Ще подкопае ли търговските преговори с Китай подписаният от Тръмп закон за Хонконг
Документът е в подкрепа на продемократичните протести в специалната административна територия
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Американският президент Доналд Тръмп подписа закон, приет от Конгреса, в подкрепа на продемократичните протести в Хонконг. Според закона "за демокрацията и правата на човека в Хонконг" Държавният департамент ще трябва да потвърждава всяка година, че Хонконг запазва автономния си статут, за да се оправдават предоставените от Вашингтон специални търговски условия. Предвиждат се и санкции срещу лица, които нарушават правата на човека в тази територия. Тръмп също така подписа и втори закон, блокиращ новите лицензи за износ на сълзотворен газ, гумени куршуми и белезници, които се изпращат на полицията в Хонконг, пише Financial Times.
Според анализатори това може да разстрои протичащите в момента търговски преговори с Китай, но е малко вероятно да ги подкопае. От Eurasia Group твърдят, че действията на американския президент няма да доведат до провал на преговорния процес. "Наистина Пекин е гневен на САЩ заради намесата в това, което той смята за вътрешни работи, и заради окуражаването на протестното движение. Но част от китайския гняв е поза пред домашната публика и Пекин няма да бъде толкова разстроен, за да допусне това да застане на пътя на договарянето на примирие в търговската война", посочват от аналитичния институт пред ВВС. Експерти допълват, че САЩ и Китай ще бъдат особено внимателни да не оставят преговорите да се забавят предвид високите залози и за двете страни.
Критиката на Китай
Китайското външно министерство разкритикува решението на Тръмп, посочвайки, че Вашингтон "сериозно се е намесил във вътрешните дела" на страната и ще бъдат взети "твърди контрамерки" в отговор. "САЩ игнорират факти, бъркат бялото и черното и подкрепят престъпници и вандали, които раняват невинни граждани, подкопават върховенството на закона и застрашават социалния ред", коментират от министерството. Китай е привикал за обяснение американския посланик в Пекин и го е предупредил, че подписаният закон не трябва да се прилага на практика.
Новият закон е подписан на фона на продължаващи с месеци антиправителствени протести в Хонконг и след седмица на остри сблъсъци с полицията. В четвъртък органите на реда влязоха в Политехническия университет, в който се смята, че продължават да се крият около 20 протестиращи.
5800 арестувани протестиращи
Университетът се превърна в бойно поле в средата на ноември, когато протестиращи се барикадираха вътре и влязоха в сблъсък с полицията на фона на коктейли "Молотов" и сълзотворен газ. Около 1100 души бяха арестувани миналата седмица.
Над 5800 души са задържани от началото на протестите през юни, провокирани от предложение да се позволи екстрадицията на заподозрени от Хонконг в Китай, пише Reuters. Пекин казва, че ще продължава да спазва схемата "една страна, две системи", и обвинява "чуждестранни сили" за провокирането на сблъсъците.
3 коментара
Абсолютно първосигнално е да се смята, че американският закон е форма на натиск Пекин да клекне в търговските преговори. Да не искате глобалистките мейнстрийм медии да ви напишат намеренията на Вашингтон в подточки?
Хайде да мислим!
Според мен прицелът на Вашингтон е много по-стратегически. Целта е на Китай да се намажат ските като на стария СССР. И да се стигне до същото - разпад...
Използването на формулата Една страна - две системи за Сянган и Макао беше успешен посредник между КНР и Запада. Но двата автономни района бяха и троянски коне на Запада в комунистически Китай. Затова и САЩ видя възможност да инициира разпада на Китай именно чрез Сянган.
Защо?
Защото, макар Сянган от 22 г. да е част от КНР, за това време там израстна едно поколение, което на ментално ниво не се смята за граждани на КНР. И плакатите, и призивите на нестихващите протести го показват много ясно. Младите в Сянган не само искат отделяне от КНР, но и са готови да тръгнат на война с Китай с помощта на американска интервенция, за каквато призовават. Разбира се, това е несериозно отвсякъде, но за да се види докъде са ескалирали нещата е достатъчен самият факт за допускането на възможността за това.
