно на икономическия им растеж. Употребата на въглища конкретно представлява една от основните пречки пред редуцирането на вредните емисии - освен че по своята същност са едни от най-замърсяващите ресурси, те произвеждат близо 15% от емисиите на парникови газове и 38% от емисиите на въглероден диоксид в ЕС.

38% от емисиите на въглероден диоксид в ЕС идват от дейността на въглищните електроцентрали.

Много страни от Западна Европа, включително Италия и Испания, вече са планирани пълния отказ от употребата на въглища до 2030 г., докато Германия, където те осигуряват близо 40% от енергийните нужди на страната, планира да постигне тази цел до 2038 г. Въпреки това данни на екологичната организация Europe Beyond Coal показват, че цялостният преход все още е по-скоро далечна цел - едва 38 от активните 287 въглищни електроцентрали в страните на континента официално планират да прекратят дейността си в близкото бъдеще. Същевременно Полша планира изграждането на три нови въглищни станции, а България, Румъния и Унгария също са заинтересовани от това да увеличат употребата на суровината, вместо да я намалят.

Сред страните кандидатки и съседите на ЕС Турция е един от най-големите замърсители. Там са налице планове за значително увеличение на производствения капацитет на електроенергията, добивана от въглища. Сърбия и Босна и Херцеговина също имат подобен интерес, което може да представлява пречка по пътя им за присъединяване към ЕС. Системата за ограничаване на емисиите на парникови газове, която разпределя квоти за различни енергийни и промишлени инсталации, е създадена така, че често за големите индустриални играчи е по-изгодно да инвестират в намаляване обема на емисиите, вместо в покупката на повече квоти.

Не точно зелен преход

През първата половина на 2019 г. ЕС отбелязва спад в електроенергията, добивана от въглища, от 19% в сравнение с 2018 г. За това допринасят и по-високите цени на квотите за вредни емисии - един тон въглероден диоксид струваше 5 евро през 2017 г. и 25 евро през 2019 г., което доведе до големи загуби за европейските електроцентрали. Независимо от това обаче само половината, получавана от въглища сега, е заменена от такава от възобновяеми енергийни източници. Останалата част се добива от газ, което също не е устойчиво решение в дългосрочен план.

Същевременно цената на енергията от възобновяеми източници, чието търсене непрекъснато расте заради тяхното удобство и ефективност, е почти равна на тази, добита от изкопаеми горива. За да се случи обаче цялостен зелен преход, ще бъдат необходими и значителни инвестиции в електропреносната мрежа, както и в съоръженията за съхранение. Към момента за тях няма достатъчно финансиране, особено в Централна и Източна Европа.

Ролята на частните банки

Отказът от употребата на въглища за електроенергия обаче ще има определена цена. Редица европейски страни ще трябва да приспособят своите енергийни стратегии и да преразпределят работната сила в сектора. В същото време преходът към възобновяема енергия ще създаде нови работи места и ще става все по-достъпен. ЕС цели да убеди държавите, които са най-зависими от въглищата, да се откажат от изкопаемите горива чрез план за директни плащания в размер на почти 10 млрд. евро. Инвестициите и натискът в публичния сектор обаче не са достатъчни, за да разрешат глобален проблем като изменението на климата. Силни сигнали за промяна трябва да идват и от частния сектор, като банките трябва да играят централна роля.

Регионалните многостранни банки за развитие, управлявани от ЕС - Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), понастоящем инвестират значителен капитал в станции, захранвани от изкопаеми горива. Близо половината от общия годишен бюджет за кредитиране на енергийния сектор в размер на 6.7 млрд. евро е за такива проекти. ЕИБ обаче наскоро обяви намерението си да преустанови цялото финансиране за инвестиции в изкопаеми горива до 2021 г. Това решение трябва да доведе до около 1 трлн. евро инвестиции във възобновяеми енергийни източници през следващото десетилетие и може да убеди други институции, подкрепени от публичния сектор, да направят същото.

Надеждата на ЕИБ обаче е също така да даде силен сигнал и на европейските частни банки, които остават твърде активни на пазара на изкопаеми горива. Те осигуряват пряко или косвено финансиране на 26% от всички проекти за въглищна енергия в света между 2017 и 2019 г. Водещи в класацията на европейските банки, финансиращи добиването на електроенергия от въглища, са швейцарската Credit Suisse, която инвестира малко над 2 млрд. долара в минната индустрия през последните три години, и британската Barclays, която инвестира над 3 млрд. долара в енергия на въглищата.

Инвестиции във въгледобив на европейските банки

От друга страна, същите банки, привлечени от нарастващата рентабилност на възобновяемата енергия, започнаха да осигуряват все по-голямо финансиране за сектора. Между 2013 и 2019 г. общите инвестиции в европейския пазар на възобновяема енергия (включително от неевропейски банки) възлизат на повече от 100 млрд. евро. Междувременно 6 от 15-те заемодателя, които са най-активни в слънчевата и вятърната енергия (Santander, ING, Natixis, Credit Agricole, PNB Paribas, Unicredit), също се появяват в списъка на водещите световни инвеститори в въгледобивната промишленост.

Данните показват как кредитните институции от години са активни в сектора на възобновяемата енергия. Такива инвестиции са не само печеливши по отношение на етиката и репутацията, но и чисто икономически. Фокусът върху възобновяемата енергия няма да бъде достатъчен обаче, ако европейските банки въпреки декларираните ангажименти продължат да инвестират във въглища.

Статията е публикувана в рамките на проекта EDJNET, в който "Капитал" е партньор.