Когато растежът не е самоцел

Откъде идва идеята

През 1972 г. група учени от MIT публикуват доклада "Ограниченията на растежа". В него те използват компютърна симулация, за да покажат, че познатите тогава световни ресурси не могат да понесат непрекъснат ръст. Докладът се счита за един от ключовите документи в съвременната екология.

Като направление в екологията Degrowth процъфтява в Европа и има близка връзка с други течения в социалните науки, които наблягат върху ценности като солидарност, колективно действие и намаляване на човешкия отпечатък върху природата. От 2008 г. насам се провеждат конференции по Degrowth два пъти в годината. Самото движение често е описвано като "наука, водена от активисти" от някои от учени, които пишат под чадъра му.

Технологиите не са решение сами по себе си

"Индустрията ще създаде биоразградими пластмаси. Индустрията ще открие начин да се справи със замърсяването и ще направи ядрените отпадъци безопасни. Мултинационалните компании трябва да правят дългосрочни планове. Няма да има печалба или удовлетворение за когото и да било, ако замърсяването продължи да унищожава планетата ни." Така британският премиер Маргарет Тачър внася призива си за справяне с промените в климата пред ОС на ООН през 1989 г. Виждането на Тачър, че е работа на самите компании и на науката да решат проблемите с унищожаването на околната среда, се превръща в норма от 90-те години на миналия век насам. Само че десет години след последната икономическа криза наблягането върху ръста на БВП дори в момент на влошаващи се новини за климата и биоразнобразието вече не е единствената концепция.

Оказва се, че напредъкът в технологиите не е решение сам по себе си. Според Degrowth това се обяснявя с няколко фактора. От една страна, непрекъснатият фокус върху растежа означава, че целият напредък по отношение на екоефективност и производителност се използва погрешно. Вместо да се намаляват използваните природни ресурси и работното време на работниците, се търси още по-висок ръст, който води повече производство и повече потребление. Така позитивите от технологичния напредък в една "икономика на растежа" се обезсмислят от останалата част на системата. Оттук идва и една от основните максими на Degrowth - че по-малко потребление и по-малко работно време биха смекчили удара върху околната среда и биха позволили технологичните скокове да имат по-голям положителен ефект върху нея. Същевременно се предполага, че като се намали рязко средното работно време, ще се решат и проблеми с безработицата поради по-голяма нужда от кадри.

Вездесъщ ли е БВП

БВП е страхотен индикатор, който показва агрегатния размер на икономическата активност в една държава. Той обаче не казва нищо за щастието или благосъстоянието на отделните граждани, а и може да бъде много подвеждащ.

"Когато говоря за растеж, не говоря за този БВП, който третира отровния газ по същия начин като пеницилина. Що за чудовищен измерител е това? Ако произвеждаме повече бомби, БВП се покачва, особено ако ги използваме." Това не са думи на ляв идеалист, а на консервативния капиталист Чарлз Кох в негова реч пред бизнесмени през 2015 г. И докато Кох по никакъв начин не може да бъде причислен към привържениците на Degrowth, мнението му е показателно за това, че хора от всякакви икономически школи осъзнават ограниченията на БВП като вездесъщ показател.

"Растежът не може да бъде самоцел - той е механизъм за достигане до някаква цел. Не можем просто интензивно да произвеждаме повече и повече, и повече в името на самото производство. Трябва да се фокусираме върху някаква форма на човешко благосъстояние вместо върху БВП", смята Калис. Той изтъква, че сегашната световна икономика просто замита проблемите под килима, без реално да оправя реалните структурни проблеми. Неустойчивият според него растеж се поддържа с твърде много дълг, който създава необходимост от още растеж, за да бъде изплатен. И така се завърта порочен кръг, който изчерпва ограничените световни ресурси и води до разпад на околната среда. "Ние не казваме, че трябва да унищожим икономиката, за да оправим климата. Готови сме да бъдем прагматични и да започнем по-широк диалог. Просто сегашната структура на икономиката не е устойчива" , обяснява Калис.

Въпреки името на движението повечето Degrowth активисти не търсят директно намаляване на БВП, както човек може да предположи. Целта е да се промени икономическата практика, която задвижва неустойчиви процеси. Може би най-утопичната цел на Degrowth е да се промени човешкото вярване, че добиването на повече предмети носи повече щастие.

Надига ли се вълна

По думите на Калис някои зелени партии в Европа вече приемат част от посланията на Degrowth, а наскоро 230 учени, подкрепящи нуждата от ограничение в ръста и потреблението, изпратиха писмо с позициите си до Европейския парламент. "Degrowth по-скоро предлага наратив на хората, които вече вършат нещо с екологична или солидарна насоченост", смята Калис. В движението участват еколози и икономисти, но също и практици, които си правят експерименти на местно ниво с различни схеми за солидарност. Degrowth се радва на ръст както в споменавания в медиите и академичните среди, така и в пряк интерес към конференциите, които провежда. Първата такава в Париж през 2008 г. привлича около 140 души, докато на тази през 2018 г. вече са над 700.

Освен двете годишни конференции в по-голямата рамка на Degrowth има и множество други инициативи като двуседмично "лятно училище". "Новата форма на училището тази година ще е силно фокусирана върху гъвкавата практика, докато в минали години е било разделено поравно между практика и лекции", каза пред "Капитал" докторантът по икономика в Свободния университет в Барселона и привърженик на Degrowth Джоуел Форамити.

Докато Калис води академичен диалог, за Форамити Degrowth се е превърнал в начин на живот. Той се е преместил с още няколко приятели в къща извън града, където си отглеждат зеленчуци в градината. Форамити вече не лети със самолет - пътува само с влак. В общността, в която живее, Форамити и съквартирантите му участват в местни кооперативи.

"В началото се сблъсках с идеите за Degrowth в академичната среда, но с времето те придобиха изключително лично значение за мен. Все пак остават и политическа тема - не става дума само за личния ми начин на живот, но и за организирането на протести и действия, както и за срещи между различни колективи в името на по-голяма промяна" обяснява позицията си Форамити.

Макар сам да си отглежда зеленчуци, Форамити признава, че на базата на по-традиционните му икономически интереси не смята, че в близко бъдеще производството на храна на местна колективна основа може да замести индустриалното селско стопанство. "Въпросът е да намалим зависимостта си от петрола и следователно от индустриалното фермерство в дългосрочен план и да постигнем някакъв баланс между двете", казва Форамити. Което внася някаква реалистична нотка в утопията.