🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Ще пострада ли бизнесът в Хонконг с приемането на закона за националната сигурност

Член 23, обхващащ измяната, подстрекателството и държавната тайна, подсилва опасенията

Икономиката на Хонконг се задъхва от репресиите на Пекин след продемократичните протести от 2019 г.
Икономиката на Хонконг се задъхва от репресиите на Пекин след продемократичните протести от 2019 г.
Икономиката на Хонконг се задъхва от репресиите на Пекин след продемократичните протести от 2019 г.
Икономиката на Хонконг се задъхва от репресиите на Пекин след продемократичните протести от 2019 г.
Темата накратко
  • Законът позволява съдебните процеси да се провеждат при закрити врати и дава на полицията правото да задържа заподозрени за срок до 16 дни без повдигане на обвинения.
  • Мярката беше критикувана от върховния комисар на ООН по правата на човека Фолкер Тюрк, който я нарече "регресивна стъпка".
  • Възможно е законът да доведе до по-високи разходи за привеждане на компаниите в съответствие с държавните изисквания поради "широката му формулировка" и "тежките последици от нарушения".

Напоследък жителите на Хонконг измислят нови и нови шега за това, че градът им губи статута си на любимец на световните финанси. Доверието в полуавтономната територия е разклатено от засегнатата от дългове и криза на пазара на недвижими имоти китайска икономика, а новият, строг закон за сигурността, член 23, обхващащ измяната, подстрекателството и държавната тайна, също подсилва опасенията.

"Това се случва в момент, когато желязната хватка на Пекин и напрежението между САЩ и Китай вече отблъскват чуждестранните инвеститори, които странят от Китай", казва пред британската ВВС Чан, специалист по недвижими имоти, който не разкрива пълното си име. "Хонконг се възприемаше като отделен от Китай и инвеститорите все още можеха да инвестират тук. Сега вече не е така", казва той.

Властите твърдят, че член 23 ще защити града и ще осигури стабилност, но критиците са обезпокоени, че ще заглуши всяко инакомислие със своите доживотни присъди за широко дефинирани престъпления. Законът беше критикуван от върховния комисар на ООН по правата на човека Фолкер Тюрк, който го нарече "регресивна стъпка", както и от външния министър на Обединеното кралство Дейвид Камерън, който заяви, че ще "накърни още повече правата и свободите" в бившата британска колония.

Притеснения за саморазправа

Член 23 е подписан на 23 март от управителя на Хонконг Джон Лий. Законът позволява съдебните процеси да се провеждат при закрити врати и дава на полицията правото да задържа заподозрени за срок до 16 дни без повдигане на обвинения. Правителството твърди, че решението за въвеждане на закона е взето с 99% подкрепа по време на общественото обсъждане.

Властите твърдят, че член 23 ще защити града и ще осигури стабилност, но критиците са обезпокоени, че ще заглуши всяко инакомислие със своите доживотни присъди за широко дефинирани престъпления.

След връщането си на Китай през 1997 г., бившата британска колония получава обещание, че ще се радва на граждански свободи в продължение на половин век. Критиците обаче твърдят, че споразумението не е спазено, тъй като след продемократичните протести през 2019 г. през 2020 г. влиза в сила закон за националната сигурност. По силата на закона вече са арестувани над 260 души, включително бивши депутати. Член 23 разширява обхвата на закона за националната сигурност, който криминализира сепаратизма, подривната дейност, тероризма и съглашателството с чужди сили.

Приемането на законопроекта се планира от десетилетия. През 2003 г. се прави опит за приемане, който е впоследствие отложен от администрацията на тогавашния ръководител Дун Дзянхуа, след като половин милион жители на Хонконг излизат на улиците в знак на протест. Силната опозиция води и до оставката на министъра на сигурността.

Какво включва законът

Член 23 обявява за престъпления, за които намерените за виновни граждани могат да бъдат осъдени на доживотен затвор, следните действия:

  • Кражбата на държавни тайни и шпионажът: понятието "държавни тайни" има широко определение, включващо "важни политически решения", "икономическо или социално развитие" и "външните работи на Хонконг".
  • Саботаж, застрашаващ националната сигурност: Ново престъпление, отнасящо се за хора, които застрашават националната сигурност умишлено или "по непредпазливост".
  • Външна намеса: ново престъпление, насочено към действия, свързани със сътрудничество с "външни сили" с цел оказване на влияние или намеса в работата на националните и местните власти. Тези "външни сили" включват чуждестранни правителства, политически организации или отделни лица.
  • Въстание: действия като подпомагане на въоръжени сили във въоръжен конфликт срещу Китай.
  • Измяна: тя включва престъпления като водене на война срещу Китай, но и прикриването на чужда измяна от лице, което знае за нея, но не я съобщава.

Последствията за бизнеса

Акцентът върху националната сигурност и опасността, която представляват "чуждите сили", е основна тема в законодателството и в скорошните политики на Пекин. Това увеличава трудностите за чуждестранните предприятия в Хонконг и стимулира отлив на капитал и хора.

"През последните две години бизнесът беше ужасен и изобщо нямаше големи сделки", казва Тсе, който работи за китайска държавна банка. Той казва, че неговата компания е уволнила 10% от персонала си през юни и още 5% само през изминалата седмица. "Никой не знае кога ще дойде неговият ред."

Правителството на Хонконг посочва в изявление до ВВС, че член 23 ще подпомогне прехода на града "от стабилност към просперитет", без да засегне "нормалния" бизнес. Генералната търговска камара твърди, че законът "ще направи Хонконг по-сигурна дестинация за местните и чуждестранните предприятия, както и за специалистите, работещи" в града.

Макар че е твърде рано да се оценят рисковете от член 23 за предприятията, е възможно законът да доведе до по-високи разходи за привеждане на компаниите в съответствие с държавните изисквания поради "широката му формулировка" и "тежките последици от нарушения", казва Йоханес Хак, председател на Германската търговска камара.

В същото време икономиката на Хонконг се задъхва от репресиите на Пекин след продемократичните протести от 2019 г., а наемите на търговски площи спадат, оставяйки празни офис сгради и магазини. Има и по-малко туристи - миналата година пристигналите са били едва 60% от броя преди пандемията. Стойността на индекса Hang Seng, перлата в короната на Хонконг, е спаднала с повече от 40% от 2019 г. насам. Световните банки съкращават хора, фокусирани върху Хонконг и Китай, като посочват като причини бавния растеж и спадащото доверие на инвеститорите.

Все пак според Кевин Цуй, главен икономист в изследователската компания Orientis, градът не бива да се зачерква като международен финансов център. Той мисли, че Хонконг трябва да се възползва от предимствата си - простата данъчна система и фактът, че е единственият китайски град, в който няма контрол върху валутните курсове. Освен това хонконгският долар е обвързан с щатския долар, което осигурява финансова стабилност.

3 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
Нов коментар