Дилемата на ЕС: Какво да ги правим завръщащите се джихадисти

Напрежение между Анкара и ЕС

Турция казва, че държи 2280 членове на ИДИЛ от 30 държави, които ще бъдат депортирани. Всичко това е последица от скорошното решение на американския президент Доналд Тръмп да изтегли силите на САЩ от Северна Сирия, което даде зелена светлина на Анкара да поеме контрол над територии и затвори за джихадисти, които бяха управлявани от кюрдите. "Всички европейски страни, особено тези с най-голям дял от чуждите бойци, отчаяно търсят начин през последната година да се справят с тях, без да ги приемат обратно. Но сега са принудени да обмислят репатриране, тъй като Турция ще качва хора в самолети", посочва пред New York Times Рик Кулсает, експерт по радикализация от брюкселския Egmont Institute.

Това за пореден път покачва напрежението между Анкара и ЕС, който вече плаща милиарди на Ердоган, за да задържа бежанския поток от Сирия, Ирак и други страни. Допълнителен проблем сега е, че около 700 от задържаните европейци на сирийска територия са деца, много от които са без родители или с един родител. И докато в европейските общества има известно съчувствие към тях, отпорът срещу задържаните жени и особено срещу задържаните мъже е голям.

Във Франция например около 100 души, които са се върнали от Сирия, вече са съдени и излежават присъди. "За предпочитане е те да бъдат вкарани във френски затвори, откъдето не могат да избягат. И след като излежат присъдите си, за предпочитане е да бъдат проследявани от компетентни разузнавателни служби. Нямам голямо доверие, че разузнавателните служби на Ирак и Сирия ще могат да наблюдават нашите джихадисти", твърди пред New York Times Жан-Шарл Бризар от парижкия Център за анализ на тероризма.

Какви са опциите след репатрирането

Европейското правосъдие е изправено пред две враждуващи искания – това на страхуващите се за сигурността си и това на правозащитните организации, докато се опитва да отсява завръщащите се европейски граждани, да решава дали да ги задържи и да събира доказателства за потенциални престъпления, извършени на стотици километри в сирийска територия. Някои анализатори посочват, че сложната ситуация в Северна Сирия допълнително увеличава нуждата от "подредено репатриране" в Европа, тъй като в противен случай голяма част от задържаните могат да попаднат в ръцете на турското или на сирийското правителство. А те могат да ги използват като коз срещу ЕС. Други пък може да избягат, да се прегрупират и да извършат още атаки както в Близкия изток, така и в Европа.

"Хората, които се връщат, са граждани на европейски страни и няма основание да не се допускат обратно, например депортираните от Турция. ЕС трябва да ги приеме и тогава има няколко опции какво да прави с тях. Може да опита да ги съди, което при възрастните е най-добрият вариант. Но понякога съществуват трудности, свързани със съдебния процес, защото трябва да може да се докаже, че задържаните са били членове на ИДИЛ, че са били бойци или поддръжници. Има и други опции като опит за реинтегриране чрез различни програми или обикновено наблюдение", казва пред "Капитал" Антъни Дуоркин, специалист по контратероризъм от Европейския съвет за външна политика (ECFR). И допълва, че през последните години много хора са се върнали в европейските страни и в повечето случаи не са били замесени в атаки след това, тоест равнището на успеваемост на властите е високо и те са добре подготвени да се справят.

В обширен анализ за ECFR Дуоркин пише, че въпреки несъмнените трудности връщането на европейските бойци и последователи на ИДИЛ у дома остава най-приемливата опция за възтържествуване на справедливостта относно джихадистките престъпления. Репатрирането също така ще помогне на децата, задържани в лагерите, които са в риск от заболявания и радикализация. По този начин европейските сили за сигурност ще получат и ценна информация за методите и дейностите на терористичната група. Други предимства според Дуоркин са, че ще може да се направи разграничение между различните категории на европейските поддръжници на ИДИЛ (например дали става въпрос за боец на терен или за съпруга на член на групировката – бел. ред.) и че ще може да установи тяхната отговорност за конкретни престъпления чрез справедливи и добре организирани процеси.

През седмицата ECFR публикува отворено писмо, подписано от 26 известни европейци, сред които настоящи и бивши премиери и президенти, бивши външни министри, членове на национални парламенти, посланици, журналисти и експерти. Те призовават европейските правителства незабавно да започнат програма за "подредено репатриране" на чуждестранни бойци от ИДИЛ в Сирия. "В една нестабилна област съдбата на затворите и на лагерите, където те са държани, не е сигурна. Оставянето им в импровизирани и претъпкани съоръжения е безотговорно, а в случая с децата - нечовешко", се казва в писмото. Освен това се посочва, че вариантът с прехвърлянето на задържани в Ирак, за да бъдат изправени на съд, не е удачен: "Това повдига въпроси за смъртната присъда и за други нарушения на човешките права, а също така ще бъде скъпо. А и не е сигурно дали Багдад ще се съгласи да поеме отговорността за тези хора".

Поемането на отговорност за джихадистите е експлозивен въпрос, а европейските политици са наясно, че решението за връщането им у дома ще бъде силно непопулярно. Затова засега предпочитат да продължават да си заравят главата в пясъка. Въпросът е докога ще могат да продължават да го правят.