Опитите да се взриви гигансткият Китай чрез незабележимия на картата Сянган, обаче, не са лишени от смисъл. Защото размириците:
1. Нанесоха сериозен удар не само по местната икономика, но и на Китай като цяло;
2. Силно влияят на Тайван и пропагандираното от Пекин мирно обединение изглежда все по-малко вероятно;
3. Подкопават позициите на Китай в търговските преговори със САЩ.
Затова да се взриви Китай отвътре чрез Сянган може да звучи абсурдно, но не е съвсем невъзможно. При влошаване на икономическата ситуация в Китай, сепаратистките настроения могад да намерят почва и сред озападнените младежи от големите градове по крайбрежието и във вътрешността. Ако протести обхванат мегаполисите, това категорично ще съсипе икономиката и геополитическата тежест на Китай.
Съвременен Китай в едно много прилича на късния СССР – в разминаването между идеологията и реалността. Затова и Вашингтон върви по същите утъпкани пътеки от края на 80-те.
Съвсем очевидно е, че днес в Китай никой не строи комунизъм, нито КНР е държава на работниците и селяните. Китайските граждани нямат нито западен тип демокрация, нито дори управляема демокрация, като в БГ. Те нямат начин да изразят каквото и да е недоволство по цивилизован начин.
Затова Сянган може да стане катализатор на всекитайското недоволство. И вашингтонските стратези работят по този въпрос.
Най-добрият от лошите варианти на Пекин е незабавно и твърдо да потуши протестите в Сянган. Ако вирусът излезе извън автономния район, това ще се превърне в катастрофа за цял Китай. Затова е близо до ума, че вероятно ще последва Тянънмън 2.0.
Знам, че звучи лошо в чувствителните ви уши, но на ЦК на ККП хич не му пука за тях.
Отрязало ми е половината. Тъй като вече си сейфвам коментарите, ето и отрязаното:
...2. Силно влияят на Тайван и пропагандираното от Пекин мирно обединение изглежда все по-малко вероятно;
3. Подкопават позициите на Китай в търговските преговори със САЩ.
Затова да се взриви Китай отвътре чрез Сянган може да звучи абсурдно, но не е съвсем невъзможно. При влошаване на икономическата ситуация в Китай, сепаратистките настроения могад да намерят почва и сред озападнените младежи от големите градове по крайбрежието и във вътрешността. Ако протести обхванат мегаполисите, това категорично ще съсипе икономиката и геополитическата тежест на Китай.
Съвременен Китай в едно много прилича на късния СССР – в разминаването между идеологията и реалността. Затова и Вашингтон върви по същите утъпкани пътеки от края на 80-те.
Съвсем очевидно е, че днес в Китай никой не строи комунизъм, нито КНР е държава на работниците и селяните. Китайските граждани нямат нито западен тип демокрация, нито дори управляема демокрация, като в БГ. Те нямат начин да изразят каквото и да е недоволство по цивилизован начин.
Затова Сянган може да стане катализатор на всекитайското недоволство. И вашингтонските стратези работят по този въпрос.
Най-добрият от лошите варианти на Пекин е незабавно и твърдо да потуши протестите в Сянган. Ако вирусът излезе извън автономния район, това ще се превърне в катастрофа за цял Китай. Затова е близо до ума, че вероятно ще последва Тянънмън 2.0.
Знам, че звучи лошо в чувствителните ви уши, но на ЦК на ККП хич не му пука за тях.
Този "закон" е нагледен пример за безпардонна намеса във вътрешните работи на друга държава. Всякакви инспирирани размирици срещу неусобни на САЩ правителства: Венецуела, Боливия, Хонконг, са "продемократични", а протестите срещу проамерикансщите правителства в Чили, Колумбия, Еквадор са гадни бунтове.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.